Всичко започна в едни най-обикновен ден. За пореден път отидох на училище, но още с отварянето на очите си разбрах, че ще ми се случи нещо необикновено. Първият звънец удари... Ходех, както винаги, бавно, скапано, но въпреки това с високо вдигната глава. Случайно, с периферното си зрение, видях едно добро детско лице. Това беше момиче. Лицето й беше супер измъчено. Бях сигурен, че в нея се крие дълбока болка. Продължих по коридора на мъченията и се заврях в класната стая. Първият час отмина в мислене за това детско лице. Щастливият звън прозвуча в цялото училище. Всички се раздвижиха. Аз също отлепих от стола си и се отправих навън. По дългият коридор на мъченията, на същото място, срещнах същото детско лице. Замислих се: "Но какво всъщност може да мъчи това момиче? Та тя е още дете...". Естествено продължих и излязох от даскалото. Чу се отново камбанения звън за влизане в час. Вървях по коридора отпуснат и небрежен. Погледите ни, с това дете, се срещнаха. Очите й излъчваха голяма тъга ...