МарияДимитрова.67
952 el resultado
През слънчевите дни на гроздобера
я срещна той. На мулешкия впряг,
от лозето задал се с ход премерен,
тя беше смях, тя бе сияен зрак.
Той я попита: – Що да сторя, мила, ...
  18 
Текст, музика и изпълнение: Мария Довгаюк
1. Всичко тлен е, не и любовта.
Изхабени – думите в света.
Цвят се рони, не и любовта,
все в шаблони лута се речта. ...
 
***
В копринен облак
от пеперуди бели –
клон, люшнат от вятър.
*** ...
  46 
Дъждът ми изпръска лицето,
носа ми поръси с фин прах.
Набързо се скрих зад пердето,
стъклото захлопнах… заспах.
Събудих се – беше си тръгнал. ...
  106 
Разчепка ми живота тоя вятър –
като че търсеше бълхи.
Защо ли пък ти е бълхата?
Кимни два пъти и духни!
Но не, стои, пред мен изправен, ...
  103 
Слънце следобедно светна в небето.
Звънна прозорецът – блясък, лъчи…
В слепия ъгъл на двора преметен
слънчево зайче рисува очи.
https://www.youtube.com/watch?v=99GdtQ4iPZk ...
  51 
Вълна подлунна,
лилава вечер.
Отвъд лагуна –
кораб отвлечен.
Пирати, саби, ...
  44 
Не съм типичен покорител на върхове. Всъщност догоре съм стигал само няколко пъти, пък и ония възвишения не бяха особено високи или опасни за изкачване – Петровски кръст в Чепън планина, крепостта Моняк край Кърджали, връх Виден в Конявската планина, Белмекен в Рила, Драговски камик в Трънско, Коджа ...
  117 
В Климент Старчовден пристига –
старец, млад, дете се вдига
и по улици, площади
лумват празничните клади.
В маски телени лицата, ...
  55 
***
Ледени цветя
чезнат по утринен лъч.
Стъклата – в сълзи.
*** ...
  83 
През наведени клони –
жълт, мъждукащ прозорец.
Хлад горчив тихо рони
ситен дъжд в Синеморец.
Над морето, без сили, ...
  112 
/151 години от гибелта на Васил Левски/
Той не търсеше покой.
Тя с друг мина под венчило –
за жених си взе мъж – негерой.
За невеста той – бесило. ...
  108 
в памет на Алексей Навални
Светлоокото утро заплака.
Посивяха полята в Украйна.
А в Сибир легна кротко под знака
кръстен дълго лелеяна тайна. ...
  240  22 
Защо се цупя ли? Ами сърдита съм. Не, не заради това, че още не съм получила пералня от ония конкурси, макар че и аз като съседката Недка очаквам, ама няма! Тя пращала, пращала, пък накрая се отказала. И си пере със старата пералня и ходи с изпочупени нокти. Кой ли пък ти гледа в ръцете, карай си та ...
  185 
Засипа локвата с бетон
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...
  117 
/Епилог/
И както си седях аз мирно и кротко в читалнята на библиотеката, втренчена в екрана на компютъра с разните му там карти и дрейфуващия по тях накъдето му скимне Нейдеград, усетих едни тръпки да ми лазят по кожата, обля ме студена пот от едното нищо и ме стисна за гърлото някакво лошо предчувс ...
  122 
Ще зайде славата на вековете,
в които тука сме живели
и тия висове – от гром обзети,
ще глъхнат – веч осиротели.
Ще слезем в долина с химери, ...
  89 
Силни чувства изпитваше царят сега. През ума му минаваха ред произшествия и велики преврати, ознаменували предидущите царствувания и неговото през XX век, а неговий поглед сякаш се впиваше в бъдещето, като да иска да види тайните, които то криеше в дълбокий си мрак...
Иван Вазов, „Последният ден на ...
  134 
Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота.
Иван Иванов
Не съм те търсила – дойде.
От светлия ти взор боли ме.
Била съм сигурно дете – ...
  112 
Пази ногата си, когато отиваш в дома Божий, и приближи се повече да слушаш, нежели да принесеш жъртва на безумни, които не знаят че струват зло.
Еклесиаст 5:1
Кукат снаряди,
танкове чуруликат
в полето бойно. ...
