Беше фатална жена, опасна, бомба със закъснител. Гледаш я - невинна, мила, нежна, но в това се криеше силата ѝ. Силуетът ѝ бе величествен. Не показваше много емоциите си, беше стройна, излъчваше сила, дори малко мъжественост се криеше в погледа ѝ, стоманеност. Беше самостоятелна, решителна, знаеше как да говори с мъжете, да общува с поглед, с очи, какви очи … Гледаш ги - две женски очи, но те смразяват с пламък. Вцепеняват те, хипнотизират, искаш да потънеш в тях, да се опариш. Тя знаеше как да отказва и какво да приема, знаеш как да предлага и каквото иска да го постигне. Стъпваше тежко на тънки токове, красеше дрехите, нямаше нужда от мъж до себе си.
Много хора от това се плашеха, от силата ѝ, от характера ѝ, от това, че си бе самодостатъчна. И до ден днешен не се е намерил мъж, който да я пречупи. В ръцете на друг не омекваше, но тя стопляше. Беше като огън, обгърнат от сняг. Любов с дебели стени, ледени, непокътнати. Но въпреки всичко излъчваше топлина, нежност, женственост, сексап ...