5 jun 2013, 14:52

Един месец приключение - 14 част 

  Prosa » Ficción y fantasy
1001 0 0
31 мин за четене

          -Да пробваме с H5N1, може и да стане.-каза Вени.

          Ефектът бе страшен. Свръх човека започна да се гърчи, да повръща и накрая умря.

          -Това е. Много си добра.-каза Иван.- Съжалявам, че не те взех по-рано.

          -Благодаря.- каза Вени.

          -Сега да отидем да вземем и други индивиди за проби.-каза Ники.

          -Идвам.-каза Стоян.

          -Търсете раптори!-каза Вени.

          -Добре. Крум, Гошо, елате!-каза Ники.

          -Аз не ти ли трябвам?-каза Деян.

          -Ела, ще си доста полезен.-каза Ники.

         

          Тръгнаха да търсят раптори...

          -Тук има следи, от тигър и раптори.-каза Ники.

          -Тигри трябват ли ни?-каза Деян.

          -Би било добре!-каза Крум.-Тръгнали са натам.

          -Да ги проследим, имам чувството, че е имало още нещо с тях.-каза Гошо.

          -Прав си, тези малки стъпки приличат на котешки.-каза Ники.

          -Да бъдем предпазливи. Подгответе оръжията, нещо не ми харесва.-каза Крум....

          -Тук свършва следата на малкото изчадие. А ето го и него.-каза Ники.

          -Котка, както си и мислехте.-каза Крум.

          -Едно странно нещо. Само котки намираме. Някой изпраща.-каза Деян.-Вероятно са с камери и са разузнаващи.

          -Прав си, не бях се замислял!-каза Ники.-Да я проверим.

          Гошо се качи хвана котката и започнаха да я оглеждат.

          -Ето! Това е камера, а това е микрофонът, горкото животно..., така да го товарят.-каза Ники.

          -Тишина, идва нещо.-каза Деян.

          От храстите изскочиха два раптора и три тигъра.

          -Сега е време да повъртиш меча.-каза Ники.

          -Ще ги видим.-каза Деян.

          Разрази се жестока битка. Изглеждаше сякаш някакви мистични сили бяха върнали хората назад във времето. С един удар на меча единият тигър стана на три части и умря. Другият бе забит от Ники в едно дърво и умря. Третият бе хванат от Крум и вързан от Гошо. Рапторите нападнаха едновременно Деян. Той избегна единия и удари другия, но мечът дори не одраска кожата му.

          -Какво, дори няма драскотина?!-каза Деян много учуден.

          -Удряй ги вътре в устата.- каза Ники и заби нож в единия.        

          -Благодаря за съвета!-каза Деян. И уби другия раптор.

          -Отидете в базата с Тигъра, ние с Деян ще потърсим друг раптор.-каза Крум.

          -Добре, но я ти отивай в базата, а аз с Деян.-каза Ники.

          -Най-добре да продължим всички.-каза Гошо.       

          -Съгласен съм, но какво ще правим с Тиги-Уиги?-каза Ники.

          -Ще го вържа горе на дървото!-каза Гошо.   

          -Нали няма да избяга?-каза Крум.

          -Няма. Тихо, идва нещо.

          От храстите изскочиха новият модел „свръх-хора”, които бяха подобрение на Крум. Бяха трима и един раптор.

          -Какво, та това съм аз?!-каза Крум.    

          -Сега я втасахме..., но ще падна в битка.-каза Ники.

          -Много говорите.-каза Деян и отсече главата на единият от „свръх-хората”.

          -Съгласен с него.-каза Гошо. И се зае с раптора.

          -Сега ще видим кой е по-добър- аз или ти, братовчеде!-каза Ники на единият „свръх-човек”.

          Започнаха да се бият. Ники за пръв път не смогваше да се защитава. Бе ударен над двадесет пъти, без да смогне да се защити.

          -Стой, връзката ти е развързана.-каза Ники на „свръх-човека”

          Той погледна надолу и Ники го отнесе. Свръх-човекът падна на земята, Ники му се хвърли отгоре и му пукна черепа. Деян се опита да го прониже с меча, но той скочи и се изправи. Повали Деян и Ники, само с два удара. Тъкмо да удари Деян, когато Ники го удари с все сила в главата. Свръх човекът се олюля и Деян го промуши с меча. Но той не умря, а продължи да се бие.

          -Имаме проблем, тези наистина са свръх-хора! - каза Крум.

          -Разбрах го, по двама на един и не успяваме да ги бием, ще умра в битка, но не бих се предал.-каза Ники.

          Битката продължи. Свръх-хората, щяха да спечелят, ако всичко продължаваше така. Ники реши да пробва друга стратегия. Започна да бяга като луд към едно дърво, свръх-човекът го подгони. Когато достигна до дървото, той направи задно салто и се озова зад гърба да свръх-човека. Хвана го за главата и му счупи врата. Но той не умря, бе все още жив, но инвалид.

