Едно пътуване към природата

                                                         ,,Едно пътуване към природата"

    Навън е зима. Яна стоеше вкъщи до камината на топло. Навън прехвъркаха пухкави снежинки, сякаш се радваха и играеха своя любим танц. На нея ù се прииска да излезе и да сподели тяхната радост. Облече зимното палто и тръгна по заснежената улица. Неусетно се отдалечи от последните къщи на селото. Всичко наоколо блестеше. Картината беше прекрасна. Това, което виждаше, можеше да бъде нарисувано само от талантлив художник. Тя се почувства много щастлива всед тази красота. Убеди се, че няма нищо по-красиво от това, което е сътворила свише майката природа.

   Потънала в мисли и захлас от заобикалящата я зимна красота, не усети как е стигнала до планинската местност ,,Пръскалото". Дълго гледа планината, обрасла с гъсти дъбови и букови гори. Пълни със сърни и диви свине, тя беше трудно проходима. Преки козарски пътеки се разклоняваха и се преплитаха толкова много, че човек, който не е минавал по тях ще се заблуди и лута, докато не попадне на някой пастир или дървар да го изведе от тая безкрайна плетеница.

  Тя стоеше всред тази дивна красота и до слуха ù сякаш достигаше легендата за войводата Янко и неговата сестра Борила. ,,Тя била чудна девойка. Който я видеше веднъж никога не можеше да я забрави. Хората я уважаваха и почитаха, защото беше добра и помагаше на всички. Никой не беше ù казал лоша дума. По цял ден на бял кон или пеша скиташе из гората и околните селища. Зли езици разказваха, че я виждали с разплетени коси, облечена с бяла рокля да играе със самодивите, на голямата поляна под върха. На тези приказки повече вярваха жените. Така говореха от скрита завист по нейната хубост. Момците обикаляха гората да я срещнат и дълго гледаха след нея прехласнати, след това навеждаха смутено глава. Тогава пришпорваше коня си и изчезваше със звънлив смях."

   В този момент на Яна и се прииска да падне на колене. Очите и горяха, а устните едва чуто шепнеха: ,,Боже, пази земята - българска, пази чедата твои."

   Времето бързо застудя и ù напомни, че трябва да се връща обратно. Вятърът грозно свиреше в голите клони, но тя не го чуваше. Беше обсебена от чудната девойка Борила. Почувства се горда, че е потомка на такива необикновени и смели българки, че живее в такъв красив край, където от всяко кътче се чува полъхът на славното ни историческо минало.