Жабокът
369 el resultado
Скити, предлагам ти продължение на твоето стихче.
Навън бе залез, тъжен и красив
събрал в лъчи мечтите на деня,
но с перестия облак бе щастлив,
пристъпвайки завинаги в съня. ...
  141 
Ален мак сред ожъната нива.
Бели облаци в синьо небе.
Кон с развята от вятъра грива
и усмивка на малко дете.
Вече много години се скитам. ...
  141 
Усмивка, но очи с тъга.
Говорене и няма самота.
Сълзите, мисли в тишина.
Пленена в времето душа.
Красива клетка на една мечта ...
  100 
Говори!
За теб, за изгрева, за Бог,
за двама ни, за цялата Вселена.
За Истина, създадена с Любов,
която сред безкрая е родена. ...
  170 
Отдавна, отдавна, много отдавна в едно кралство живееше момче с крила. Всъщност то нямаше истински крила, пък и това "отдавна" се отнасяше за еднодневките, които живяха вчера.
Добре, нека започнем приказката отново.
Тази сутрин в спалнята на джудженцето Валерон, един слънчев лъч играеше джига по кле ...
  200 
Бях си сложил вълшебната ръкавичка и двамата влязохме във фоайето на хипермаркета. Взех една количка и тръгнах навътре.
- Чакай и аз трябва да си взема количка.
Усмихнах се.
- Ще напълним ли две колички?
- Не, но винаги съм си мечтала да се разхождам между рафтовете и да си вземам всички неща, които ...
  145 
Усетил ли си пътя на дъждовна капка,
родена горе сред студени небеса.
Летежът ѝ частица твърде кратка
от време дадено за тези чудеса.
Събрала пара от бучащите потоци, ...
  192 
Царството тънеше в разруха. Царят реши да залъже гладуващия народ, като обяви конкурс за избор на дворцов поет. Темата беше най-разтърсващото стихотворение, което да впечатли монарха.
Дойде заветният ден и пред портите беше строено почти цялото население. Излезе, че всички са поети, но истината беше ...
  117 
Убиха бъдещето и остана днес.
Кръстовище на улици без изход.
Човечество затънало в "прогрес".
Премина Рубикон при своя поход.
Облякоха Надежда, Вяра и Любов ...
  112 
Създадох те от въздух и вода.
Прекрасен облак сред звездите.
Тъй нежна в лунна светлина
една любов и образ на мечтите.
Очаквах нощите да бъда с теб. ...
  162 
Шумят тополите пред старческия дом.
По пейките насядали са чезнещи надежди.
Животът неусетно, тихо и без взлом.
Отне им младите тела и техните копнежи.
По пътя станаха забързаните хора, ...
  154 
Когато бях малък смятах, че светът е голям. Сега съм голям и открих, че светът е малък, но си останах малък, от което светът не стана по-голям. Може би, като го напусна ще открия, че не съм съм го познавал, за да преценя, колко е голям. За съжаление измерването на голям и малък е най-лъжливото нещо, ...
  231 
Луната бе прегърнала морето
със своята сребриста светлина.
Звезди, воали нежни на небето,
безкрай и чудната му красота.
Вълните тихичко шептяха, ...
  216 
Странно, защо хората искат да облекат и обуят душата си?! Нима не им харесва такава, каквато Бог им я е дал? Сигурно, ако и сложат обувки "Гучи" ще е по-красива, или трябва да има допълнителни аксесоари, като чантичка с поетични метафори, пудра от щурчета, или пък червило от залез, може би е добре и ...
  349 
А бе, защо бе... Защо така?!!!
Дарен от малък съм с такава красота.
Светът прекланя се пред моя лик,
защото няма друг, тъй умен и велик.
Творя аз стихове, картини и поеми, ...
  159 
Аз искам тихо да заплача,
сълзите ми да са цветя,
които с аромат във здрача,
да носят моята душа.
Като дете да се усмихна ...
  140 
Денят е толкова красив.
Небето цялото в звезди.
Донася вятърът щастлив
на полъх бъдещи мечти.
Днес изгревът е уморен, ...
  320 
Земята продължава да се върти и отново е нощ. Странна нощ. Тъмнината е толкова плътна, дори рекламите и уличните лампи не могат да я разсеят. Стоя пред огромен хотелски комплекс и се чудя, накъде да вървя. Изкачих парадното стълбище и бях във фоайето. Мъж с бял смокинг и стойка на английски иконом м ...
  201 
Неделя е. Седмият ден. Навън роси и улиците са пусти. Идеално време за разходка. Навсякъде са разлепени афиши:
Искате ли да бъдете актьор?
Елате в театър "Светлина"!
Там ще играете в пиесата
"Страшният съд" ...
  230 
Събудих се утре.
Светът беше друг.
Събудих се утре.
Бях тихият звук.
Бях капка роса ...