          -Остава само един, сега ще го подредим и него.-каза Ники.

          Оказа се, че дори четирима не могат да го победят толкова лесно. Всички бяха на прага на силите си, когато Деян му отсече главата. Така приключи битката.

          -Да се махаме и то бързо!-каза Крум.

          В лагера...

          - Това е добре, че не срещу всички ще се бием.-каза Борис.

          - Когато се върнат другите, ще трябва да се разберем колко групи ще сме. Как ще се атакува и такива подробности.-каза Иван.

          -Една група ще пази лагера, предполагам.-каза Борис.

          -Да, това е стратегическа позиция, може да се окаже много важна.-каза Иван.

          -Все пак ще се наложи да се бием.-каза Вени.

          -Да, за голямо съжаление. Лошата част е броят ни.-каза Иван.

          -Колко сме?-попита Вени.

          -Нямаме и сто души, а те са около две хиляди.-каза Иван.

          -Ясно, вероятно няма да оживеем.-каза Вени.

          -Ще оцелеят хора, но колко, не ми се мисли.-каза Иван.

          -Кога ще аткакуваме?-каза Борис.

          -Още утре, ако всичко е по план.-каза Иван.

          -Всички ли ще се бием?-каза Вени.

          -Да, но на различни места и трудности.-каза Иван.

          -Здравейте, малко проблеми имахме.-влезе и каза Крум.

          -Какво ви се е случило?-каза Борис.

          -Малко нинджите ни биха.-каза Ники с усмивка.     

          -Тъкмо сме се събрали. Слушайте ме. Ето каква е идеята ми за нападение. Ще се разделим на пет групи. Една ще пази лагера, другите четири ще са ударни групи. Едната ще е спец отряд, която ще оглававам аз, останалите са поддържаща група.-каза Иван.

          -Поддържаща група? Според мен всяка група ще е основна, Кирчев, много се извинявам, но не си повече от нас!-каза Катя.

          -Права си, но една ще отговаря за големия бой и залавянето на Чък. -каза Иван, като си помисли, че щом губят вяра в него, може би са загубили и битката.

          -Винаги съм права.-каза Катя.

          -Не винаги си права!-каза Ники.

          -Права съм.-каза Катя.

          -Без караници, моля ви!-каза Явор.-Вместо да се караме, да мислим!

          -Съгласен. Та идеята е, че ще има една малка група, която да залови Чък, а останалите ще се бият с армията му. Нещо неясно?-каза Иван.

          -Да, кои ще са в групата?-каза Катя.

          -Не съм мислил още, но ще са пет-шест човека.-каза Иван.

          -Вижте, сега аз отивам до арабите, да говоря с тях да ни помогнат. Те имат оръжия.-каза Илия.

          -Ще направим една линия с тонколони, ровове и пиратки. Така ще създаваме впечатление. Венцислава, ти ще свириш на китарата и така ще търсиш резонансната честота на индивидите, които ти докарахме. И така ще намалим броя, с който да се бием!-каза Иван.

          -Съгласна съм. Като направя вирусите шансовете ни ще стават все по-големи. Ще победим, не се съмнявам, щом ти ни водиш.-каза Вени.

          -Благодаря! Ще победим, но ако бях с друг екип, едва ли щяхме да победим. Всеки от вас е много важен за мен и вие сте обикновени хора, въпреки вашите възможности. Борим се срещу най-добрите, но дори те са смъртни, затова ще покажем на Чък кой е по-добър!-каза Иван.

          -Така идеята е да се поддържа един полукръг и да го защитаваме, като ги държим в него. Лагерът ще е последната ни надежда, ако полукръгът не издържи. Наложи ли се да се върнем в лагера, няма да има оцелели, но пък ще платим скъпо за живота си!-каза Иван.

          -Един въпрос - защо не подсилим още малко лагера и какво имаме като превозни средства? - каза Борис.

          -Разполагаме с един хеликоптер, два кораба , един мотопед Peugeot 102 и на Ники колата. Друго нямаме.-каза Иван.

          -Ясно, значи три средства за бягство към друг остров или континент. Предлагам да направим път за бягство от лагера към корабите и хеликоптера. Ще отнеме време, но трябва да направим.-каза Борис.

          -Добра идея, заеми се заедно с още трима. Ти избери кои да са.-каза Иван.- Утре ще продължим, отлагаме атаката засега.

          -Ще взема Стоян, Катя, Йоанна и Крум, ако не ти трябват.-каза Борис

          -Гепи ги.-каза Иван.

          -Ванкаааа, намерих резонансната честота на свръх-човека.-каза Емо.

          -Добре, запиши я.-каза Иван.

          -Венцислава, я ела за малко.-каза Емо.-Ще ми трябва помощ в лабораторията.

          -Може ли една лична поръчка да ви дам? Направете някакви експлозиви, без значение от силата им.-каза Иван.

          -Добре. Ще направим.-каза Вени.

 

         

          При Чък.

          -Намерих къде би трябвало да е лагера им!-каза Хук      

          -Как го намери?-каза Чък.

