ФАНТАСТИЧНА ПРИКАЗКА
Фюуууууууууууу! Пляс! Чу се трясък, нещо падна от близкото дърво и изохка.
- Да, бе, да! Кой каза, че не? Уф! Трябва да внимавам като се приземявам друг път. Какво пък? Вече съм тук, малко паднах, ама ще стана, не се тревожи! Не може иначе, щом човек се опитва да лети. Кажи сега, защо си тъжна?
Вдигнах очи и го видях. За миг си помислих, че сънувам. Сигурно, защото съм разплакана и от сълзите ми се премрежва погледа, но едно странно същество – нещо като дете с дълга пелерина и сакат гълъб на рамото - стоеше пред мен, усмихваше ми се и си търкаше крачето.
Не знам дали дишам, но от изненада и от страх сърцето ми заби лудо.
- Не се плаши, не съм опасен – отвърна странното същество с детски глас - Приятно ми е да се запознаем, мила госпожице, аз съм вашият ангел – съветник тази нощ. Аз всъщност съм си дете и то в истинския смисъл на думата. Малък съм още за истински ангел, пък и съм жив на всичкото отгоре, ама на, поради недостиг в тая криза ме пратиха при теб. Ние, де ...