  228 
Предложиха ми да живея във кафез
с монитор, кабелна и телефонни жици.
Усмихнати повтаряха ми "Само влез
и цял живот ще гледаш полета на птици"
Щастлив ще бъдеш в синьото небе. ...
  183 
В парка беше странно тихо. Само шумът на листата от вятъра и далечната песен на кукувица. Може би тази разходка е последна.
Сбогуваше се със своя дом Земята.
Сетивата му изострени до последно виждаха и чувстваха най-дребните неща. Хаотичното бродене на мравките. Танцът на две влюбени горски дървениц ...
  209 
Най-прекрасното нещо е да си ученик, когато знаеш, че и учителят ти е ученик.
Не си поставяй идея фикс да водиш слепец, защото накрая той ще те води.
Сексът е хубаво нещо, докато не откриеш, че е нищо.
Винаги мисли, че другият е над теб и може да падне отгоре ти.
Хубаво е да си харесван, особено от ...
  467 
Вървиш напред, а вятърът косите ти развява.
Вървиш напред срещу безликата тълпа.
Душата ти щастлива към небето продължава.
Озъбените маски хапят твоята мечта.
Вървиш напред и Пътят в светлина изгрява, ...
  432 
Колко е тихо, над мен е небето.
С тази далечна, красива звезда.
Колко е тихо, усещам дъха ти.
Лекият полъх на вятър в нощта.
Колко е тихо, аз и твоите мисли. ...
  475 
Усещам аромата на треви.
На рамото ми мъничката спи.
Дете невинно е затворило очи.
Сред ореол с небесните лъчи.
Докосвам плахо водопада от коси. ...
  340 
От мрака си създадох светлина.
Отгледах с нея приказното цвете.
Кристална роза с капчица роса.
Сълза на времето и ветровете.
И беше ден, небесен и красив ...
  234 
Събудих се щастлив сред облак от лъжи.
Зората песен с тяхното жужене.
Откраднали крила от моите мечти.
Рояци пеперуди, приказно летене.
Широки улици, усмихнати лица. ...
  244  16 
Днес е топъл януарски ден. Сякаш пролетта е вече дошла. По улиците са тълпи от хора, излезли да се разходят. Повечето са семейства с децата си. Ето пред мен са мъж, жена и двете им деца. Той е прегърнал половинката си. Жена около 40-те, малко пълничка – Рубенсов тип. Говорят, смеят се, а децата се щ ...
  354  14 
Неземно е, когато слънчев дъжд вали
в короната на старата топола.
Трептящите листа в потоци от лъчи.
Невинността на истината гола.
Милувката на вятъра, зелените треви, ...
  205 
Когато вятърът заспи,
когато и нощта е сива сянка,
когато няма падащи звезди
и облаци потънали са в дрямка.
Ще дойда тих и уморен ...
  219 
Забраната е препоръчителна! :)
Не затваряй очите ми.
Искам с тях да те имам.
Ще усетя мечтите ми
и с реалност ще сливам. ...
  672  10 
На скреж ухае вън нощта.
Рисувала е ледени дантели,
Камина с огън, топлина.
Искри в небето полетели.
Отмествам кичура коса. ...
  270 
Чета, мълча... Чета, мълча и накрая ми писва, решавайки да напиша това нещо, което не е и есе.
Ужасен съм или по-скоро отвратен съм, защото в държавата и дори в този сайт бродят едни борци "за Правда и за Свобода". Втори Ботев, Левски и Бенковски.
Ама на езика ми е, колко от тях са бивши комсомолски ...
  865  51 
За вас съм Никой,
може би от Някъде,
там вероятно няма Нищо,
но пък плътта ми тя е Някой,
поела смело пътя си за Никъде ...
  193 
Не искам никога да се събудя.
Щастлив съм в тази белота.
Танцува снежна пеперуда.
Сънят на приказна мечта.
Видях те, толкова красива. ...
  469 
По мен се стичат капки светлина.
Дъждът вали, красива е нощта.
Под лампите дантели от вода.
Танцува там небесна любовта.
Мълчащи арфи, сенките дървета. ...
  222 
Аз съм нищо, но нищо създадено от Бог.
  220 
Тема, която е предъвквана с години, но аспектите в нея са безкрайни. Всички сте чували фразата "Раждаме се сами, живеем сами и умираме сами.". Това е пълна глупост, както в материален така и в духовен смисъл. Помислете, ако едно бебе се ражда само, на тази земя би просъществувало живо броени минути. ...
  419 
Стоеше на банкета и нервно си чешеше дупето, докато няма коли по магистралата. Много е гадно да те сърби, като си облечена с къса поличка при 5 градуса.
Нещо присветна и до нея беше мъж в бяла роба.
- Здравей!
- Здравей, здравей...
- Идва празник, защо не си вкъщи? ...
  216 
Propuestas
: ??:??