МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Вълна в дълбочина 🇧🇬

Чадър зелен отворил борът,
не дава капка да провре
дъждът, с горещините спорещ –
на сянка си му е добре.
До корена застанал бобър, ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-12-03T12:51:57+02:00 60 2

Когато назад се обръщам 🇧🇬

Връщам се, скъпи мой, връщам се –
спомен не съм, ни забрава,
в рибка от злато превръщам се –
в ручей искрящ сред тинтява.
Вземайте спомени, вземайте, ...

МарияДимитрова.67

Poesía » De amor, Del paisaje

2025-11-26T12:32:03+02:00 131

Някаква градинска Ева 🇧🇬

Захвърли златния венец
градинката – смирена, глуха
под снощния студен ветрец,
вилнял из нея за разтуха.
Какво ли пък му причини, ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Del paisaje, Otra

2025-11-12T06:10:35+02:00 139

Пролетни наречия 🇧🇬

Пясък по тротоара –
облак с небето се кара,
сякаш че то е виновно,
че ми е някак любовно.
Че ми е в поглед мъгливо, ...

МарияДимитрова.67

Poesía

2025-11-11T10:54:15+02:00 204 2

Лунен Купидон 🇧🇬

Рукнаха порои
и калта отмиха.
В лунните покои
шепне вятър тихо.
Ха! Покой и вятър ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-11-09T09:21:17+02:00 183 2

Гурбетчия 🇧🇬

Ще ти спусна нежна вечер
над разцъфнали поля –
да не бродиш сам, далечен
из оврази, по била.
Ще ти ширна хоризонти – ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-11-08T06:01:39+02:00 189

Айде бакалъм! 🇧🇬

Дядото вървеше бавно по тротоара, влачейки крака в тъмносини гумени чехли, които явно му бяха малко големи, защото при всяка крачка се чуваше кратък шляпащ звук. Облечен беше в жарсено долнище на пижама – лилаво, на големи бели точки, които изглеждаха белезникави на светлината на ранното юлско слънц ...

МарияДимитрова.67

Prosa » Relatos, Otros

2025-11-07T09:18:42+02:00 174

Светлосенки 🇧🇬

По тъмна доба ставам по-красива –
окичена със сенки, в полумрак.
Калесана от улулица сива,
на чело с вещерски сакрален знак.
Къде съм тръгнала, дори не зная, ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-11-06T22:14:37+02:00 177 1

Още малко за Антигона 🇧🇬

Има една пейка близо до нас, на която често сядам, когато се връщам от пазара с пълните торби. Трябва първо да изкача нанагорнището по улицата, после ме чакат още стълби и накрая – петият етаж на блок без асансьор. Пейката е междинната ми спирка преди предпоследните стълби. Явно блокът е построен на ...

МарияДимитрова.67

Prosa » Otros

2025-11-05T10:44:24+02:00 162

Снежен метеж 🇧🇬

Жената белокоса стърже тихо
с метлата си по хладния паваж.
Годините лицето ѝ стопиха,
а скрежът бял ѝ стана антураж.
Не е кралица, нито Пепеляшка – ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Del paisaje

2025-11-04T07:59:16+02:00 181 1

Батман от депото 🇧🇬

– Нямаш шанс! Аз харесвам ватмани – каза Стела и отпи от енергийната напитка, която караше очите ѝ да блестят, а ръцете ѝ – да шарят насам-натам непроизволно, сякаш търсеха нещо и все не го намираха.
Погледът ѝ бавно се наливаше с живот и отпуснатата флегматичност, толкова характерна за нея, постепе ...

МарияДимитрова.67

Prosa » Relatos, Otros

2025-11-02T21:35:19+02:00 194 2

С нежна печал 🇧🇬

Създавам светове, измислям хора,
в които злото все с доброто спори.
В плътта си тленна на живот играя –
не знам дали ще има смърт след края.
И питам се – дали пък съществувам ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-11-01T06:43:48+02:00 176

Къс стъкло 🇧🇬

Не ми е сладко виното на мрака,
притоплено от юлски зной.
Дъждовно-хладен, тебе само чакам,
ноември, в листопаден рой.
В мъглите ти да гмурна злачни мисли, ...

