Беше 8 юни 2014 година. Мето изпадна в транс и се свърза със съществото от Сириус наречено Черен Джак. То тутакси му продиктува на ментално ниво най-новото стихотворение:
ДЖАКЛЕСИАСТ
Черен Джак се композира
с дванайсетте апостола - отзад.
Този свят отдавна дерайлира,
трябват нови хора за парад.
Боговете са износени - не стават.
Просяк не припарва днес до тях.
Само тлъсти мутри заблажават
и повръщат нескончаем грях.
Със раса престъпните попове
се разхождат в Господния храм.
Те са главатари на скотове.
Църквите са ужасяващ хан.
Черен Джак пристига да ви каже -
кратък е небесният ви път.
Вярата си всеки да откаже.
По-добре е да си в кръстопът.
Да си разпнат от посоките дуални -
бор в кръстачката да засадиш.
Нещо здраво, за което да се хванеш.
Не като Икар да полетиш.
Този свят върви към водопада.
По-добре е крави да пасеш.
Млечице да пиеш за награда
и стада овце да поведеш.
Днес не се изисква да си сложен -
сложното отива в пропастта.
Семплото изглежда невъзможно.
Разумът отвежда в суета.
Простичко - във такт, отмервай дните.
Песничка от деството запей.
Гледай нависоко към орлите.
Ангелите зачертай със спрей.
И ще дишаш леко и спокойно.
Съвестта ти ще е балдахин.
Крак подвий, издишай като йога,
изоставил Бог-Отец и Син!
Много пъти Мето бе записвал диктуваните му от Черен Джак стихотворения . Изумяваше го изобретателността на Джак . Той владееше словото до съвършенство и обезличаваше чрез него много знаменити поети, предизвиквайки чувства на завист и омраза към Мето у не един читател. Прочитайки току-що записания стих, Мето усети, че всичко бе изразено пределно точно. Всяка думичка тежеше на мястото си. Доволен той реши тутакси да публикува стихотворението в един сайт, в който имаше твърде много врагове и завистници. Но нещо го смущаваше. А това нещо бяха последните шест реда:
"Гледай нависоко към орлите.
Ангелите зачертай със спрей.
И ще дишаш леко и спокойно.
Съвестта ти ще е балдахин.
Крак подвий, издишай като йога,
изоставил Бог-Отец и Син!"
Звученето на тези редове беше крайно богохулно и ако Черен Джак - съществото от Сириус, можеше да си позволи подобно богохулство, то редно ли беше Мето да рискува с хула срещу Светия Дух? Той добре помнеше редовете от Светото писание:
"Всичко ще ви се прости, но не и хула срещу Духа Светаго. Такава няма да ви се прости нито на този свят, нито в кой да е друг свят...!"
Тези редове се срещаха и в трите синоптични евангелия: на Матей, Марк и Лука. Нямаше друг текст срещащ се едновременно в тези три евангелия. Следователно се касаеше за нещо необичайно важно. Затова Мето бе тутакси разколебан. Ала някаква сатанинска тръпка се разля в душата му и той реши да рискува и да публикува стиха на Черен Джак. Дори изпита чувство на радост от твърдостта си да бъде Богоборец. Мето беше много силен физически. Цял живот бе спортувал. Плуваше огромни дистанции. За него не беше особено натоварване да измине пеша 80 км в планинска местност. Често правеше по две изкачвания от Драгалевци до Черни връх дневно. Краката му бяха стройни и силни като на антилопа гну. Не бе имал никакви оплаквания от тях през целия си живот. Напротив - те бяха неговата гордост, чрез която с лекота побеждаваше всеки катерач на планински терен дръзнал да мери сили с него. Около 0 часа Мето, с чувство на видимо задоволство, си легна и бе оборен от здрав сън. Около 8 часа сутринта на девети юни той се събуди, разтри очи и стъпи с крака на пода на стаята. Още не беше се разсънил напълно, но изведнъж усети, че нещо не е наред. Нещо не беше наред с краката му. Погледът му падна в областта на глезените и тогава съзря, че те и двата бяха чудовищно подути. Двата му крака под коленете приличаха на два кюнеца. През съзнанието му пробяга мисълта, че някакво насекомо - паяк или стоножка, го е ухапало, по време на сън и това е причина за подуването. Нямаше друго разумно обяснение. Това леко го успокои, защото означаваше, че щом отровата се разнесе, краката му ще станат пак нормални и стройни. Но изминаха два дни и нищо подобно не се случи. Разтревожен не на шега, Мето се обърна към своя чудат приятел Бойко Калчев - енциклопедична личност и феноменален лечител. Бойко тутакси му обърна внимание на факта, че девети юни е денят на Светия Дух и че подуването е в областта на глезените - зона съответстваща на зодия Риби. И тук Мето бързо свърза събитията. Риби беше символът на Иисус, а той бе изрекъл в стихотворна форма хула срещу Светия Дух. Затова точно на Свети Дух - 9 юни 2014г., му бе наложено Божие наказание. Тежко и безмилостно. Бойко го посъветва да си купи 20 кг подбел, да вари подбел в тенджера и