  147 
Още оттогава я обичах, отче, така я обичах, че в детинската своя любов си казвах сред лято: ако тя поиска сняг, ще се изкача нагоре в планината, под върха Мусала ще стигна и в шепите си сняг ще донеса. И посред зима си казвах: ако тя ми поиска теменуги, ще избягам, ще ида в долна земя, там, където н ...
  105 
Чакам луната да се издигне в небето, за да прогледна.
За да виждам, не е достатъчно да имам очи – трябва ми светлина.
За да чувам, ми трябва звук.
За да усещам, ми трябва допир.
За да чувствам, ми трябва някой. Някой, когото да обичам. ...
  124 
Събота, неделя мина.
В забавачката на „Тимок“
Нора, водена от татко,
идва след почивка кратка.
Тука песнички ще учи: ...
  92 
На природата чудесна
удивляваме се често –
на места, предмети нужни
възхищаваме се дружно.
Ако трябва да опишем ...
  103 
Нека си се подиграва
Рая, дето все е права!
Но и тя не знае всичко
и нарича Гугъл „чичко“.
Що за чичко е? В компютър! ...
  120 
Ако точките са трички,
значат пауза за всички –
недовършеност, вълнение,
пропуск в цяло изречение…
Те се слагат, казва Рая, ...
  99 
На нослето си отляво
има Нора две кафяви
бенчици една под друга.
Те танцуват сякаш буги,
щом се смее или мръщи – ...
  92 
Днес, макар че е неделя,
Рая е на курс в „Обеля“.
Нора сяда пак да учи,
че е вкъщи малко скучно.
Татко чака с трепет мача ...
  124 
Птиче пее на брезата,
сякаш вън е още лято.
А на двора – зима люта
и снежинки там се лутат.
Нора иска да играе, ...
  94 
– Нека да започнем с точка,
без да чакаме отсрочка.
Нищо, че се пише в края –
наставлява кака Рая. –
Точката не трий ти с гума – ...
  140 
Нора е момиче умно,
шестгодишно, сладкодумно.
Знае да чете и книжки –
малко срича, ала нищо!
На уроците набляга – ...
  157 
Вампирско вино е кръвта –
солено-топла и горчива.
Отнема сила от плътта
и възкресявайки… убива.
https://www.youtube.com/watch?v=RlPNh_PBZb4 ...
  88 
Текст и музика – Янис Париос
Ако трябва греховете
да си меря с пръсти десет,
ще излезе, че са кът –
пет не ще се съберат. ...
  152 
Не минавай по лесния път!
Уж летиш – все пред някого лазиш.
Там жарава пред входа в отвъд
очертала е надпис: „Омраза“.
Там блещука сред дим зарево ...
  119 
Тя: Той:
Ще Не,
чакам трай си!
в дванайсет Зает съм
до втората с четвъртата ...
  161 
Помня египетското робство. Не, не съм евреин. Не съм и египтянин. Всъщност от Египет ме делят хиляди километри в пространството и хилядолетия във времето. И все пак помня робството и фараоните – гробниците им, богатствата им и жаждата им за безсмъртие.
Бях един от строителите на главната Гробница. С ...
  303  32 
Солнца контур старинный,
золотой, огневой,
апельсинный и винный
над червонной рекой.
А. Белый „В полях“ ...
  109 
След дълги седем години корабът най-сетне достигна целта, към която се беше устремил, но не по волята на създателите си, нито на пътниците. Звездата на Барнард беше червено джудже в съзвездието Змиеносец на около шест светлинни години от Слънцето. Около нея обикаляше мразовита планета от вида суперз ...
  116 
Джъд лежеше буден и не смееше да отвори очи. Ами ако отново се окажеше в светилището на Сабазий? Нямаше да може да понесе още един повтарящ се ден! Но нали вчерашният беше последен! Те бяха успели да излетят и той не беше умрял. За първи път от толкова дни беше заспал в удобно легло, и то близо до м ...
  112 
– Точно така – достатъчно! – извика звънък момичешки глас, от който сърцето на Джъд трепна. Беше го чувал някъде. Да, пред полянката с разковничето! Като че ли цяла вечност беше минала оттогава!
Синигерчето, излетяло от гнездото на Дървото, кацна на пода пред кораба и се превърна в десетинагодишно м ...
  121 
Propuestas
: ??:??