МарияДимитрова.67

1,2 el resultado

Вълна в дълбочина 🇧🇬

Чадър зелен отворил борът,
не дава капка да провре
дъждът, с горещините спорещ –
на сянка си му е добре.
До корена застанал бобър, ...
60 2

Когато назад се обръщам 🇧🇬

Връщам се, скъпи мой, връщам се –
спомен не съм, ни забрава,
в рибка от злато превръщам се –
в ручей искрящ сред тинтява.
Вземайте спомени, вземайте, ...
131

Някаква градинска Ева 🇧🇬

Захвърли златния венец
градинката – смирена, глуха
под снощния студен ветрец,
вилнял из нея за разтуха.
Какво ли пък му причини, ...
139

Пролетни наречия 🇧🇬

Пясък по тротоара –
облак с небето се кара,
сякаш че то е виновно,
че ми е някак любовно.
Че ми е в поглед мъгливо, ...
204 2

Лунен Купидон 🇧🇬

Рукнаха порои
и калта отмиха.
В лунните покои
шепне вятър тихо.
Ха! Покой и вятър ...
183 2

Гурбетчия 🇧🇬

Ще ти спусна нежна вечер
над разцъфнали поля –
да не бродиш сам, далечен
из оврази, по била.
Ще ти ширна хоризонти – ...
189

Айде бакалъм! 🇧🇬

Дядото вървеше бавно по тротоара, влачейки крака в тъмносини гумени чехли, които явно му бяха малко големи, защото при всяка крачка се чуваше кратък шляпащ звук. Облечен беше в жарсено долнище на пижама – лилаво, на големи бели точки, които изглеждаха белезникави на светлината на ранното юлско слънц ...
174

Светлосенки 🇧🇬

По тъмна доба ставам по-красива –
окичена със сенки, в полумрак.
Калесана от улулица сива,
на чело с вещерски сакрален знак.
Къде съм тръгнала, дори не зная, ...
177 1

Още малко за Антигона 🇧🇬

Има една пейка близо до нас, на която често сядам, когато се връщам от пазара с пълните торби. Трябва първо да изкача нанагорнището по улицата, после ме чакат още стълби и накрая – петият етаж на блок без асансьор. Пейката е междинната ми спирка преди предпоследните стълби. Явно блокът е построен на ...
162

Снежен метеж 🇧🇬

Жената белокоса стърже тихо
с метлата си по хладния паваж.
Годините лицето ѝ стопиха,
а скрежът бял ѝ стана антураж.
Не е кралица, нито Пепеляшка – ...
181 1

Батман от депото 🇧🇬

– Нямаш шанс! Аз харесвам ватмани – каза Стела и отпи от енергийната напитка, която караше очите ѝ да блестят, а ръцете ѝ – да шарят насам-натам непроизволно, сякаш търсеха нещо и все не го намираха.
Погледът ѝ бавно се наливаше с живот и отпуснатата флегматичност, толкова характерна за нея, постепе ...
194 2

С нежна печал 🇧🇬

Създавам светове, измислям хора,
в които злото все с доброто спори.
В плътта си тленна на живот играя –
не знам дали ще има смърт след края.
И питам се – дали пък съществувам ...
176

Къс стъкло 🇧🇬

Не ми е сладко виното на мрака,
притоплено от юлски зной.
Дъждовно-хладен, тебе само чакам,
ноември, в листопаден рой.
В мъглите ти да гмурна злачни мисли, ...
235 2

Есенно преображение 🇧🇬

Вас слънце ви не вижда – лъх,
зефирен лъх ви не допира…
Пейо Яворов, „Теменуги“
Жълти минзухари,
сгушени под бора. ...
211 1 2

Зимно причастие 🇧🇬

Парцалчета, кристалчета – сняг тих вали.
Коланчета, воланчета – свистят игли.
На зимата в петлиците – бял минзухар,
все още е кралица тя на бал прастар.
В дъха ѝ – студ, виелици, в очите – смях, ...
203 4

Ислям – Николай Гумильов 🇧🇬

На О. Я. Висотская
В кафето нощно мълком пиехме кианти,
когато влезе и поръча шери бренди
висок и с побеляваща коса ефенди,
враг зъл на християните из цял Леванте. ...
231 1

Черният камък на Кааба – Иван Бунин 🇧🇬

Той беше нявга яспис скъпоценен,
той бе с неизразима белота
на цвят от райските поля блажени,
на сняг планински в ден от пролетта.
От Гавриил духà – за Авраама ...
186

Мисли в квадрат 🇧🇬

Мислех си в кръговрат
да живея вечно
и късах листата
на маргаритката
в календара ти. ...
186

За утре 🇧🇬

Капна сълзица от свода,
облаче пара – от пръст.
Оран е. Вол бял набоде
срещнати влага и ръст.
Китни – дърветата в парка, ...
155