билката заедно с водата да изсипе в леген, а после да потопи краката си до глезените в легена, но при температура точно 37 градуса. Мето безупречно изпълни казаното и няколко часа по-късно краката му възвърнаха предишния си вид. Сияещ от щастие той се обади на Бойко, но онзи тутакси го сряза, заявявайки, че в кръвта на Мето има страшна бактерия, която действа и ще доведе до подуване на цялото му тяло. Затова Мето трябвало незабавно да накисне в подбел краката си до колене. Междувременно Мето забеляза подпухване на ръцете и това го накара бързо да изпълни Бойковия съвет. Резултатът беше, че краката на Мето чудовищно се надуха от глезените до коленете и вече нищо не помагаше да спаднат. Така Мето окончателно заключи, че е жертва на Божие наказание и повече не бива да прави опити за лечение, а следва да излежи наказанието си, защото в противен случай върху него можеше да се стовари още по-тежко Божие наказание. И той се примири със ситуацията и в продължение на цели 7 години носеше кръста си. А междувременно Мето продължаваше огромните си преходи, без страх от откъсване на тромб и емболия. Диагнозата му окончателно се проясни - остър тромбофлебит на двата крака, довел го до ХВЕНК /хронична венозна недостатъчност на крайниците/. Нощем краката му под завивката горяха сякаш са сложени във фурна и сутрин приличаха на сварени индианци. Но той малко по малко свикна с това. Както мъдро се изрази негов приятел: "Най-лошото на лошото е, че с него се свиква!" Мето свикна с коварната си болест и дори престана да й обръща всякакво внимание. Но през 2021г. той одраска левия си крак в областта между глезена и коляното. Появи се малка раничка с размер на две стотинкова монета. Всички опити да я затвори с подръчни медицински средства бяха безуспешни и раничката бързо нарасна, а после се отвориха още три рани върху злощастния му крак. Те също взеха да растат. Болките от тези рани бяха неописуеми. Мето установи, че това са т.нар. варикозни рани, известни още като трофични язви. Най-накрая всички рани се съединиха и образуваха една огромна рана, която като пръстен обхващаше обиколката на левия крак в областта между глезена и коляното:
https://bg.smithhealthcentre.com/svremenni-metodi-na-simptomatika-pr/
Тази огромна рана не му позволяваше да спи, заради жестоките болки, които причиняваше. Сърцето му буквално спираше от тези болки, а после започна да прескача и сложи началото на трайна сърдечна аритмия. Вече мечтаеше само за едно - час по-скоро да умре, за да сложи край на нечовешките си мъки. Отдавна беше престанал да вярва на лекарите, а и кракът му почерня порядъчно и щеше да наведе всеки хирург единствено на мисълта за незабавна ампутация. Затова той реши да се осланя на своя принцип, че за да се излекуваш от сериозно заболяване трябва да направиш лично откритие. И Мето се зае да направи такова откритие. Ровейки се в мрежата попадна на Александър Вишневски /1874 - 1948/ - гениален руски хирург изобретил през 1927г. т.нар. крем Вишневски, с който излекувал тежки рани през втората световна война на много пострадали войници. Мето бе силно обнадежден, че точно с крем Вишневски ще реши проблемите си. Затова потърси в аптеките въпросния крем и бързо го откри. Произвеждаше се от завод в Радомир. Но ентусиазмът му бързо се изпари. Аптечният крем Вишневски беше напълно негоден за лечение, защото производителят не разполагаше с нужните количества хвойнов катран, влизащ в състава на крема. Същият се внасяше от Франция, но французите бяха спрели вноса му за България. Фактически в България се произвеждаше крем Вишневски менте. Мето се обезсърчи напълно. И тогава се случи чудото. Обади се негов стар приятел, който се бе завърнал от чужбина, където работеше в областта на банковия сектор и се заинтерисува от здравословното състояние на Мето. Когато Мето сподели с Кръстю за личната си трагедия, неговият приятел - дълбоко вярващ и благороден човек, предложи да внесе Вишневски от Латвия, Беларус, Русия и Украйна. Речено сторено. Кръстю внесе 60 опаковки оригинален Вишневски и това реши казуса с крака на Мето. В навечерието на Коледа кракът му оздравя напълно. От този момент Кръстю Гумнеров /от Пазарджик/ не беше просто близък негов приятел. Той стана за Мето единственият български светец. При това жив светец!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
С подкрепата на текста ми ме направихте щастлив в предверието на Новата година. Пожелавам ви да я посрещнете във веселие и с несломими надежди! Нека се сбъдват желанията ви и заедно да заживеем в един по-хубав свят през 2022 година. По-хубав за всички ни! Амин!: M&M