Из света на Earthrise - част2 

Гражданинът Лойд Рамзи следеше мониторите на камерите. Това бе единственото му задължение като част от Системата. Четирите монитора разкриваха един от многобройните площади в Китайския кватал, обхванат от всички ъгли. Той минаваше за сравнително малък - само с един фонтан, в средата, и пейки около него, но заобикалящите го сгради предлагаха интересен набор от магазини, дюкяни и кафенета, които привличаха тълпи от хора. Обикновено Лойд не обръщаше задълго внимание на хората по пейките, но днес забеляза един гражданин, който седеше на една от тях още от ранно утро, а сега бе късен следобед. Този човек с нищо не се различаваше от околните си, но въпреки това Рамзи го сметна за изключително интересен. Той тъкмо се настаняваше на стола си със задължителната чаша следобден чай, с намерение да продължи изучаването на своя "обект на наблюдение", когато онзи изведнъж стана от мястото си и с уверена крачка се запъти към ъгъла, където се намираше една от камерите. Лойд даде близък план към гражданина, който извърна глава и погледна с настоятелна проницаемост направо в обектива на камерата. За момент на наблюдаващия му се стори, че обектът му сякаш вижда през холограмата, скриваща камерите, и се почуства като застанал гол пред поразяващите погледи на тълпата, събрана на площадчето, виждащи всичките му мисли и чувства. Наколко мига Рамзи седя в пълно вцепенение пред мониторите, изпълнени от лицето на човека, а когато успя да се отърси и върне в реалността, онзи беше изчезнал от обхвата на камерите. Оставащите часове до края на смяната Лойд изкара в униние и размисъл за тази необичайна случка. От размишленията му го извади ведрият глас на най-добрия му приятел и колега, от "Възкресението" насам, Чарли, връхлетял в стаята секунди след края на смяната.

- Хей, човече, подушваш ли какво витае във въздуха, а? Два дена почивка без монитори, пултове и шефове. Два дена за купони и забавления. - Думите му се изтрелваха от устните със завидна бързина, което, според Лойд, изравняваше скороста на мисълта на Чарли с тази на светлината. - Изготвил съм една направо убийствена програма, в която място за спане няма и... ЗАЩО, по дяволите, ме гледаш като мутирало зомби? И да не си си помислил да ми откажеш! - Почти строгият заплашителен тон на Чарли в комбинация с ухиленото му лице накара Рамзи да си представи как приятелят му го гъделичка до смърт.

- Не ми е и минавало на ум - излъга Лойд - просто имах кофти ден.

- Перфектно, значи се изнасяме направо към купона - каза Чарли, излизайки през вратата и за Рамзи остана само да го последва навън.

Вечерният здрач вече се спускаше над Сал Витас, когато двамата се запътиха към Гнездото. Гетото беше мръсно, тъмно, със сгради от боклук и отпадъци, лишено от полицейски контрол и далеч от всякаква медицинска помощ - напълно неподходящо за двама образцови граждани, работещи за Континома. Тук вилнееха вируси, от които ти опадат ушите, улични банди, които те раздрабят до капсули ДНК, Ноар, които експериментират с това ДНК, а понякога и Излишни, за които си просто вечеря. Лойд и Чарли не бяха много примерни граждани и това не беше първото им посещение в тази част на града. Въпреки това параноята бавно си проправяше път през мислите на Лойд, който взе решение да последва примера на приятеля си и да спре да мисли, нещо, за което после съжаляваше най-искрено и от дъното на душата си. Нищо лошо не успя да им се случи по тъмните улици, а когато стигнаха до един доста приятен бар, на име "Окото на мутанта" и няколкото наздравици вътре, параноята и притеснението изчезнаха и дори бяха заменени от чувство на радост и щастие. На втори поглед Гнездото не беше чак толкова лошо. Нямаше толкова много и гадни вируси, бандите предпочитаха ДНК от излишни и донякъде се грижеха за сигурността, Ноар си седяха някъде на топло и се зъбеха на Континома. То беше раят на забавлението за обикновените хора, които пилееха парите си по хазарт, гладиаторски борби, алкохол, наркотици и безразборен секс. Няколкото часа в "Окото на мутанта" така ободриха двамата, че те почустваха нужда от въздух и напуснаха бара и се заклатушкаха по тъмните улици.

Дървени дъски, ламарина, телена мрежа и бетон изграждаха една от гладиаторските арени на гетото. Борбите бяха започнали преди часове и сега в нея беше претъпкано със зрители, очакващи финалната битка. Днес бе обявено, че шампионът на арената ще се бие с претендент-аматьор и желаещите да заложат на сигурно бяха двойно повече от местата в залата. Виковете на букмейкърите и залагащите, огласяващи полуподземното едноетажно здание, се заглушаваха единствено от водещия, чийто глас кънтеше от колоните на съвременния амфитеатър. Като по-голям Лойд успя да пробие път за двамата до едно място с достатъчна видимост към центъра. Там, в неголяма стоманена клетка, водеха юмручен бой двама от подгряващите гладиатори. Единият вече видимо печелеше, довършвайки противника си със серия крушета, с които настоятелно разваляше физиономията и зъбния му статут. Повечето хора, които бяха най-близо до клетката, надаваха победни викове, като само неколцина продължаваха да хокат губещия и да се вайкат за загубената печалба. След минута боят свърши. Победителят остана да обере овациите и процента от залозите, докато персоналът изнасяше загубилия и почистваше кръвта и зъбите от пода. Накрая излезе и той, а на негово място се появи водещия. През това време Чарли успя да направи задължителния си залог, а Лойд с малко блъскане и убеждавне си намери място, където да седне. Конферасието направи пауза и изчака превъзбудените викове и оваций да затиханат, след което започна своя анонс.

