Вървя бавно по път, който е пренаселен с хора. Докосвам се до нечии тела, чувам нечии разговори, но не разбирам защо всички ме гледат така. Нима сенките под очите ми ги плашат толкова??? Е, какво толкова?! Не съм спала 2 нощи и какво от това? Просто търсих пари, за да купя поредната си доза. Може би ще се запиташ къде ги намирам тея пари. Ами изкарвам ги... с пенис в устата. Да! Не се възмущавай! Това е моят живот. Ако не усетя как във вените ми потича свещената за мен дрога, не мога да заспя. За това са сенките под очите ми - нямах дрога. Снощи седях пред един от строежите, където се събираме обикновено - аз и другите като мен. За първи път нямах пари за наркотици и за първи път осъзнах, че тези хора не са мои приятели, те са ми нещо като колеги. Никой не ми предложи от своята. Постоях малко и се преместих по-надолу. Пред един близък нощен бар. Като никога си бях сложила грим и къса пола. Седнах на тротоара с леко разкрачени крака и зачаках... и аз не знам какво. В продължение на поло ...