          -Ами, просто. Намерих една военна версия на Google Earth и оттам можем да се ориентираме къде е лагерът им. Но все пак, дори да го намерим, вероятно е укрепен.-каза Хук.

          -Вие го намерете, другото само ще се оправи. Ще получите награда за това, капитане!-каза Чък. И Хук се обърна към свръх- хората:

-Елате тук, имам задача за вас. Двама ваши братя бяха убити от тези хора, намерете къде е лагерът им и се върнете с данните.-каза Хук.  

          -Тръгваме, шефе, но по колко да ходим?-каза свръх-човека.

          -Двама, достатъчни ще сте. И си вземете оръжия.-каза Хук.

          -Ясно. Тръгваме.-каза свръх-човекът.

          -Капитане, колко още има преди да ни свърши захранването?-каза Чък.

          -Около две седмици ще издържи, за толкова ще пуснем АЕЦ-а отново.-каза Хук.

          -Да вечеряме тогава.-каза Чък.

          Така тръгнаха четири групи по двама свръх-човека. Тръгнаха по залез слънце. Три от групите се прибраха преди полунощ, а с четвъртата се случи следното:

          -Тук е мястото, да внимаваме.... - докато казваше това свръх-човека падна в една от ямите.

          -Има някого в периметъра ни! Да го хванем! -каза Иван и излезе заедно с Вени, Деян и Илия.      

          -Ето там са, внимавайте!-каза Иван и извади двата меча, които носеше.

          Деян извади своя, Вени изкара втората си китара, а Илия си нави ръкавите. Тъкмо когато погледнаха в дупката, оттам изскочи единият свръх-човек.

          -Хванете го, да не избяга.-каза Иван.

          Илия го удари и го събори на земята. Вени го удари с китарата, а Иван и Деян забиха мечовете си в блузата му, за да не избяга. От лагера изскочиха Ники и Явор с въжета и го завързаха много здраво. Другият свръх-човек все още не можеше да излезе от ямата.

          -Ще го упоя, за да не ни пребие.-каза Вени и изкара инжекция.

          Но той не мислеше така и успя да излезе. Тогава извади оръжията си и започна да се бие едновеременно с Деян, Ники, Явор и Иван. Той започна да ги побеждава с лекота, но тогава се намеси Вени с удар по картуната с Китара. Свръх-човекът леко се олюля, това бе достатъчно Деян да го посече на две с меча си.

          -Браво бе, много си бърз!-каза Ники на Деян.

          -Благодаря!-каза Деян.

          -Да упоим другия, на този май не му е нужна упойка.-каза Ники.

          -Съгласна съм.-каза Вени.

          -Някой знае къде сме. Трябва да разберем кой и откъде.-каза Иван.

          -Вероятно знаят, все пак пушека, движението на автомобили преди и самите ни следи- не всичко можем да скрием.-каза Ники.

          -Едва ли ще успеем да ги заблудим, сега знаят къде сме...-каза Иван.

          -Имам идея, тези свръх-хора изглеждат като Крум, говорят с неговата интонация. Ами ако Крум и още един отидат при Чък, ще успеем да го заблудим, а после ще се направят, че умират при битка с нас. Какво мислиш?-каза Ники с усмивка.

          -Добра идея, давай да я изпълняваме!-каза Иван.

          -Да видим как е тунелът за бягство.-каза Ники.

          -Ееххоо, ггооттоовввв ллииии ееее ттууннееелаааа?-каза Ники.

          -Сега ще дойдем.-каза Борис.

          -Кога ще са готови резонансните честоти? Защото няма да е лошо да се пробват.-каза Ники.        

          -Още днес би трябвало.-каза Иван.

          -Ето ни. Какво искате от нас?-каза Борис.

          -Имахме посетители.-каза Ники.

 

          -Искаш да кажеш Крум и още един да отидат да се правят на свръх-хора?-каза Борис.

          -Да, това е идеята. И после ще умрат в битка с нас или нещо друго.-каза Иван.

          -Разбрано, имаме си един Крум. Но втори?-каза Борис.

          -Това ни е най-важната задача. Или аз, или ти приличаме най-много.-каза Ники.

          -Ще трябва конкурс и грим и ще стане номерът.-каза Борис.

          -Той Крум е един и неповторим, с другиго несравним.-каза Иван с лек смях.

          -Благодаря, Кирчев, но ще трябва да съм повторим сега.-каза Крум.

          -Да започваме с грима и подготовката.-каза Ники.

          -Добре. Емо, Вени елате!-каза Иван.

          -Тук сме.-каза Вени.

          -Може ли да направите Ники или Борис да изглеждат като Крум?-каза Иван.

          -Никакъв проблем, ще сложим кожата от онзи, мъртвия, свръх-човек, малко ще понамирисва. Но ще си приличат на 100%.-каза Емо.

          -Не, ще гримираме Ники, защото е по-близък и готово.-каза Вени с усмивка.     