Щом в пазвата си приютиш змия 🇧🇬

(опит за терки бенд1)
В градината, под дюлево дърво
бе седнало безплътно същество
и свиреше унесено на саз
сред пищно, къснолятно тържество. ...
253

Залагане на любовта 🇧🇬

Брезата пази си листата – снегът ще закъснее,
щом слезе облак над гората – слана ще забелее.
Кръжат ли чайки на орляци – това е на сполука,
те духове са на моряци на вахта вечна тука.
Не си напявай отзарана – ще предизвикаш буря, ...
201 2

Гларус 🇧🇬

Завря морето синьо
от жега нетърпима.
Брегът – обвит в омара,
приличаше на скара.
Налягали куп хора – ...
225

Ноевият саркофаг 🇧🇬

Кацнаха на неголямо, оскъдно залесено плато, близо до долното течение на реката, пресичаща един от континентите в Северното полукълбо на планетата. Две трети от повърхността ѝ, за огромно съжаление на ксиротерианците, бяха заети от вода. Корабът им се беше повредил, малко преди да достигнат крайната ...
326

На прага на есента 🇧🇬

Ти само гледай – слънцето ще сложи
дъждовен креп, ще се снижи
и радостта ще уталожи,
в небето ястреб ще кръжи.
Ти само чакай – лятото ще мине ...
177

Калинке-малинке 🇧🇬

Синигерът запя в гората,
калинка мрака попиля –
да ми покаже небесата –
червена, ситна, но с крила.
Не бе калинка – слънце ранно ...
180

Да се влюбиш в ураган 🇧🇬

Някога била съм бяла,
сводът галил ме с лъчи,
а сега съм почерняла –
любовта ти ми личи.
Някога била съм хладна, ...
171 1

На Оброка 🇧🇬

Край клоната, стара бука
бистро изворче бълбука,
кръст оброчен се издига
сред поляна с дъхав риган.
А под буката заспал е ...
211 1 6

Хайку за Дончето 🇧🇬

– За ваша утеха, и хората не винаги са способни да разпознаят гения, поне докато е жив. Мен – продължи Джулиано, – повече ме безпокои другата страна на нещата. Правилна ли е методиката, според която информацията се определя като повторна? Известно е, например, че Шекспир е заимствал много сюжети от ...
280 1 8

Шестото поколение война – игра на „търтеи“ 🇧🇬

Тая игра моята Мичка от едноименната ми повест я знае. Още от началото на войната – когато един такъв ситен рогат красавец кацна насред Хасково и ѝ събори любимия магазин за дрехи втора употреба. Или май беше земетресение… То разлика – хич!
„Играта на дронове“ между Украйна и Русия в действителностт ...
293 1

О, не! Пак ли? 🇧🇬

Пак студът ми заповядва
да се скрия в куб от пак*,
светлината ми ограбва
и твърди, че зъл съм мрак.
Сам приятел е на мрака – ...
195

Потопът в очите ми стана на лед 🇧🇬

Защо ли пренебрегва ме дъгата
и черно-бяла съм – кристал,
небрежно хвърлен на земята,
покрит с листа и рядка кал?
И в себе си се вглеждам и потъвам ...
333 1 12

На кутрето си връткам небето пето 🇧🇬

(хайку-иди-ми-дойди)
късно за китка
удрям ти рамо мило
глезена си
навехнах ...
239 1

Хълцукам си тука 🇧🇬

Тишината мълчи
и това е нормално.
Ако пак зазвучи,
вече ще е банално.
Тишината е звук, ...
253 1 2

Пещерни бисери 🇧🇬

Рано-рано в неделя, още по тъмно, Неда усети как мъжът ѝ Бисер Караманлиев се измъкна от топлото легло и повече не се върна. Докато го чакаше, замалко да заспи пак, но я стресна изскърцването на външната порта. Тя скочи като пощръкляла и излезе на двора, както си беше – боса и само по една тънка нощ ...
564 6 19

Призракът на жаждата 🇧🇬

В Сопот пак няма вода. Цяла седмица вече. Чешмите, с които се гордее градът ни, пресъхнаха. Първа спря Базаитката, след нея – „Под смокинята“, после оная пред Вазовата къща и така нататък – цели 24 пъти. Последна издържа чешмата пред полицейското управление – една сивичка, унила сграда, дето е като ...
230 1

Отглас от утре 🇧🇬

Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя;
блажени, които не са видели и са повярвали.
Йоан 20:29
Отпусна печално ръце тишината,
прозрачният въздух замря ...
181

Нищо лично 🇧🇬

„Аз търся тебе, ти търсиш друг“
Светозар Димитров
Твоя никога не съм била –
беше ти за мен постеля.
Беше мой, на думи, на дела – ...
200 1

Е липса 🇧🇬

Не е
като да ме захвърлиш
през рамо в нивята
и там да поникна.
Не е ...
333 4