Ех, така ми се иска всичко да бъде наред, поне за малко, с моята приятелка Геновева... Цял живот досега, след ходене по мъките, Геновева си мислеше, че е открила нейния спасителен бряг. След толкова години несгоди и изнервени родители, които си изкарваха всичкото напрежение от дългият работен ден на нея, тя... Пак не уцели, като хвърли заровете на късмета.
Но не иска никой да я съжалява. Няма смисъл. Тя не искаше и да се оплаква, защото явно това и е било писано. Затова и хрумна да ви сподели, за всички тези черни петна и болки, и горчилка в душата си с ирония, да се опита да прозвучат смешно. Когато говореше с някого и когато и се плачеше до смърт, тя често се иронизираше, подиграваше се сякаш сама на себе си... И накрая, вместо да се наплаче на рамото на човека, с когото споделяше, той си умираше от смях, защото тя "ръсеше невероятни бисери". Е, ще опитам и на вас да опиша един такъв момент и сега, но на лист хартия с химикал в ръка. Трудно ще ми бъде, определено, но се надявам да успея.
На когото и да споделяше, че е едно дете (че няма нито брат, нито сестра, всеки си мислеше, че тя е кукличката на мама и "момиченцето" на тати).
До някаква степен може и така да е, но поне и аз от нейният разказ, когато седнахме отново да си споделяме, не го усетих по този начин!
Тя беше безкрайно благодарна на своите родители, че са я създали и са я направили човек, но наистина страшно много и крещяха и я обиждаха, като малка. Впоследствие, като по-голяма, тя бе разбрала от тях, че далеч не са искали това. Да, но сега тя е на 26 години, с ниско самочувствие и без грам опора отникъде (с изключение на моето, както тя самата твърди). Отговорили и, че така са се държали с нея, за да не стане надменна, самовлюбена и горда. Определено успяха да постигнат това, което са мечтали.
Сега отвсякъде Геновева я гонят, обиждат, унижават, използват и тъпчат. А тя само прощава, глупачката, защото и е втълпено, че само и единствено тя има вина за всичко. Ех, голяма е патка, тази Геновева...
Сега от всички страни Геновева я подхвърлят като футболна топка, че няма и време да се осмисли сама себе си. Пише стихове (или поне се опитва, милата), това добре. Едно единствено нещо да направи и тя като хората (съдейки по коментарите на хората, пред които тя ги беше чела, тя си мислеше, че е успяла до някаква степен поне да се справя в писането на стихове). Но не и за тях (за родителите и)! Не и за мъжа, с който живееше. Не! Това е само на моменти, да седне и да чете нейни стихове. А за нея, за Геновева, тези стихове са нейният свят, нейният начин да излива и пречиства душата си. Сега тя роди и дете. Роди прекрасно малко бебенце. Ами да ражда, като е проста, ами не си вземе живота в ръце и не се весели на воля... Нека! Мисли си, че ще направи този мъж до себе си щастлив, мисли, че ще му подари най-святият и незаменим подарък, а то се оказа, че по неговите думи, когато е ядосан, даже не е негово това дете... Значи Геновева сама си го е създала, без помощта на мъж. Понеже детето прилича на баща си, а той твърди, че не е негово, макар и само като се ядоса. Е, нейният син е наистина незаменим и свят, и огромен смисъл на живота, но само за нея, по всяко време. Карай! И в този опит не можа тази Геновева да докаже на всичко и всички, че и тя струва нещо. Карай, дано поне след време синът и да я оцени. Дано.
После Геновева опита да се пребори с ранното заспиване на мъжа си, който само нея и единствено нея обича и я желае от време на време, че и без време - толкова. Ама как пък не? Тя е толкова грозна и престаряла, че даже как така не е изгонила комшиите си с външният си вид? Странна работа...
И с този опит Геновева стигна до "под кривата круша" или поне до мястото на изкривяването и! И въпреки всичко, тя пак прощава, идиотката, още го обича, и още му се моли... Какво е това? Самоубийство?
Ех, тази Геновева, никога не се отказва, а нали мечтае с този човек да е до края на живота си... само дето още не си е продала душата на Дявола...
Втълпяват и отвсякъде и мъжа и, и майка и "Та ти Генади не можа да подведеш, мари Геновево, кой ще те вземе тебе, ма?" Ето, така е тя с него от почти три години. Оглася квартала с виковете си, когато мъжа и, който мре от любов по нея се инати, тя не спи по цели нощи да страда и си стои на това положение и животът и лети, лети, лети...
Това е всичко за глупачката Геновева. Тя лесно се привързва към всички, а щом е с този човек от три години, да не говорим. Ами с родителите си, тя е от 24 години... Та тя е направо обречена! Да се махне от тях... Как? Нали е добра и обичлива, и благодарна на родителите си, че са я отгледали, как така ще тръгне срещу тях? Как така? Никога! Никога! Никога! Ето това са истинските семейни проблеми на Геновева! Моля ви, потърсете някой да я убие, да я спаси наистина от мъките!:):):):):)
П.С.Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados
Прегръщам те и те обичам!!!