Дъждът ме успокоява. Зная, че за много хора той предизвиква меланхолията, но мен ме успокоява.
Дъждът е това, което чувствам, начина, по който се чувствам мога да го определя с него.
Капките му са като моите мигове...
Един след друг постоянно и методично...
Нови и нови...
Изпуснеш един - на негово място нов....
Още по красив .....
Докато.....
Облакът не си отиде........
Тогава разбираш, че миговете свършиха и вече няма да се върнат.....
Тъжно нали...
Да, на тяхно място ще дойдат други, но те няма да бъдат така красиви като тези...
Все пак всеки дъжд е различен, точно както всеки човек....
Всеки обича по различен начин...
© Слънце Антимов Todos los derechos reservados
Много ми хареса!