23 abr 2021, 21:51

Фантазията на облаците 

  Prosa
707 1 2
1 мин за четене

 

Фантазията на облаците

 

               Днес видях облак с образа на вълк. И се замислих – дали облакът е с образа на вълк без причина? Дали облаците просто ей така приемат форми на познати на човека неща? Едното възможно обяснение е, че човекът просто има склонност да вижда нещо, което го няма, да си въобразява. Но друго възможно обяснение е, че облаците също имат фантазия. При това по-голяма от нашата. Може би те измислят всички форми съществуващи на Земята. Заливат я с дъжд, който не просто създава живот, предоставяйки се, напоявайки земята, удовлетворявайки жаждата. Може би... дъждът говори. Може би дава формата на нещата без изобщо да подозираме. Казват, че водата има памет. Може би не просто има памет, но и фантазия, по-висша от нашата. Може би всички сме плод на въображението на облаците. 

               Теорията на Дарвин, независимо грешна или вярна,  разглежда как едно нещо идва от друго, връзките в течение на времето между различните организми, но не и защо формите са точно такива, каквито са. А един много постоянстващ ваятел е възможно през цялото време да е стоял над главите ни. 

               Облаците не само приличат на живи, но и са живи. Живите организми се състоят от еди-колко си процента вода и не могат без нея. Но защо и самата вода да не е жива? Какво всъщност наричаме живо? Нещо, което се движи? Това е най близкото ни понятие до думичката „живот“. Както и до думичката „въображение“. 

               Може би неслучайно водата има склонност да отразява образи. Може би ни напомня за произхода на лицата ни по един съвсем ненатрапчив начин. Може би проверява дали формите са се получили точно както е искала. А може би... ни дава и частица от своето въображение.

 

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за интересния прочит!
  • Гьоте казва, че човек вижда само това, което знае. Това може да даде един тривиален отговор на въпроса, защо в облаците виждаме неща от реквизита на паметта ни. Но така ние по парадоксален начин доказваме теоремата, че имаме по-бедно въображение от облаците. А ти твърдиш в някаква степен именно това.
    Хипотезата ти е сепваща и много красива. Бръкнала си в дълбината на мислите - там където е изворът на фантазията. Не натрапваш, но подхвърляш едно много неочаквано, но и логично обяснение за някои тайнствени неща. Като юноша посветих цели 7 години на съзерцаването на облаците от покрива на родната ми къща. След като прочетох творбата ти разбрах, че си е струвало.
    Поздравявам те за силата на мисълта и на съпътстващата я фантазия. Това бих го нарекъл естетическо преосмисляне на заобикалящия ни свят!
Propuestas
: ??:??