Една дума, съпроводена от едни тъжни очи, една последна прегрътка. Остава само болката и раната, която никога не ще зарасне. Едно изгарящо сърце, което не може да я понесе. Вътрешно крещях, но външнo само в теб се взирах. Устните ти трепнаха и чух гласа ти за последен път, който каза СБОГОМ.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радослав Янчев Todos los derechos reservados
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
