Валеше като из ведро!Мокрите капки се стичаха по стъклата на спирката , където чакаше тролея, минаваха през дупките се стичаха по лицето й и по ръкавите на коженото яке ,с което беше облечена .Чакаше вече почти час ,но нищо не идваше ,само профучаваха една- две коли ,а дъждът ставаше по-силен !В далечината се зададе такси ,шофьорът явно я видя в тъмното и

намали .Спря почти до нея .

-Ей ,малката ,накъде в това време и в тази тъмница?!Да те закарам !?

Стана и тягостно,че този й говори на "ти",но се загледа в усмихнатото лице на младия мъж и смотолеви:

-Трябва да се прибера в общежитието ,студентка съм и стана късно ,ще ме заключат отвън!

-Сядай,кажи адреса!

Тя нещо измънка и седна на предната седалка, навсякъде от нея се стичаше вода .

-Как се казваш ?Аз съм Валери !-подаде й ръка ,но тя така си остана във въздуха-Дааа ,не говориш много май !

Чудеше се на наглостта му .

-Маргарита !?

-И откъде така ,Маргарита...

-Връщам се от рок концерт и заваля , стана

късно ,не минават тролеи !Благодаря ви,че ме взехте ,колко ще струва !?

-Ами нищо?!

-Не обичам да не си плащам , имам 10 лева ,ще ви ги дам , дори да е по-евтино !

-Не се притеснявай!-изведнъж се сви и млъкна.

Това беше разговора ,до общежитието мълчаха .

Като стигнаха ,мъжът рязко удари спирачки и каза :

-Стигнахме ,може да слезнете!

Тя се учуди от рязката промяна на тона и нито следа от фамилиарничене,подаде му смачканата десетолевка и смотолеви :

-Извинете за притесненията !Лека вечер !

-Може ли поне телефон ,нещо...?

Усмихваше се пак и я гледаше втренчено,продължаваше да вали .

-Нямам телефон !Но всяка сутрин пия кафе в кафенето отсреща !

Затвори вратата на таксито ,махна му и се запъти към входа на общежитието .