          -Аз да не съм ви някоя опитна мишка или патица?-каза Ники.

          -Спокойно, за малко ще е.-каза Вени.

          Така започнаха да гримират Ники. Всички се хилиха, падаха от смях, а той постоянно мърмореше и се ядосваше. На края на гримирането изглеждаше точно като Крум, само че малко по-висок.

          -Готов си.-каза Вени.

          -Това не съм аз.-каза Ники, гледайки се в огледалото.

          -Това е и целта.- каза Крум, късайки се от смях.

          -Да тръгваме, братовчеде. Ако до утре сутрин не умрем „уж”, ще се наложи да се бием от другия край, не от вашия . Ще ги нападнем в самия им център.-каза Ники.

          -Добре, това е ваша задача. Ние ще се подготвяме за нападението.-каза Иван.

          -Тръгваме. И дано успеем, че иначе направо сме мъртви. Емо, трябват ми  резонансните честоти и преносим генератор, усилвател и говорител.-каза Ники.

          -Добре, Ники. Да започваме екшъна.-каза Емо      

          Направиха подготовките и Ники и Крум тръгнаха.

          -Довиждане, приятели, ако не се видим, ще ви помня до последно. И не забравяйте - вие сте всичко за мен. - каза Ники и се сбогува с всеки поотделно.

          - Само добро виждам във вас, ако се не видим. Успех и приятен живот..- каза Крум

          -Емо, ела за малко.-каза Борис и го дръпна.

          -Може ли да ме гримираш и мен? Имам идея да покажа на Чък къде е лагерът, за да го заблудя и вкарам в клопка. Ще ми трябва и малко подготовка на терена, ти трябва да я направиш. Съгласен ли си?-каза Борис.                              -Няма проблем, само че няма да го правя сам.-каза Емо.

          -Да започваме веднага!-каза Борис.

          -Вътре в лабораторията отивай. Вени, ела в лабораторията, ще ми трябва помощ.-каза Емо.

          -Ей сега идвам.-каза Вени.

          -Никой да не мърда. Едно съобщение: Стоян са изчезнал, трябва да се намери!-каза Иван.

          -Всички ли трябва да го търсят?-каза Емо.

          -Не, ще го търсим трима-четирима. Той не е далеч, ако предавателя е в него  все още.На около три километра е.-каза Иван.

          -Кои ще ходят?-каза Емо.

          -Еми, аз, Деян, брат ми и Ивайло. Мисля, че повече няма смисъл.-каза Иван.

          -Добре, приятен път!-каза Емо и влезе в лабораторията заедно с Вени и Борис.         

          При Ники и Крум....

          Дали нямаше да се осъмнят. И двамата не знаеха. Бяха заложили главите си. Не за пари, не за власт, а заради приятелите си. Те бяха не герои, а хора. Бяха решили или да спечелят или да умрат. Имаха избор и бяха го направили, сега оставаше да довършат започнатото. Вече нямаше връщане назад.

          -Още около петдесет метра и вече не сме ние, а сме свръх-хора.-каза Ники.

          -Да, толкова по-добре бе да сме в нашия лагер. Тук ми е неспокойно само заради вида.-каза Крум.

          -Прав си, винаги при приятели е по-добре. Въпреки, че най-големите предатели са самите приятели.-каза Ники.

          -Вече влизаме. Дано ни посрещнат добре. Ти ли ще говориш пред тях?-каза Крум.

          -Ще пробвам.-каза Ники.

          -Индетифицирайте се!-каза охраната.

          -Свой.-каза Ники.

          -Откъде идвате?-каза охраната.

          -Проверявахме една следа, дали там е лагерът.-каза Ники.

          -Влизайте, ще докладвате на Шефа.-каза охраната.

          Вратата се отвори и те влязоха. Вътре имаше повече охрана от всякога. Всеки гледаше в тях и ги изпитваше. Съмняваха се в тях. Стигнаха до капитан Хук.

          -Елате с мен. Имате да разказвате, предполагам.-каза Хук.

          Той ги въведе в неголяма стая. Бронирана отвсякъде, без прозорци. Само една врата. Вътре имаше четири стола и маса. Чък бе там. Когато ги видя, стана да ги посрещне.

          -Какво ми носите?-каза Чък.

          -Шефе, положение никак не добро. Излъгаха ни, там не бе лагер. Имаше клопка. Нападнаха ни десет човека, убихме седем. Другите избягаха, едва оцеляхме.-каза Ники.

          -Вие да не се оправдавате, че някакви си смешници са ви били?-каза Чък.

          -Не ни биха, просто ни поотупаха и чак тогава ние ги почнахме. Много сме гладни и изморени.-каза Ники.               

          -Добре, явно вие сте некъдърни, за да ви се изплъзнат трима!-каза Чък.

          -Бе клопка, сър, следващия път ще ги подредим.-каза Ники.    

          -Бягайте да ядете.-каза Чък.

          -Благодарим, сър.- каза Крум и излязоха.

