Всяка петък хващаше вечерния влак за Стара Загора. Той никак не обичаше да пътува през деня. Колегите от студентския му курс недоумяваха защо пътува с влака в 21 часа, когато може да се прибере далеч по-рано.
Обичайно беше по това време влака да е почти празен. Седна на първото свободно място. Обикновено слушаше музика или гледаше през прозореца. Като цяло мисълта му блуждаеше във всички посоки, но се случваше да я съсредоточи, когато мине някоя красива жена. Слушаше "Bohemian Rhapsody". Гледаше през прозореца как монотонно се менят ту поле, ту малко селце, ту някои стари заводи. За момент се обърна. Песента продължаваше. Беше стигнал до тази част на текста, където се пее "Mama, just killed a mаn...".
Забеляза, че на една от гарите влезе едно красиво момиче, може би на възраст 23, 24. Както обикновено започна да я наблюдава. Музиката в ушите му беше оглушителна. Обичаше да пооглежда красиви и пищни жени и да си фантазира неща, които му доставяха голямо удоволствие. Започна да я пооглежда по-внимателно. Беше средно висока. Имаше дълга до раменете чуплива коса. Забеляза, че тя има малко коремче, но това не го отврати, за него бяха важни други части на тялото ù. Краката ù бяха като стъклена чаша- леко заоблени. Тазът ù беше апититно широк. Гледаше как извивките на бедрата ù се плъзгат на мястото, където сядаше. Беше с дълга пола, но тя не можеше да скрие приятните форми- от белия глезен с леки розови петна до скритите, но изпъкнали бедра. После се вгледа в пълната ù гръд. Беше с риза, но зад ризата, достатъчно явно, за да се възбуди един мъж, но и достатъчно скрито, за да го накара да иска да види още, се очертаваха две пълни, приятно заоблени гърди. Забеляза лицето. То беше овално, с розови устни. Горната устна беше леко изпъкнала. Искаше му се да я отхапа, но очите ù, очите бяха уморени, подути.
Едно друго момиче седна до нея. Тя веднага се зарадва, положително бе нейна приятелка. Той започна да си фантазира най-различни сюжети и ситуации. Само това малко коремче може би беше лек проблем за него. Толкова беше потънал в тези си мисли, че всъщност вече не виждаше самото момиче пред себе си. Песента вървеше, но изведнъж се чу силен писък. Всички се обърнаха в посока на този вик. Той се събуди от фантазиите си. Вече трябваше да слиза. Взе багажа си и махна слушалките. Викът дойде от наблюдаваното момиче. Писъкът ù бе толкова изтънен, че сякаш чуваш бебешки плач. Тя постоянно отместваше глава назад, при което я удряше с такава сила, че мнозина се уплашиха. Плачеше и се тресеше. На моменти спираше да диша, след което си поемаше въздух и хълцаше. Започна да крещи- "детенцето ми, детденцето ми....милото ми детенце..." Приятелката я прегърна, тя самата също плачеше. Той не беше успял да чуе в началото, а другите хора около нея се просълзиха също. Толкова силно плачеше, че от немощ се свлече на земята. Единственото нещо, което казваше беше- "детенцето ми, детенцето ми.....милото ми детенце...".
Малко преди да слезе от влака разбра, че момичето бе пометнало бебето си в седмия месец. Малкото бебенце беше умряло в утробата ù. Когато го изкараха, тя успя да го зърне само за секунда, две преди да припадне. Беше го видяла мъртво и безжизнено. Той си спомни за предишните си мисли за тялото ù, но в опит да ги махне, замахана с ръка. Хората го погледнаха странно заради това му действие. Една буца беше остнала в гърлото му. Даже думите на момичето все още отекваха в ушите му- "детенцето ми, детенцето ми....милото ми детенце...". Очите му се напънлиха. Прибра се.
© Стоян Иванов Todos los derechos reservados