МарияДимитрова.67

Poesía

2025-10-31T19:40:27+02:00 235 2

Есенно преображение 🇧🇬

Вас слънце ви не вижда – лъх,
зефирен лъх ви не допира…
Пейо Яворов, „Теменуги“
Жълти минзухари,
сгушени под бора. ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Del paisaje

2025-10-22T21:29:08+03:00 211 1 2

Зимно причастие 🇧🇬

Парцалчета, кристалчета – сняг тих вали.
Коланчета, воланчета – свистят игли.
На зимата в петлиците – бял минзухар,
все още е кралица тя на бал прастар.
В дъха ѝ – студ, виелици, в очите – смях, ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-10-17T19:25:34+03:00 203 4

Ислям – Николай Гумильов 🇧🇬

На О. Я. Висотская
В кафето нощно мълком пиехме кианти,
когато влезе и поръча шери бренди
висок и с побеляваща коса ефенди,
враг зъл на християните из цял Леванте. ...

МарияДимитрова.67

Traducciones » Poesía, De ruso

2025-10-16T14:32:12+03:00 231 1

Черният камък на Кааба – Иван Бунин 🇧🇬

Той беше нявга яспис скъпоценен,
той бе с неизразима белота
на цвят от райските поля блажени,
на сняг планински в ден от пролетта.
От Гавриил духà – за Авраама ...

МарияДимитрова.67

Traducciones » Poesía, De ruso

2025-10-16T14:32:01+03:00 186

Мисли в квадрат 🇧🇬

Мислех си в кръговрат
да живея вечно
и късах листата
на маргаритката
в календара ти. ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-10-12T07:41:36+03:00 186

За утре 🇧🇬

Капна сълзица от свода,
облаче пара – от пръст.
Оран е. Вол бял набоде
срещнати влага и ръст.
Китни – дърветата в парка, ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-10-11T10:47:51+03:00 155

Щом в пазвата си приютиш змия 🇧🇬

(опит за терки бенд1)
В градината, под дюлево дърво
бе седнало безплътно същество
и свиреше унесено на саз
сред пищно, къснолятно тържество. ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Formas orientales

2025-10-10T08:47:45+03:00 253

Балкански Робинзон 🇧🇬

Сънувам
изплувам
от вечност
пътувам
нагоре ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-10-09T06:46:49+03:00 209

Залагане на любовта 🇧🇬

Брезата пази си листата – снегът ще закъснее,
щом слезе облак над гората – слана ще забелее.
Кръжат ли чайки на орляци – това е на сполука,
те духове са на моряци на вахта вечна тука.
Не си напявай отзарана – ще предизвикаш буря, ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-10-08T08:38:28+03:00 201 2

Гларус 🇧🇬

Завря морето синьо
от жега нетърпима.
Брегът – обвит в омара,
приличаше на скара.
Налягали куп хора – ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-10-07T08:57:16+03:00 225

Ноевият саркофаг 🇧🇬

Кацнаха на неголямо, оскъдно залесено плато, близо до долното течение на реката, пресичаща един от континентите в Северното полукълбо на планетата. Две трети от повърхността ѝ, за огромно съжаление на ксиротерианците, бяха заети от вода. Корабът им се беше повредил, малко преди да достигнат крайната ...

МарияДимитрова.67

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, Otros

2025-10-05T06:54:51+03:00 326

На прага на есента 🇧🇬

Ти само гледай – слънцето ще сложи
дъждовен креп, ще се снижи
и радостта ще уталожи,
в небето ястреб ще кръжи.
Ти само чакай – лятото ще мине ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-10-04T13:57:26+03:00 177

Калинке-малинке 🇧🇬

Синигерът запя в гората,
калинка мрака попиля –
да ми покаже небесата –
червена, ситна, но с крила.
Не бе калинка – слънце ранно ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-10-03T06:57:04+03:00 180

Да се влюбиш в ураган 🇧🇬

Някога била съм бяла,
сводът галил ме с лъчи,
а сега съм почерняла –
любовта ти ми личи.
Някога била съм хладна, ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-10-02T13:44:35+03:00 171 1

На Оброка 🇧🇬

Край клоната, стара бука
бистро изворче бълбука,
кръст оброчен се издига
сред поляна с дъхав риган.
А под буката заспал е ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-09-30T09:44:26+03:00 211 1 6

Хайку за Дончето 🇧🇬

– За ваша утеха, и хората не винаги са способни да разпознаят гения, поне докато е жив. Мен – продължи Джулиано, – повече ме безпокои другата страна на нещата. Правилна ли е методиката, според която информацията се определя като повторна? Известно е, например, че Шекспир е заимствал много сюжети от ...