          -Дори те попадат в клопки.-каза Хук.

          -Не е достатъчно добра тая твоя програма май, щом не е бил там лагерът.-каза Чък.

          -Прав сте, като ги намерим, ще ги унищожим!-каза Хук разгорещен.    

          -И сега, Николайчо?Къде е мястото за ядене?-каза Крум.

          -Опа, еми по миризмата.-каза Ники, намигвайки.

          -О, да, мирише на печено прасе.-каза Крум.

          -Жалко, че не ям месо.-каза Ники.     

          -Вярно, месото е вредно. Ще ядем от салатата.-каза Крум.

          Влязоха в стола. Там имаше около двадесет и пет като Крум, но свръх-хора. Те опостушаваха всичко, което им се мернеше пред очите и бе за ядене. Нямаше никакъв ред. Всеки ядеше по колкото се може повече.

          -Прави като тях, братовчеде!-каза Ники.      

          -Ама аз толкова бързо не мога да ям.-каза Крум.

          -Ще ни се наложи!-каза Ники.             

          Започнаха да се тъпчат като прасета. Ядяха по три-четири неща наведнъж, сякаш никога не са яли.

          -Знаеш ли защо се яде по толкова?-каза Ники.

          -Нннее.-каза Крум гълтайки.     

          -Защото се товарят много физически и така възстановяват силите си.-каза Ники.

          -ЯЯсснннооо.-каза Крум.

          Свършиха с вечерята си. Разпределиха ги по стаите. Всички легнаха. Тогава започнаха разговорите.

          -Знаеш ли каква мацка срещнах днес?- каза един от свръх-хората.

          -Каква?-попита друг.       

          -Една руса, ама има голям проблем.-отвърна първият

          -Какъв?-попита отново другият.

          -Ем, как да ти го кажа-  не говори много. Целува се добре, ама е дъщеря на шефа.-каза първият с усмивка.  

          -Как се казва?-попита Ники.

          -Признавам си, че не знам.-отвърна първият.        

          -А да знаеш колко е тъп шефа ни.-каза вторият.

          -Защо?-каза Ники.

          -Ами тоя горкият си мисли да завзема света. Тоз дори си е втълпил, че ние сме непобедими, а това не е така!-каза вторият.

          -А защо да работим за него тогава?-каза Ники.      

          -Ами нямаме избор. Ако не го правим, ще ни убие или ще бъдем храна за рапторите.-каза първият.

          -Защо не направим бунт!-каза вторият.

          -Заради това, че не можем. Предавателите ще пуснат сигнал, а тогава не ние се управляваме, а чипа в нас.-каза първият.

          -Лошо, тогава сме изгубени, и то не за наша цел, а за на някакъв луд.-каза вторият.- Но винаги има надежда за победа!

          -Прав си, но май ще е трудно.-каза Ники.

          -Да лягаме, утре ни чака работа.-каза първият.

          Ники остана да мисли до късно. Чудеше се- тези хора мислеха трезво, а те щяха да се бият срещу тях.

          -Та тези хора са като нас. Само да знам как да махна чипа им. Защо винаги трябва да унищожаваме всичко, което е по-умно от нас? Ще се наложи да им помогна да оцелеят. Ако само успея да спра захранването на предавателя!-каза Ники.

          -Няма да успееш.-каза вторият.

          -Ти си буден?-каза  Ники леко уплашен.

          -Да, още като дойде разбрах, че не си един от нас. Първо си малко по-висок, второ си някакси по-голям шемет.-каза вторият и се засмя.

          -Но защо не ни издаде? И как се казваш?-каза Ники.

          -Защо да издавам единствените, които могат да спрат Чък и болния му мозък. Казвам се Втори. Всеки тук е под номер, нямаме имена.-каза вторият.          -А къде е предавателят, с който ви управляват.-каза Ники.                 

          -Знам къде е, но там има охрана и ще е малко по-трудно. Освен това има три такива предавателя.-каза вторият.

          -Кой предавател управлява теб?-каза Ники.

          -Намира се тук, близо до тоалетните. Чък не предполага, че сме толкова разумни.-каза вторият с усмивка.

          -Да отидем до тоалетна тогава.-каза Ники усмихнат.

          -Дано знаеш как да спреш предавателя.-каза вторият.

          -Мога ли да те наричам Калоян?-каза Ники.

          -Може.Да тръгваме!-каза Калоян.

          -Ти водиш.-каза Ники.

          Те тръгнаха. На вратата на спалнята имаше двама охранители.Спряха ги за проверка, не откриха нищо и ги пуснаха. Продължиха по коридора, той бе пълен с наемници. Стигнаха до тоалетните, стаята с предавателя се охраняваше от четирима. Влязоха в тоалетните.

          -Помощ, тук има външни хора!-закрещя Ники.

          Двама от охраната влетяха. Останаха учудени, когато бяха нападнати и свалени на земята.

          -Двама по-малко.-каза Ники.

