Една любов…

Погледна я с нежен поглед, сякаш виждаше отражението си в нея. Сякаш погледна себе си… с други очи. Погледна и видя душата си в нейната. Усмихна се леко... сякаш знаеше, че това е началото... но началото на какво?! Дали бе открил всичко, което е търсил... или бе на път да загуби всичко,което е имал?! Не знаеше... и не го интересуваше. Беше готов  да се втурне, дори и на края на пътя да го чака пропаст. А тя?  Тя го хвана за ръка и поеха заедно по този път. Сърцата им биеха в едно, душите им се сляха, а телата им изгаряха едно за друго и нямаше сила, която да ги спре! Само поглед им беше достатъчен, само усмивка на две влюбени сърца. Един допир... едно докосване... какво друго им бе нужно?! Две сърца, но не цели . Две сърца... разпилени. Но въпреки това, копнеещи едно за друго. Сякаш, когато бяха заедно, нищо не можеше да ги спре. Нямаше сила, която да ги накара да се откажат. Продължаваха по пътя си въпреки трудностите... хванати ръка за ръка, със сълзи на очи и въпреки това по-силни от всякога. Вървяха по трънливия път... бавно... крачка след крачка, но винаги заедно, винаги слети в едно. Само Бог можеше да ги съди, а съдбата... да ги раздели. Две сърца... биещи едно за друго, две души, а всъщност една, две тела безкрайно копнеещи едно за друго. Две сърца, една съдба. Една любов, една мечта. Да бъде с нея той, и с него тя. Красиви чувства в грозен свят, заедно и в рай, и в ад.