Една доза = една свирка
Вървя бавно по път, който е пренаселен с хора. Докосвам се до нечии тела, чувам нечии разговори, но не разбирам защо всички ме гледат така. Нима сенките под очите ми ги плашат толкова??? Е, какво толкова?! Не съм спала 2 нощи и какво от това? Просто търсих пари, за да купя поредната си доза. Може би ще се запиташ къде ги намирам тея пари. Ами изкарвам ги... с пенис в устата. Да! Не се възмущавай! Това е моят живот. Ако не усетя как във вените ми потича свещената за мен дрога, не мога да заспя. За това са сенките под очите ми - нямах дрога. Снощи седях пред един от строежите, където се събираме обикновено - аз и другите като мен. За първи път нямах пари за наркотици и за първи път осъзнах, че тези хора не са мои приятели, те са ми нещо като колеги. Никой не ми предложи от своята. Постоях малко и се преместих по-надолу. Пред един близък нощен бар. Като никога си бях сложила грим и къса пола. Седнах на тротоара с леко разкрачени крака и зачаках... и аз не знам какво. В продължение на половин час от бара влизаха и излизаха мъже между 25 и 55 години. Тъкмо се унасях, когато един мъж на около 40, с вече леко прошарена коса и гнили зъби се приближи. Попита ме нещо, но аз не можах да дам смислен отговор. Усетих как леко ме подхвана и ме подкрепяше, докато стигнахме до близкия парк. Заведе ме в гъсти храсти, миришеше на застояла урина. Явно там пияниците от бара се облекчаваха, преди да се приберат и да чукат жените си, или пък да ги пребият. Моят "спасител" ми помогна отново да седна на земята. Този път чух въпроса му "Какво ти трябва, за да се почувстваш по-добре?". Погледнах го в очите доколкото можех да се концентрирам и му отвърнах кратко и ясно "25 лева". Той бръкна в джоба си, извади оръфан портфейл и след минута държеше в ръката си 5 банкноти от по 5 лева. Седна до мен на опиканата трева и започна да бърка под полата ми. Явно нещо вътре в мен се възпротиви и аз леко отблъснах ръката му. Все пак съм само на 14 и съм все още девствена. Дори и наркоманският ми разум разбира, че това не е най-подходящият начин да изгубиш девствеността си. "Спасителят" ми отдръпна ръката си и решително разкопча панталоните си. Беше тъмно и не виждах нищо. Все още стискайки банкнотите в едната си ръка, с другата непознатият взе студената ми, слаба ръка и я постави между краката си. Усетих нещо твърдо и топло. Не знаех какво да правя. Той явно разбра това, отдръпна ръката ми и наведе главата ми напред... и в този момент разбрах какво се очакваше от мен. Бях гледала как става по телелвизията. След по-малко от две минути, които за мен бяха като цяла вечност, той свърши. Вкусът беше отвратителен. Обърнах се и се закашлях, но не успях да повърна. Мъжът се изправи, оправи дрехите си и си тръгна, оставяйки парите на земята до мен. Бързо се осъзнах и ги взех - все пак ги бях заслужила, а не откраднала. Аз също станах и се запътих към строежа. Този път бързо се намери кой да ми даде дозата, тъй като имах пари, за да я платя. Забивайки спринцовката в ръката си, отново усетих вкуса на сперма в устата си, но това вече нямаше никакво значение. Постепенно усещах ефекта на наркотика, който вече пълзеше във вените ми. Ето това е... сега отново съм щастлива и вървя бавно по път, който е пълен с хора!!!
© Сандора Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Димитричка, на Вас не мога да кажа, че се радвам, че съм ви развълнувала. Това, което споделяте е страшно, лично и трудно за приемане. Поздравление за куража да го споделите в интернет пространството! Какво друго мога да Ви кажа освен... Обичайте сина си! Той е част от Вас!
-
развълнува ме, сина ми е наркоман, всеки ден го преживявам
а колко много деца умират от наркотици, знаеш ли
и плаках
диди -
радвам се, че ви харесва. А колкото до темата... мисля, че всеки разумен човек е крайно време да се замисли, тъй като в крайна сметка всичко е в наши ръце!
-
Хубаво е, че мислиш по темата. Разказът ти ми напомни леко на един филм, от преди доста години, казава се "Кристияне Ф и децата от зоологическата градина" Хубав немски филм със сюжет като разказът ти. Гледай го! Реалистичен е... поне по-голямата си част.
-
Потресе ме тъжната реалност, стряскаща обикновените хора, която... за съжаление съществува!
14-годишна - Ох...!!!
На теб, Криси, браво за разказа! -
Много благодаря на всички!
-
Разказът ти е невероятен!Браво!
-
След като го прочетох си викам да стана дилар!
-
Едно огромно браво за разказа!!!
-
Тъжна, гротескна действителност...!
Добре пресъздадена! Браво! -
Кристина, много ми хареса реалистичния начин на пресъздаване на тази жестока истина. Благодаря ти, че ни върна там къде не трябва да бъдем, благодаря ти, че ни напомни къде и как живеем. Благодаря.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
