Васа огледа стаята. Усмихна се загадъчно и през смях рече

- И аз се чудя защо не мога да спя, ами леглата ни ги разделя само тази стена, даже и аз спя с половин възглавница в  стената. Охо, ами то и баните ни една до друга и пак стена, да няма кой  да ти подаде шампуан или хавлия. Горките ние, мъченици

Какво чакахме в тази близост.

- Петро - промълви тя и ме прегърна

- Васа - отговорих тихичко и също я прегърнах.

Устните и езика продължиха немия  си разговор. Гърдите й се показаха едри и навярно сочни, допираха голото ми тяло. Ръцете ни вече тършуваха в междукрачията ни. Приглушени стонове излизаха от нас и скоро се пренесоха в леглото.

Зажаднелите ни за ласки тела се извиваха демонично, не смеехме да се отдръпнем един от друг, ако единият се отдръпне за миг другият го настигаше. Игра на любовта.

Постепенно страстта ни отмина, остана само лепкавото по телата ни. Колко ли време е минало. Тя се поразмърда, погледнахме се, още телата ни лъщяха. Тръгна към банята, последвах я. С нежност търках шампоана по гърба й, по гърдите, краката, стана жена от пяна. Погледнах се, ами и аз бях същия, само стърчащото ми нещо ме издаваше.

Струйките вода обливаха телата ни, гледахме се като обезумели. Вкопчихме се отново един в друг.

                   От кога ли е изгряло слънцето. Лекичко се измуших от завивките, покрих голото й тяло, тя промърмори нещо, усмихна се и потъна отново в сладък сън.

В кухнята никой. Засмях се, лесно им дойде на всички, като се разбудят знаят, че има  закуска, ама и аз като какъв се  изявявам, майстор-готвач от крайпътно заведение, решаващ менюто в движение.

Измислих менюто, макарони, сладко, препечени филийки с масло, който иска и топло кафе от делонгито.

- Е, ти си се справил сам - изненада ме гласът на Алекси. И той беше едро момче, беше споменал, че ходил редовно на фитнес и после заедно посещавахме неговата фитнес зала. И той беше душко-добродушко, както казвахме, на мравката път прави. Не знам защо, но го възприемаха, че е гей, все се мъкнеше с разни момчета, не се караше с никого, е и движенията му бяха едни такива по-плавни. Не бяхме приятели в работата, но не бяхме и врагове, ако спорим за нещо , не се надвиквахме, а се стараехме да убедим другия в правотата на идеята си, за в работата става въпрос.

Не, че имах отрицателно отношение към тези дето им казват обратни, много се знаем кой обратен, кой не е., но подминавах безмълвен онези, които се перчеха, че са двойствени. Ами всеки за него си, или както мъдро бях отсякъл, ами природа, към нея за сега сме безсилни, пък и Фройд нали бил казал, че '' Хората се раждат мъже, жени и  хермафродити...''

- Сядай Алекси, за няколко минути макароните ще са готови,  няма да им варим кокалите де - засмях се - Или да хапнем като предястие филийки с масло и сладко.

Дъвчехме мълчаливо, пийвахме топличко кафе.

- Знаеш ли Петро - започна той - Мнозина си мислят, че съм гей. Някога се чудех, наистина ли съм такъв или по-особенно възпитан. Израснах в дамско или женско семейство, баба, майка , леля и братовчед Симо. Живеехме всички в една голяма къща, и да ме питаш къде са мъжете из къщи, не знам, не помня мъже да е имало. Израснах с мама, баба,  и техните приятелки. А те мили и грижовни към мен, ше ме целуват, прегръщат, ходех с дълга коса на букли. Свикнах с голотата им, когато мереха дрехи из къщи или се разкарваха по гащи. После дойде леля с оня ревльо Симо. Слагаха ни да спим в едно легло със Симо, после аз се грижех за него, да го обличам, да го забавлявам. Всички бяха отново доволни и възторжени от мен. Пораснах, а Симо не се отделяше от мен, не можех да се бия на улицата като другите момчета, все исках миролюбиво да приключвам споровете. Лепнаха ми '' женчо ''. Затворих се в себе си, бях слабичко  момче, гледах по филми едри и мускулести гладиатори, състезания по културизъм, спортни състезания. Запалих се макар и късничко. Тренирах в къщи и фитнес зала близо до къщи. Заякнах. Но на края на учебната година ми направиха '' подарък'', няколко момчета яко ме набиха, защото съм бил ''женчо''.  Боят наблюдавал  Юрий, руснак, беше треньор по бокс, но не се намесил, знаеш чужденец е и го било страх да не го депортират от Гърция. Той ме заведе в боксовата зала, надяна ми ръкавиците и пред една боксова круша ми каза '' Удряй тук колкото искаш и с пълна сила, докато или ти или боксовата круша паднат ''. Цялата ваканция тренирах там. Юрий винаги ми казваше '' Сега си още по-силен, не нападай първи ти, отбранявай се и само ако се наложи удряй. Не нападай първи.''