          -Да, но с другите двама  какво ще правим.-каза Калоян. 

          -Същото. Просто гледай и бъди готов. –каза Ники.

          Излезе и ги въведе като се правеше на много уплашен. Когато влязоха, ги повалиха и завързаха.

          -Остава да влезем и да огледам.-каза Ники.

          -Сега ще те вкарам.-каза Калоян.

 

          В същото време при Иван, Деян, Илия  и Ивайло...

          -Ще търсим оттук нататък под всеки камък. В този регион е.-каза Иван.

          -Защо просто не следваме следите?-каза Ивайло.

          -Става. Ето фенери на всеки.-каза Иван.

          -Благодаря!-каза Деян.

          Търсиха над час, когато попаднаха на четирима свръх-човека от стария вид.

          -Тихо, най-добре ще е, ако не ни видят.-каза Ивайло.

          -Съгласен съм, но погледни. Там има от новия вид свръх-хора и сякаш ги дебнат. Ще наблюдаваме, без да се месим!-каза Иван.

          -Интересно, та нали са на една страна?!-каза Деян.

          -А може би не съвсем. Ало, база?-каза Илия.

          -Тук Явор. Казвай какво има?

          -Ники да е предавал нещо по микрофона?-каза Илия.

          -Да, чуй записа.-каза Явор и пусна записа.

          -Благодаря, до после, Яворе! Управляват ги с чипове, иначе са нормално мислещи.-каза Илия потресен.

          -Значи те мислят нормално, а ако спрем чипа им?-каза Ивайло.

          -Ще бъдат нормални.-каза замислен Иван.

          -Гледайте.-каза Деян.

          Вторият вид свръх-хора нападнаха първия и започнаха да ги убиват. Тогава се появи стадо раптори, вторият вид свръх-хора ги нападнаха. Рапторите се бореха, но се оказа, че не са достатъчно силни. Свръх-хората извадиха мечове и убиха всички раптори.

          -Отивам да говоря с тях.-каза Иван.-Пазете се да не ви видят и ме прикривайте.

          -Ами ако Чък включи чиповете им, тогава си мъртъв.-каза Илия.

          -Ми, няма да им се дам лесно!-каза Иван.-Все пак едно време ми викаха Джо бързия!

          -Тръгвай, докато те не са си тръгнали!-каза Ивайло.

          -Ще те придружа за всеки случай.-каза Деян.

          -Добре, да тръгваме.-каза Иван.

          Те се приближиха бавно и предпазливо. Оставаха им сто метра, когато се показаха и извикаха на свръх-хората. Те се обърнаха и се подготвиха за бой.

          -Идваме с мир!-извика Иван.-Искаме да поговорим.

          -Говорете с оръжията си!-каза единият свръх-човек.

          -Нямам такова намерение, ако искате битка, няма да е с нас.-извика им Иван.

          -Тогава да говорим отдалеч!-каза свръх-човекът и направи знак на други двама.         

          Те се отделиха от групата и тръгнаха към Иван и Деян.

          -Искам да разбера защо се биехте срещу вашите собствени.-каза Иван.

          -Ами, Чък иска да завладее света, а ние не искаме. Затова.-каза свръх-човекът.

          -Тогава може да си помогнем.-каза Иван.

          -Грешите, ако Чък не завладее света, то тогава вие ще го завладеете. Затова ще ви убием.-каза свръх-човекът.

          -Да завладеем света, вие чувате ли се?-каза Иван.

          -Човек с власт като вашата, само това би направил.-каза свръх-човекът.

          -Не е така, та ние се опитваме да опазим света!-каза Иван.

          -Да бе, затова ли постоянно убивате хора?!-каза свръх-човекът.

          -Не сме убили нито един човек!-каза Иван.

          -Разправяй ги на баба ми тези.-каза свръх-човекът.

          -Истина е.-каза Иван.

          -Ако не броите свръх-хората от първи вид, си прав, но и те са хора.-каза свръх-човекът.

          -Прав си, тях не ги броих като такива, съжалявам...-каза Иван посърнал.

          -Затова мислим да унищожим всички като Чък и теб и да поддържаме мира.-каза свръх-човека.

          -Но и ние искаме да поддържаме мир. Само че човек е устроен да унищожава, а и аз не правя изключение.-каза Иван

          -Сега вече сте наши-каза свръх-човекът.

          Двамата от групата бяха точно зад Деян и Иван, но единият бе упоен от Ивайло, а другият размазан от Илия.

          -Защо все пак не се обединим, за да победим Чък.-каза Иван.

          -Защото не може. Вие никога не бихте ни разбрали.-каза свръх-човекът.

          -А може би можем. Кажете, поне да опитаме.-каза Иван.

          -Няма смисъл. Тръгвайте си, ако утре се срещнем в битка, ще ви пощадим, както направихте с нашите братя. Но другите от вашата група няма да пощадим!-каза свръх-човекът.

          -Довиждане, дано следващият път сме на една страна.-каза Иван.