- Дооообър вечеееер, зрители на най-добрите мачове в най-добрата арена на Гнездото - Кукатаааа. - Последваха нови овации и ново затишие. - И ето, че дойде моментът, който очаквате цяла вечер. Сега тук, пред мен, ще застане вашият любимец - хищникът, звярът, шампионът на шампионите, непобедимият Маркус. - След тези думи залата избухна във викове и свиркания, а през дясната врата на клетката влезе Мркус. Висок, набит, без излишна маса, с генетично променени заздравени кости и черни очи, той се беше издигнал бързо в йерархията на арената, чрез груба сила и безпощадност.

- А сега тук ще се появи и претендентът - смелчагата, който предизвика Маркус, непознатият, лудият и войнствен - Хикса. - Публиката забави своята реакция, докато на арената излизаше вторият борец. Той беше по-нисък с една глава от Маркус, с една идея по-дребен от него, но не беше лишен от сила и коравост. Макар и аматьор, от сивите му очи също изкреше намесата на генните инженери. Този път тълпата бе по-сдържана в приветствията, чуваха се и наколко заядливи възгласа от заложилите за шампиона. Отново проехтя гласът на водещия.

- И сега, уважаема публика, дойде времето да приключите залозите си и да се насладите на биткатааа. Питам ви, има ли правилааа?

- Няма никакви правилааа - хорово долетя отговорът и водещият се усмихна ехидно.

- Има само едно правило - мачът се води до отказ или смърт. - репликата беше последвана от нова ехидна усмивка и бурни викове. - Щом изляза от клетката, мачът започва! - и водещият пристъпи към едната врата.

На Лойд му харесваха боевете в Куката. Тук се допускаха само ръкопашни боеве или схватки с хладно оръжие. Според него така зрелището беше значително по-забавно, а за Чарли повече значение имаха залаганията. Така те започнаха да идват в тази зала почти винаги. Той вече предвкусваше миризмата на кръв и притока на адреналин го караше да трепери нервно, загледан в двамата гладиатори. Маркус носеше любимите си назъбени остриета на китките си, а Хикса държеше, изправена до него, масивна двуметрова тояга. Под погледа на публиката двамата стояха лице в лице и чакаха звукът от затварянето на вратата зад водещия. Тя се затръшна с трясък на метал и ламарина, а Маркус се хвърли към Хикса. Шампионът беше бърз и с един скок се опита да достигне и разсече противника си. Претендентът се оказа по-бърз, изплъзна се от обхвата на Маркус и стовари единия край на тоягата си в главата му, а с другия го подсече. Но шампионът се претърколи и стана на крака, засилвайки се отново към Хикса. Първите минути двамата се обикаляха и търсеха пролуки през отбраната на другия. За учудване на тълпата претендентът сякаш имаше превъзходство над Маркус, по чието тяло започваха да личат синини и драскотини, докато неговите остриета едва забележимо бележеха резки по тоягата. Ново приближаване коства на шампиона удър по главата, което вече го ядосваше видимо. Запотените тела на борците продължаваха да се обкалят, когато Маркус се хвърли в яростна атака. Хикса едвам успя да го удържи в началото, но после съумя да нанесе още няколко удара. Шампионът отново се оказа на земята и този път се задържа там. Публиката задържаше дъх - невъзможното се случваше и Маркус губеше. Претендентът остана настрана и изчака противника си да стане, за да го повали отново. Лойд хвърли поглед към Чарли, който имаше вид на човек с грешен залог. А в клетката Хикса продължаваше да налага шампиона, сякаш се питваше да го накара да се предаде. Тази мисъл шокира Рамзи, но мачът не беше още свършил и той се отдаде отново на първичната чувственост. Маркус отново беше на земята и този път претедентът се приближи до него. Шампионът обаче го изненада, стрелна се като змия и удари с всичка сила през средата на тоягата, която се прекърши. Публиката вече не дишаше. Сега двамата стояха изправени и си разменяха удари и блокове. Хикса размахваше двете парчета от тоягата си прецизно и отново стовари удар отляво в главата на шампиона. Маркус дори не залитна, обърна се надясно и посрещна с гръб втория удар, замахна и изби едната палка от ръката противника. Хикса отскочи назад, за да се отстрани от замаха на остриетата, но шампионът го очакваше и със засилка хвана претедента за врата. Тишина и очакване изпълваха въздуха в арената. Претендентът се опитваше да се освободи от хватката на Маркус. Шампионът сякаш не виждаше нищо друго освен лицето на противника и не обръщаше внимание на движението на ръцете му. Той бавно се пресегна и хвана Хикса за тила с лявата си ръка, издърпа главата му назад и вдигна мощната си десница назад. В следващия миг всичко свърши. Ръката на шампиона се спусна и с премерено движение изтръгна гръкляна на претендента. Маркус остана няколко секунди изправен пред плиските кръв, които го обливаха от дупката гърлото, след което отпусна лявата си ръка и остави тялото на мъртвия да се свлече с хриптящ звук.