И отново в училище. Същите тези ме обиждаха, нападнаха, бяха четирима. Така и така ме бият, ще бия и аз, поне има защо. Замахнах с лява ръка и уцелих единият в носа, веднага десният ми юмрук се стовари в лицето на другия. Не се поколебах, ударих другите двама в диафрагмата. От едните шуртеше кръв  от разбитите им носове, другите се гърчеха безпомощно. Не избягах. Помогнах им да седнат един до друг и да се подпират.  Отидох при Директора на гимназията, обясних му какво се бе случило. Той ме потупа по рамо '' Знам момчето ми, не си женчо, по-скоро си възпитам много добре, макар и сред жени. Вярвам в тебе, не бъди толкова добър и самоотвержен към всички хора ''.

Погледът му се замъгли, загледан нанякъде из трапезарията, ръцете му нервно потреперваха. Така е, да не знаеш как  да се държиш със себеподобните . Ако си внимателен си обратен, ако се държиш  като простак грубо, не си ли пак обратен. Алекси  ме погледна мигайки често-често, като ощипано момиче, значи не трябва да виним само природата за възпитанието и държанието си.

- Алекси, искаш да ти кажа честно ли - казах по-твърдо - Не сме приятели, но и аз вярвам в това което ми разказа. Трябва да поработиш върху някои жестове, мимики, да ги избягваш. Ти имаш ли си приятелка, така де разбираш ме какво искам да ти кажа. Огледай се, тук има пет момичета, още по-вече работим заедно, познаваш ги. Четири са гъркини, ти си грък и знаеш какво искат и харесват гръцките момичета. Не ме гледай така, всички са хубави и прекрасни момичета, трябва само да се харесате взаимно и ти да й го кажеш.

Тежка въздишка се изтръгна от него, усмихна се благодарно.

- Ти си истински приятел Петро, че ме разбра и насочи.

В този момент с някакво тананикане на песничка връхлетя Васа

- О, момчета гладна съм, има ли и за мен

Алекси я погледна, усмихна й се, погледна мен. Кимнах с глава.

- Не си закъсняла Васа, сядай. С Петро направихме макарони, филийки с масло и сладко, веднага ти нося, има и кафе.

Сервира й и седна до нея, оставаше да й дъвче залците и слага в устата. Направих се на разсеян и тръгнах към чадърите на брега. Дали отново ударих на камък в избора си за постоянна и истинска приятелка.

              При поредното вечерно упражнение по неангажираща любов, на сутринта Васа със сълзи на очи ми съобщи.

- Ти си великолепен и като човек , и като любовник. Ще те попитам, виждаш ли перспектива в нашата връзка. Освен  сексуален флирт, какво друго, нито ти, нито аз можем да си помогнем в работата, или в живота. Преходна ли е любовта според теб, или вечна, а само с любов може ли да се живее. Ще ти призная, това което правехме не може да покрие критерия за съвместен живот. Не искам да се влюбваме един в друг и после да страдаме. Разбираш ли ме Петро. Усещам, че ще ми е трудно без теб, но ако го преодолеем ще ни е по-лесно. Ако те обичам, обичам те заради искреността ти , и че ме даряваш с непознати чувства и емоции. Харесвам Алекси, но не мога да постъпя така спонтанно както с теб, трябва да съм по-внимателна с него.

Сълзи се появиха в очите й. Артистка ли е или наистина се разчувства.. Стана ми кофти за малодушието , което проявих преди дни, не я приемах като поредната бройка.

А новата ми приятелка, какво новата, даже нямаше смелост да каже подобно нещо, което каза Васа, правеше се на много влюбена, понякога смешно  преиграваше влюбеността си, опита да се заплаче когато й казах, че ще отсъствам служебно и няма да имаме възможност да комуникираме.

Погалих Васа, размазах с длан сълзичките й. Виновно ли ме погледна.

- Васа, благодаря за откровеността ти, не позволи и на двама ни да се  заблудим. Просто се влюбихме заради самата  любов, така ще го приемем, нали. А колегата, Алекси, е наистина добро и скромно момче. Знаеш ли, може би има нужда от момиче като теб да му вдъхне увереност. А той е напълно нормален, просто прекалено добър с другите.

Тя ме обгърна с ръце, сложи мокрото си лице на плещите ми и тихичко захлипа.

             И  като голям познавач на женската душа, сутринта издебнах Алекси и му подшушнах

- Алекси, какво се правиш, че не харесваш Васа, какво чакаш тя  ли да ти го каже, нали петелът избира кокошката, ами кажи й го. Жените харесват да бъдат избирани.

Хвърлях разсеян поглед из чадърите. Васа и Алекси вече под един чадър, нещо весело коментират, сочейки ту морето, ту назад към баирите. Привечер, гледам, връщат се отнякъде хванати за ръчички, да вървят едва-едва, газейки във водата и радостно да се смеят.

следва...