29 jun 2023, 12:05

Ферма за гадости 

  Prosa
402 0 4
5 мин за четене

    Ранно лято е. Ливадите ухаят на треви и билки. Там горе на възвишението виждам дълга, телена ограда, но отнякъде се понесе адска смрад. Тръгнах към ограждението и застанах пред увиснала врата, на която имаше надпис:

ВНИМАНИЕ, ЛИГАВО КУЧЕ! ПАЗЕТЕ СЕ!!!

Избутах вратата и в далечината се чу хистерично джавкане. Към мен тичаше малък мопс с провиснал език. Спрях не от страх, а защото съжалих животинката да не припадне. Кученцето се метна в скута ми и започна да ме ближе. По-точно, започна да ме покрива в лиги. Оставих го на земята и видях статуята на Темида. Всъщност беше една гипсова фигурка, лошо покрита с варак и едната от бронзовите чинийки на везната я нямаше. Под творението беше написано:

ОБЕКТЪТ Е ПОД НАБЛЮДЕНИЕ!

По пътеката се зададе едър мъжага с щръкнало шкембе, облечен в тениска с неопределен цвят, бермуди и гумени ботуши.

- Ти, ко искаш?

- Влязох да видя, какво има тук.

- Туй дан е зоопарк, чи да гледаш. Не видиш ли надписа?

Едва сега видях, че върху тухлената постройка имаше надпис:

ФЕРМА ЗА ГАДОСТИ

И под него

КЛАНИЦА

- Все пак може ли да видя фермата.

- Мой бе, ку купиш нещо, мой.

Тръгнахме към сградата, а моят гид през цялото време пухтеше и мърмореше. Коремът, престилка ритмично подскачаше. Отвори алуминиевата врата, която контрастираше на почти изгнилите тухли.

- Влазяй!

Вътре беше още по-невероятно помещение. Бели, гладки стени, мраморен под, модерно бюро, компютър и няколко стъклени шкафа с подредени по тях месни изделия с надписи. От някъде се появи възрастна жена облечена в кафява рокля на ситни цветчета, стигаща до коленете.

- Митьо,тоз човек ша пазарува ли?

- Тъй вика.

Жената се обърна с гръб към мен и бях поразен. Роклята имаше разголен гръб, който стигаше до щръкнало обло дупе.

- Пено, па си са разгологъзила!

Тя се обърна и хвърли една закачлива усмивка.

- Ми, нали клиентите трябва да видят и нещо хубаво, не само гадости. Заповядайте, Господине, да ви покажа нашто производство. Ето най-търсеният ни продукт "Филе Елена", чисто филе от самата Елена.

Погледнах в стъклената витрина, а там имаше нещо кафеникаво и сбръчкано, приличащо на част от мумия..

- Ей го и нашият суджук "Пегас". Единствен с месо от пегаси.

- И откъде намирате пегаси?!

- Ооо, има ги много. Всъщност се подсетих и за кренвиршите ни "Трите О-та". Направени са от голи охлюви, опушени и обгорени.

Продължи активно да ми обяснява за продуктите им, а аз бях загледан в кадифената кожа на гърба и.

- Може ли да разгледам фермата?

В същия миг се нададе неистов крясък.

- Митьоо, разкарай човека по клетките да види, кво имаме.

Дебелият се появи пак пухтейки.

- Ади, иди да глеаш!

Тръгнах след него, но още в началото ме блъсна страшна зловоня.

- Какво мирише така?

- Ми, добичетата. На глей.

Застанах пред първата клетка с нещастно магаре, покрито цялото в засъхнали изпражнения.

- Това, какво е?

- Не видиш ли, Пегас?! Последният, който остана.

- Това е магаре и няма крила.

- От мъка му паднаха, щото остана последно.

В съседното ограждение, бяха няколко голи момичета, насядали в кръг.

Митьо, заблъска по решетката.

- Ей, Кучки... Чувекъ и клиент ша гледа фермата.

С кикот жените скочиха и една си друсаше гърдите, друга се галеше по органите, въобще всяка се опитваше да покаже нещо, което да ме съблазни.

Дори не ги и огледах, защото това ме отвращаваше.

От съседният сектор, нещо с квичене и вой се блъсна в металната решетка. Много приличаше на извънземна какавида покрита с кал и много тънки, къси крачета.

- А това, какво е?

- Туй и Ангел.

- Не питам, как се казва, а какво е!

- Е, на де, Ангел е. Небесен. От него прайм шунка "Рай". Жината му вика "Вярващият", щот вярва, чи някой ша го спаси.

Погледнах в очите на извънземното и видях много обич и топлина.

- Колко струва?

- Кое, ухо ли искаш, крак ли, или некое парче?

- Не целият.

- Ааа, целият не са продава.

- И защо?!

- Ти де си видел да продават цел Ангел?

Замислих се, аз може би не бях виждал въобще Ангел.

До "Вярващият" имаше волиера с бели гълъби. Много тъжна гледка, защото птиците ходеха по земята, като кокошки, а от телата им стърчаха розови чуканчета на някогашни крила.

- А от тях, какво правите?

- Ми, местни пръчици за мезе с бирата. Мисля, чи мойта ги беши кръстила "Мечти". Що, искаш ли?

Подскочих и извиках:

- Не благодаря, не пия бира!

- Споко, мъжки имаме и за по-скъпа пиячка. Ей у другата клетка е.

Там беше много по-гадна картина. Един елен със счупени предни крака и отрязани наполовина рога стоеше клекнал с навирена задница и от очите му капеха сълзи.

- От тоа прайм суджук "Ерос". Купуват го за скъпи пиенета.

Усетих, че не мога да продължа, а пред мен имаше дълга редица от клетки.

- Аз ще тръгвам.

- И последно, ко ша купиш?

- Нищо.

- Знаех си, то ти личи отдалеч, чи нищо няма да купиш. Свестните хора, купуват ощи на витрината. Пък аз мислех да му показвам кланицата, кат на скъп гост. Ай,бегай, докът ни съм та бухнал у некоя клетка! Абдал шантав!

Наистина на бяг излязох навън.

От другата постройка с висок комин полетя ангел в небето...

   А беше лято, уханно и красиво...

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • аха...ясно. Това обяснява и голите жени във фермата. Е, нямам толкова развинтено въображение.
  • Дааа, картина в криво огледало на комерсиялалното общество, в което всичко се продава и консумира...
    Очаквах и Малката русалка в сектора за морска кухня, или Феникс в клетката за пилета на грил и нататък ги е имало, но човеко не издържа да види всичко...
    Поздравявам те.
  • Аз ли съм толкоз прост и примитивен, че не разбрах изобщо идеята и замисъла?!? Иначе интересно разказваш, както винаги.
  • Хубави гадостии си натворил. Добро подсъзнание... хи, хи, хи... .
Propuestas
: ??:??