Тишината продължаваше да цари в залата. Лойд не можеше да реагира, както и другите около него. Шампионът, още стискайки гръкляна, бавно излезе от клетката, подминявайки водещия, който излезе от втрещението си и заръкопляска. Няколкото охранителя до него също започнаха да поздравяват. След малко цялата публика аплодираше. Конферансието изчака няколко минути и закри предствлението с подобаваща реч. Лойд и Чарли не дочакаха края й и се запримъкваха към един от изходите. Адреналинът отпускаше своята хватка и Рамзи се почувства уморен, поради което предложи да се прибират, на което приятелят му, вместо да опонира, измъмри нещо, за прибиране на печалба, в съгласие. Навън нощта беше разперила своето царство и ободрителният хладен въздух смени задушаващата атмосфера на арената. Двамата повъряха десетина метра и Чарли кривна в една тясна уличка към един букмейкър, а Лойд остана на широкото кръстовище, възвръщайки нормалното си състояние, загледан в блещукащите звезди на нощното небе, закривани от няколко бледи облака. Сред мислите му изплува въпросът дали Хикаса се бе подсигурил с обновен запис на съзнанието и нов клониг, в някоя частна клиника, или трябваше да изчака реда си в Гражданската болница, където да го клонират отново и да възвърнат съзнанието му, без спомените от последните години след Възкресението. Приповдигнати гласове извадиха Рамзи от размислите му и го накараха да се обърне към уличката. Чарли и букмейкърът водеха спор с викове и ръкомахания и Лойд тръгна към тях, решен да подкрепи приятеля си. С приближаване си чуваше само части от разговора на двамата, но разбра, че букмейкъра отказавше да изплати цялата сума, въпреки твърдението му, че сделката е прключена и всичко е изплатено. Едва няколко метра го деляха от двамата спорещи и той вече щеше да попита какво става, когато Чарли замахна и удари букмейкъра. Лойд спря - досега не беше виждал приятеля си да удря някого, но пък познаваше страстта му към хазарта и спазването на уговорките. Последвалите минути щяха да оставят своя отпечатък в съзнанието на Рамзи до края на живота му. Падналият се изправи със усмивка, държейки плазмен пистолет в ръка и без да каже и дума се прицели и стреля. Лойд се опита с един скок да стигне до Чарли и да го събори на земята, но кълбото материя достигна целта си преди него. Топла кръв, примесена с парчета кости и мозък, от главата ма приятеля му, го заля по лицето. Той се приземи в една локва до безжизненото тяло на Чарли. Букмейкърът направи знак и Рамзи усети приближаващи се стъпки, след което бе повдигнат от два чифта силни ръце. Шокираното съзнание на Лойд виждаше само обезглавеното тяло на приятеля му, но успя да чуе думите на убиеца:

- Глупаци. И двамата. Другият поне беше глупак-късметлия. Махнете го този. Някъде, където няма да го търсят.

Машинално Рамзи замърмори, че съжалява - искренно и от дъното на душата си. А той наистина съжаляваше - за своя приятел, но най-вече за себе си. Едва успя да изрече още едно съжаление преди мрака на безсъзнанието да го завладее и двамата пазачи да го завлекат далеч от уличката.

Гражданинът Лойд Рамзи се събуди с невероятно главоболие. В устата си имаше вкус на земя и трева, които още се намираха там. Носът му подушваше кръв, а лицето му, обърнато към земята, лепнеше от нещо гъсто. Очите му бавно привикваха към околния сумрак. Намираше се на някаква поляна сред трева, папрати, храсти и няколко дървета. Чувстваше само болката в главата си, а крайниците му сякаш ги нямаше. Топлина идваше от дясната му ръка и той се опита да я раздвижи, но не успя. Отмести очи надолу, но не видя нищо. На мястото на лакътя имаше отворена рана и кръвта му изтичаше към корема. Ново изтръпване премина и той усети студената влага по дрехите си, напоени със собствената му кръв. Но нямаше време да осъзнае, че умира. Дъх на гнило дойде отляво и той с мъка извъртя врата си. Зелени, нечовешки очи срещнаха неговите. Излишният се беше надвесил над него и от ноздрите му извираше зловонна миризма. Мутантът изпръхтя още веднъж и отмести глава. Мястото на очите му, пред лицето на Рамзи, вече беше заето от отворената му паст. Лойд успя да намери сили за една усмивка преди дългите жълти зъби да запълнят вселената.