          Те продължиха своето търсене, като се пазеха от всичко наоколо. Намериха Стоян обграден от малка армия, съдържаща: раптори, тигри и стария вид свръх-хора.

          -Някакви планове, според мен е загубен.-каза Ивайло.

          -Все пак трябва да му помогнем, не може просто да го оставим да умре.-каза Иван.

          Стоян се биеше с всички сили с два свръх-човека. Нямаше да издържи дълго така. Тогава Иван и Деян влетяха и започнаха да секат свръх-хората с мечовете си. Илия и Ивайло се заеха с рапторите, а тигрите останаха Стоян. След половин- часова битка, положението им се влошаваше.

          -Нямаме шанс за победа, да бягаме, докато можем.-каза Иван.

          -Съгласен.-каза Стоян.

          Тръгна да бяга, но една стрела летеше право към главата му. Залегна и успя да я избегне.

          -По дяволите.-каза Ивайло и започна да си проправя път натам.        

          Бяха изстреляни още десет стрели едновременно. Едната прониза Стоян, другата удари Ивайло.

          -По дяволите на квадрат. Бързо да се махаме, имам противоотрова.-каза Ивайло.

          Успяха да дръпнат лека преднина, като Иван и Деян пазеха гърбовете им, а Илия теглеше другите. Спряха на една поляна. Ивайло започна да прави противоотровата. Даде на всички от нея, за всеки случай и започна да превързва рани. От храстите излетя свръх-човек и застреля Стоян. Ивайло го уби.

          -Съжалявам, приятели, но вече моя път на тази планета свършва. Свършете операцията и спасете света. Кажете на всичките ми роднини как съм загинал. Кажете и на господин Костов, че съм загинал в битка. Сбогом завинаги -каза Стоян и издъхна.

          -Съжалявам, не успях да го спася.-каза Ивайло разплакан, хвърляйки всички билки.

          -Късно е вече, да тръгваме. Бе добър човек...-каза Иван.

          -Да тръгваме, тук е стратегически лошо положение.-каза Ивайло.

          Тогава от гората изскочиха десет свръх-човека, въоръжени с автомати. Започнаха да стрелят. Улучиха всички без Деян. Никого сериозно. При втория залп обаче имаше двама ранени сериозно.

          -Ей сега ако не умрем, няма кога.-каза Ивайло.

          -Не сега, време е да им покажем кои сме!-каза Деян.

И се хвърли в бой точно в средата на свръх-хората. Иван му се притече на помощ, но другите двама не можеха да помогнат, защото състоянието им бе тежко.

-Няма да те лъжа, но мисля, че ще умрем.-каза Ивайло.

Иван и Деян бяха започнали да губят много кръв, оттам и силата и бързината им паднаха. Раните им ставаха все по- многобройни. Битката вървеше към своя край.

-Ако ще мра, то да е с меч в ръка!-каза Иван и напрегна всички свои мускули.

Оказа се, че и това не помогна. Започваха да издъхват, а не да побеждават. Това бе последният им опит за победа. При него успяха да убият двама свръх-човека, но и той не помогна. Оставаха още осем, а те едва държаха мечовете. Иван бе пронизан от нож, падна на земята. Деян бе сполетян от същото..... Точно се канеха да ги убият, когато Ивайло успя да се освестяти. Незабавно се включиха в битката. Когато видяха положението, решиха да се бият до последно. Започнаха битката.

-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, сега ще видите вие.-каза Ивайло разбеснял се.

Започна да се хвърля, да сече, но не уцелваше никого. Но и никой не го рани. Тогава от храстите изскочиха Емо и Иво полицая.

-Адаш, идвам!-каза Иво полицая.

И се хвърли в битката. Изкара своята палка и пистолет и застреля двама. Емо наръга един с кол в главата. Иван и Деян бяха останали настрани от битката без никакви сили. От гората излезе втора армия от около двадесет свръх-човека.

          -Сега я втасахме.-каза Емо.

          Но от другата страна излязоха вторият вид свръх-хора. Те бяха същите, които бяха говорили с Иван.

          -Обмислихме всичко, ще ви помогнем.-каза свръх-човекът на Ивайло.

          И се хвърлиха в битката. След две минути нямаше противник срещу тях.

          -За съжаление закъсняхте...-каза Иван, плачейки.

          -За пръв път те виждам да плачеш.-каза Емо, заплаквайки заедно с него, защото видя Стоян.

          -Малко закъсняхме. Махайте се бързо от тук, защото Чък включва чиповете след около десет минути.-каза свръх-човека.

          -Благодарим, довиждане!-каза Иван, потегляйки с остатъка от живите.

 

          В лагера...

          -Котката е неспокойна. Има нещо гнило.-каза Явор.

          -Да, има нещо! Виж защитата светна!-каза Йоанна.

          Погледнаха навън и видяха два раптора.

          -Отивам да ги опека.-каза Алексей.