МарияДимитрова.67

Prosa » Relatos, De humor

2025-09-27T18:26:42+03:00 280 1 8

Шестото поколение война – игра на „търтеи“ 🇧🇬

Тая игра моята Мичка от едноименната ми повест я знае. Още от началото на войната – когато един такъв ситен рогат красавец кацна насред Хасково и ѝ събори любимия магазин за дрехи втора употреба. Или май беше земетресение… То разлика – хич!
„Играта на дронове“ между Украйна и Русия в действителностт ...

МарияДимитрова.67

Ensayos » Civiles

2025-09-26T21:36:18+03:00 293 1

О, не! Пак ли? 🇧🇬

Пак студът ми заповядва
да се скрия в куб от пак*,
светлината ми ограбва
и твърди, че зъл съм мрак.
Сам приятел е на мрака – ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-09-19T09:15:28+03:00 195

Потопът в очите ми стана на лед 🇧🇬

Защо ли пренебрегва ме дъгата
и черно-бяла съм – кристал,
небрежно хвърлен на земята,
покрит с листа и рядка кал?
И в себе си се вглеждам и потъвам ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-09-18T12:15:13+03:00 333 1 12

На кутрето си връткам небето пето 🇧🇬

(хайку-иди-ми-дойди)
късно за китка
удрям ти рамо мило
глезена си
навехнах ...

МарияДимитрова.67

Poesía » De humor, Otra

2025-09-14T08:48:28+03:00 239 1

(Без)душно 🇧🇬

лежи в тревата
кореместа котка
сред бели перца
лежи в тавата
кокошчица кротко ...

МарияДимитрова.67

Poesía » De humor, Formas orientales, Otra

2025-09-13T09:13:48+03:00 225

Хълцукам си тука 🇧🇬

Тишината мълчи
и това е нормално.
Ако пак зазвучи,
вече ще е банално.
Тишината е звук, ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-09-12T08:40:27+03:00 253 1 2

Пещерни бисери 🇧🇬

Рано-рано в неделя, още по тъмно, Неда усети как мъжът ѝ Бисер Караманлиев се измъкна от топлото легло и повече не се върна. Докато го чакаше, замалко да заспи пак, но я стресна изскърцването на външната порта. Тя скочи като пощръкляла и излезе на двора, както си беше – боса и само по една тънка нощ ...

МарияДимитрова.67

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, Otros

2025-09-11T09:23:45+03:00 564 6 19

Призракът на жаждата 🇧🇬

В Сопот пак няма вода. Цяла седмица вече. Чешмите, с които се гордее градът ни, пресъхнаха. Първа спря Базаитката, след нея – „Под смокинята“, после оная пред Вазовата къща и така нататък – цели 24 пъти. Последна издържа чешмата пред полицейското управление – една сивичка, унила сграда, дето е като ...

МарияДимитрова.67

Prosa » Relatos, Otros

2025-09-10T07:46:42+03:00 230 1

Отглас от утре 🇧🇬

Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя;
блажени, които не са видели и са повярвали.
Йоан 20:29
Отпусна печално ръце тишината,
прозрачният въздух замря ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-09-09T10:28:46+03:00 181

Нищо лично 🇧🇬

„Аз търся тебе, ти търсиш друг“
Светозар Димитров
Твоя никога не съм била –
беше ти за мен постеля.
Беше мой, на думи, на дела – ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-09-07T08:15:20+03:00 200 1

Е липса 🇧🇬

Не е
като да ме захвърлиш
през рамо в нивята
и там да поникна.
Не е ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2025-09-06T07:46:05+03:00 333 4