Имало някога едно семе. То било посадено в един ветровит ден от топлите ръце на малко, но сериозно момче. Семето не се е почувствало самотно в лепкавата студена тъмнина. Живеело с надеждата, че някога ще покълне и отново ще види светлината. Времето минавало и най-накрая се почувствало достатъчно силно, за да се пребори със страха... Поникнало като малко крехко дръвче. Зеленото му сърце било изпълнено с лъчезарна радост, въпреки че своенравният вятър му се присмивал и все искал да прекърши слабото стъбло. Дръвчето треперело от студ, но слънчевите лъчи го ободрявали с искрящите си гласове. Времето минавало, а дръвчето растяло – ставало все по-уверено и смело. По клоните му кацали дружелюбни птички и разказвали световните новини. През ясните летни нощи дръвчето мечтаело как един ден ще порасне голямо – толкова голямо, че ще докосне звездите – даже ще си вземе една на земята. Но времето минавало, а звездите си оставали далечни и фантастични създания.
Един ден при него дошъл непознат мургав ...