...
3.
Балът наближавал, а Черното Момиче се чудело как да направи така, че да отиде, за да се срещне със своя любим. Един ден взело няколко от своите картини и няколко от писмата, които пишело за Белия Принц и отишло в града.
Най-напред намерило Стария шивач. Шивачът бил известен с майсторлъка си, но напоследък клиентелата му намаляла, защото той все по-трудно измислял нови модели на роклите и дамите много се сърдели, когато се случело да се появят с еднакви тоалети на едно и също място. Черното Момиче плахо влязло в ателието на Стария Шивач, който дремел, подпрян на тезгяха.
- Добър ден, Шивачо! – учтиво поздравило то.
- Не е добър денят, Черно Момиче – отвърнал шивачът – уж наближава Големият бал, а никой не идва при мен да си ушие нови дрехи.
- Аз мога да ти помогна – рекло Черното Момиче.
- Че как може да ми помогне една дрипла като теб? – зачудил се Шивачът.
- Нося няколко картини, в които съм нарисувала жени, с такива рокли, каквито никой досега не е ушил. Те ще ти помогнат, но трябва и ти да ми помогнеш.
- Какво искаш в замяна на картините си?
- Ще ми ушиеш рокля!
- Каква рокля искаш да ти ушия?
- Най-обикновена. Искам да е с цвета на пясъка в Малкия Слънчев Залив и без никакви украшения по нея.
- Но този цвят... Всички искат ярки рокли – сини като синьото в най-дълбокото на морето, червени като най-яркочервените рози, зелени като най-зелената трева, жълти като златото... А ти?!...
- Искам точно този цвят!
- Хм... кой ще те забележи с рокля в този цвят... и без никаква украса... но щом така искаш... Ела след три дни да си вземеш роклята.
Черното Момиче оставило картините на Стария Шивач и се запътило към малката работилничка на Младия Обущар.
Вратата на обущарницата била отворена, но когато Момичето влязло, Младият Обущар дори не го забелязал. Той държал в ръцете си един малък медальон, в който бил портрета на неговата любима, стоял, вперил поглед в красивото момиче и от време на време тежко въздишал.
- Здравей, Обущарю! – поздравило Момичето, а той дори не повдигнал очи да я погледне. – Добър ден, Обущарю!
Тогава Обущарят я погледнал и едвам промълвил:
- Не е добър денят, щом любимата ми не е до мен!
- Защо? Къде е тя? – попитало Момичето.
- Тя не иска да знае за моята любов! Как ли не опитах да я заговоря и да ù кажа колко я обичам...
- Аз ще ти помогна, ако ми помогнеш и ти.
- С какво можеш да ми помогнеш, дрипаво Черно Момиче?! Родителите на моята любима работят в двореца. Тя живее там с тях и никога не би разговаряла нито с мен, нито с теб. Как би могла да ми помогнеш!
- Ще ти дам няколко писма. Аз съм ги писала за моя любим, но там никъде не се споменава име, защото го наричам «Обич моя». Ще изпратиш тези писма на своята любима и тя ще се влюби в теб. Сигурна съм.
- А какво ще искаш в замяна?
- Ще ми направиш обувки за бала в двореца. Съвсем обикновени обувки с цвета на пясъка в Малкия Слънчевия Залив. Без никакви украшения.
- А моята любима носи рокли с цвета на най-яркия розов зюмбюл и украшенията греят по нея – в косата ù, на ушите и на шията, на нежните ù ръце... Виж – направил съм тези обувки за нея, с цвета на златото – те много ще отиват на нейните бижута. Ще ù ги подаря на първата ни среща, а тя ще ми се усмихне и ще ме целуне, тогава аз...
- Обуща-а-арю! Ти пак се отнесе. Запомни ли какви трябва да са моите обувки?!
- Запомних - отвърнал Обущарят - дай ми писмата, аз ще ги изпратя и ще направя обувките. Ела след три дни. Ако до тогава моята любима ми отговори, ще си вземеш обувките.
Прибрало се Черното Момиче у дома си. Както винаги досега, всяка нощ пожелавало «Лека нощ» на своя любим, а след това сънувало двореца, бала и как танцува с Белия Принц.
4.
....
© Соня Емануилова Todos los derechos reservados
Стефке! ... и аз очаквам щастливият край
Веси! Благодаря ти