Петте години на следване се бяха изнизали неусетно в уюта и топлината на тесните улички в малкото планинско градче. Беше дошла тук, едва на 18 години, за да получи най-доброто образование в един от най-добрите европейски университети. Още от малка майка й беше насърчавала амбицията и таланта й да рисува и я окуражи да кандидатства извън България. Когато я приеха и дойде тук, Алекс страдаше най-много за майка си. След смъртта на баща й, двете бяха станали много близки, почти най-добри приятелки, които си споделяха всичко. Майка и дъщеря съществуваха сякаш една за друга., все едно, че бяха двете половини на едно и също цяло.
Чуждата страна и университетът бяха студени и неприветливи. Студени бяха и хората, които учеха в него и Алекс така и не успя да създаде особено трайни приятелства. Единствен неин другар беше огромната й любов към рисуването. С течение на времето откри още два спасителни пристана в носталгията си по дома – оживените малки улички, чийто уют галеше като майчина ласка и ...