Днес вали дъжд. Хубав, с едри сребърни капки, ама да го гледаш само през прозорец. Това и правя. Топло е у дома и по нищо не личи да е февруари. Мъжът ми е на смяна в завода, децата са на рожден ден в техен приятел и аз се оказах съвсем сама. Затова си поканих сладкодумната кака Мита. От нея винаги може да се научи нещо ново. Мъдростта ù е пословична. Всички в квартала я знаем и затова около нея винаги има слушатели.
Кафето е готово и на вратата се звъни. Кака Мита пристига тъкмо навреме. Разливам ароматната и плътна течност, вадя и домашната си вишновка, която правя по изпитана мамина рецепта. Наливам и от нея и сядам.
Кака Мита напоследък много промени имиджа си. Боядиса се на кичури и се подстрига като пънкарка. Заприличала е в главата на хибрид между Ивайло Босилев от БТВ и чичко Тревичко. Но щом се харесва така, така да си ходи. Макар че тя е на ланга-лунга, ланга-лунга години, все пак е госпожица. Започнахме с вишновката.
- Ей това е питие само за Богове, Фанче! - заключи кака Ми ...