Фантазията на облаците

               Днес видях облак с образа на вълк. И се замислих – дали облакът е с образа на вълк без причина? Дали облаците просто ей така приемат форми на познати на човека неща? Едното възможно обяснение е, че човекът просто има склонност да вижда нещо, което го няма, да си въобразява. Но друго възможно обяснение е, че облаците също имат фантазия. При това по-голяма от нашата. Може би те измислят всички форми съществуващи на Земята. Заливат я с дъжд, който не просто създава живот, предоставяйки се, напоявайки земята, удовлетворявайки жаждата. Може би... дъждът говори. Може би дава формата на нещата без изобщо да подозираме. Казват, че водата има памет. Може би не просто има памет, но и фантазия, по-висша от нашата. Може би всички сме плод на въображението на облаците. 

               Теорията на Дарвин, независимо грешна или вярна,  разглежда как едно нещо идва от друго, връзките в течение на времето между различните организми, но не и защо формите са точно такива, каквито са. А един много постоянстващ ваятел е възможно през цялото време да е стоял над главите ни. 

               Облаците не само приличат на живи, но и са живи. Живите организми се състоят от еди-колко си процента вода и не могат без нея. Но защо и самата вода да не е жива? Какво всъщност наричаме живо? Нещо, което се движи? Това е най близкото ни понятие до думичката „живот“. Както и до думичката „въображение“. 

               Може би неслучайно водата има склонност да отразява образи. Може би ни напомня за произхода на лицата ни по един съвсем ненатрапчив начин. Може би проверява дали формите са се получили точно както е искала. А може би... ни дава и частица от своето въображение.