Европа
Живеем в Сердика. В един блок на петия етаж. Стар и мръсен, празен апартамент. В хола - диван, в спалнята - спалня, в кухнята - маса. И навсякъде хлебарки. Току-що си продадохме телевизора. Нищо нямаме и ние, освен трите сака с дрехите ни и един леген. Червен. И пред нас, пред блока - тополите. Цяла нощ плаках първата вечер. Той си реди пасианса. И двамата мълчахме.
Съмна. Едва тогава видях, че е с бели боксерки и бяла тениска. Застанал пред големия прозорец в големия празен хол, изглеждаше странно. Загледах се. Правеше някакви упражнения, вярно, че прилича на спортист. По екип. И наистина започна да прави стъпки и с протегната ръка нагоре да вкарва невидимата си топка в коша. Хареса ми. - - Нали знаеш, че съм тренирал баскетбол?
- Да, знам. Но на мен в момента ми приличаш на нашите волейболисти... станаха трети в света. А и волейболът е по-умна игра от баскетбола. Да забиеш през блокадата, над блокадата… Това е красота, красота и сила. Ум. Шест момчета, издърпали високо, високо ...