          И излезе, преди да успеят да го спрат. Отиде при единият раптор и му изцентри един шамар. Той се залюля и тръгна да гони бягащия Алексей.

          -Извади пистолета!-каза Явор на Катя.

          -Дръж.-каза Катя и го хвърли на Явор.

          Той го зареди, излезе и застреля единия раптор. На другия  заби кол и го уби.

          -Следващият път не прави така.-каза Явор.

          -Защо?-каза Алексей, леко разсърден.

          -Ами ако бяха избягали? Сега можеше да знаят къде е лагера ни. Не правете глупости, хора!-каза Явор.

          -Добре де, отпусни се поне малко. Утре е битката, не тази вечер.-каза Алексей.

          -Точно това ме притеснява! Утре е битката.-каза Явор.

          -Добре де. Да проверим дали всичко е наред.-каза Алексей.

          Започнаха да обикалят около лагера и да проверяват защитните системи. Нямаха си представа колко щеше да зависи живота им от тях.

          -Тук ще трябва да опънем още една линия. Защото се получава място, което е огромно, без защита.-каза Явор.

          -Да прав си, няма да е лошо. Да започваме, че няма време.-каза Алексей.

          Заловиха се за работа и след час бяха готови. След това отидоха до тунелите. Провериха ги и направиха и там капани. Когато приключиха, се настаниха на масата и започнаха да вечерят.

          -Мисля, че вече всичко е готово.-каза Алексей.

          -Отивам да викна и другите на вечеря.-каза Явор.

          Върна се след малко, а Иво полицая и Емо излязоха доста уплашени. Другите дойдоха да вечерят.    

          -Защо излетяха така?-каза Алексей

          -Има хора в беда и ще отидат да им помогнат.-каза Явор разтревожен.

          -А защо само двама, да отидем и ние?-каза Алексей.

          -Не искат, казаха, че са достатъчни те двамата.-каза Явор.

          -Вие всички ли работите в тайните служби и защо сте тук?-каза Алексей.

          -Ами не всички сме от тайните служби. Аз съм приятелка на Иван. И дойдох да помагам с каквото мога.-каза Вени.

          -Аз съм от организацията му, но се познаваме и от преди това.-каза Явор.

          -Аз го познавам от много, много години.-каза Йоанна.     

          -Аз се запознах преди няколко месеца. При операция в България. После ме покани тук.-каза Алексей.

          -Ясно, всички тук сме прецакани от един и същ човек.-каза Йоанна.

          -Ако бе някой друг, никога нямаше да дойда.-каза Явор.

          -Да направим последни приготовления. Да отидем да заредим МИ-52 и да поспим после.-каза Алексей.

          -Добра идея, тъкмо ще видим с колко патрона разполагаме. И разбира се, колко за картечницата на хеликоптера и ракетите му.-каза Явор.

          Тръгнаха през тунела, заобиколиха всички капани. Излязоха от тунела, махнаха покривалото и влязоха под него. Закриха го отново. Отвориха и започнаха да преглеждат, да зареждат и да товарят. Когато свършиха установиха, че имат двадесет калашника с двадесет и пет пълнителя. Два Колт магнума 45 и 44 по два пълнителя към тях. Една картечница с лента със само 100 патрона. Взеха всичко и тръгнаха към лагера.

 

 

 

          При Борис...

          Той излезе от лагера. Пое към базата на Чък. По пътя срещна друга група свръх-хора и се присъедини към тях.

          -Откъде идваш?-попита го един свръх-човек.

          -Намерих базата им, но ме видяха. Успях да им избягам.-каза Борис.

          -Утре ще ни заведеш.-каза свръх-човека.

          -Няма проблем, да се връщаме в базата.-каза Борис.

          Продължиха към базата.Стигнаха и влязоха. Пуснаха ги в залата за хранене.

          -Да започваме.-каза свръх-човекът.

          Започнаха да унищожават яденето. После влезе Чък и започна да ги разпитва:

          -Намерихте ли базата им?-каза Чък.

          -Да, шефе. Обаче ме видяха и ме нападнаха. Утре ще ви заведа там.-каза Борис.

          -Той е от другите, които загинаха. Само той е оцелял.-каза свръх-човека.

          -Хм, добра работа. Утре ще водиш една група.-каза Чък.

          -Благодаря ви, шефе.-каза Борис и се поклони.

          -Дано не ме разочароваш.-каза Чък.

          -Няма, шефе.-каза Борис.

          -Отивайте да почивате, че утре ще е голям ден.-каза Хук.

          Те отидоха в стаята. Легнаха в леглата и започнаха разговори.

          -Утре ще се бием .-каза един свръх-човек.

          -Ние само това правим.., дано скоро ни е отпуската.-каза друг.

          -Никога няма да имаме. Той е луд.-каза трети.

          -Луд, но нямаме избор, до утре хора.-каза първият.

          -Ако има утре за нас.-каза вторият.

          -А защо да се бием.-каза Борис.

-Чипът така ни казва.-каза вторият.

 

© Иван Д Кирчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??