Жабокът
351 el resultado
Неделя е. Седмият ден. Навън роси и улиците са пусти. Идеално време за разходка. Навсякъде са разлепени афиши:
Искате ли да бъдете актьор?
Елате в театър "Светлина"!
Там ще играете в пиесата
"Страшният съд" ...
  118 
Събудих се утре.
Светът беше друг.
Събудих се утре.
Бях тихият звук.
Бях капка роса ...
  127 
Предложиха ми да живея във кафез
с монитор, кабелна и телефонни жици.
Усмихнати повтаряха ми "Само влез
и цял живот ще гледаш полета на птици"
Щастлив ще бъдеш в синьото небе. ...
  84 
В парка беше странно тихо. Само шумът на листата от вятъра и далечната песен на кукувица. Може би тази разходка е последна.
Сбогуваше се със своя дом Земята.
Сетивата му изострени до последно виждаха и чувстваха най-дребните неща. Хаотичното бродене на мравките. Танцът на две влюбени горски дървениц ...
  116 
Най-прекрасното нещо е да си ученик, когато знаеш, че и учителят ти е ученик.
Не си поставяй идея фикс да водиш слепец, защото накрая той ще те води.
Сексът е хубаво нещо, докато не откриеш, че е нищо.
Винаги мисли, че другият е над теб и може да падне отгоре ти.
Хубаво е да си харесван, особено от ...
  168 
Вървиш напред, а вятърът косите ти развява.
Вървиш напред срещу безликата тълпа.
Душата ти щастлива към небето продължава.
Озъбените маски хапят твоята мечта.
Вървиш напред и Пътят в светлина изгрява, ...
  141 
Колко е тихо, над мен е небето.
С тази далечна, красива звезда.
Колко е тихо, усещам дъха ти.
Лекият полъх на вятър в нощта.
Колко е тихо, аз и твоите мисли. ...
  191 
Усещам аромата на треви.
На рамото ми мъничката спи.
Дете невинно е затворило очи.
Сред ореол с небесните лъчи.
Докосвам плахо водопада от коси. ...
  187 
От мрака си създадох светлина.
Отгледах с нея приказното цвете.
Кристална роза с капчица роса.
Сълза на времето и ветровете.
И беше ден, небесен и красив ...
  127 
Събудих се щастлив сред облак от лъжи.
Зората песен с тяхното жужене.
Откраднали крила от моите мечти.
Рояци пеперуди, приказно летене.
Широки улици, усмихнати лица. ...
  165  16 
Днес е топъл януарски ден. Сякаш пролетта е вече дошла. По улиците са тълпи от хора, излезли да се разходят. Повечето са семейства с децата си. Ето пред мен са мъж, жена и двете им деца. Той е прегърнал половинката си. Жена около 40-те, малко пълничка – Рубенсов тип. Говорят, смеят се, а децата се щ ...
  215  15 
Неземно е, когато слънчев дъжд вали
в короната на старата топола.
Трептящите листа в потоци от лъчи.
Невинността на истината гола.
Милувката на вятъра, зелените треви, ...
  103 
Когато вятърът заспи,
когато и нощта е сива сянка,
когато няма падащи звезди
и облаци потънали са в дрямка.
Ще дойда тих и уморен ...
  126 
Забраната е препоръчителна! :)
Не затваряй очите ми.
Искам с тях да те имам.
Ще усетя мечтите ми
и с реалност ще сливам. ...
  392  18 
На скреж ухае вън нощта.
Рисувала е ледени дантели,
Камина с огън, топлина.
Искри в небето полетели.
Отмествам кичура коса. ...
  182 
Чета, мълча... Чета, мълча и накрая ми писва, решавайки да напиша това нещо, което не е и есе.
Ужасен съм или по-скоро отвратен съм, защото в държавата и дори в този сайт бродят едни борци "за Правда и за Свобода". Втори Ботев, Левски и Бенковски.
Ама на езика ми е, колко от тях са бивши комсомолски ...
  521  54 
За вас съм Никой,
може би от Някъде,
там вероятно няма Нищо,
но пък плътта ми тя е Някой,
поела смело пътя си за Никъде ...
  123 
Не искам никога да се събудя.
Щастлив съм в тази белота.
Танцува снежна пеперуда.
Сънят на приказна мечта.
Видях те, толкова красива. ...
  237 
По мен се стичат капки светлина.
Дъждът вали, красива е нощта.
Под лампите дантели от вода.
Танцува там небесна любовта.
Мълчащи арфи, сенките дървета. ...
  146 
Аз съм нищо, но нищо създадено от Бог.
  144 
Тема, която е предъвквана с години, но аспектите в нея са безкрайни. Всички сте чували фразата "Раждаме се сами, живеем сами и умираме сами.". Това е пълна глупост, както в материален така и в духовен смисъл. Помислете, ако едно бебе се ражда само, на тази земя би просъществувало живо броени минути. ...
  264 
Стоеше на банкета и нервно си чешеше дупето, докато няма коли по магистралата. Много е гадно да те сърби, като си облечена с къса поличка при 5 градуса.
Нещо присветна и до нея беше мъж в бяла роба.
- Здравей!
- Здравей, здравей...
- Идва празник, защо не си вкъщи? ...
  154 
Човек
Беше седнал умислен на един камък. В ръката си мачкаше топче глина загрижен, какво още има да направи до края на седмицата. Много неща са и дори да иска няма да може.
По едно време погледна в ръката си, какво е станало с глината. Направо се изуми. Там стоеше малка фигурка, която много приличаш ...
  150 
Край мен препускат белите коне,
като пегаси те отлитат към небето.
Очи щастливи на самотното дете,
което носи розата си във сърцето.
Не знаех, как изглежда любовта, ...
  146 
Разказът е по действителен случай
Ден, като ден, като всички останали, може би малко по-гаден, защото първата ми пациентка бе момиченце на девет години придружавано от майка си, заради оплаквания от болки в корема. Нямаше нужда да разпитвам. Майката най-подробно ми обясни, че от три седмици на малка ...
  237 
Смисълът на живота е да откриеш в безсмислието му смисъл.
===============================================
Най-жестоко може да те нарани човекът, който обичаш, ако ти каже че го лъжеш.
===============================================
Самотата е необходимост, за да бъдеш свободен, а свободата е необход ...
  277  11 
Кажи ми нещо.
Искам да усетя,
че някъде вали дъжда.
Изгрява утро.
Ражда се надежда. ...
  141 
Започвам нова поредица, но този път не с Никой, а с Никоя.
Малката кибритопродавачка
През зимата нощта идва бързо. Прибирах се от големия град и открих, че нямам кибрит. Последната клечка запалих преди минута. Наближавах огромния паркинг на група от хипермаркети. Влязох и с трудност намерих, къде да ...
  236 
Ще ти изпратя моята целувка.
Едно докосване на вятъра в нощта.
Усещане за нежната милувка
на влюбена в душата ти мечта.
Ще бъда пак до теб, макар далече ...
  153 
В ония далечни времена, когато елфите решиха да напуснат земята на своите въздушни кораби, едно малко елфче се скри в пещерата под водопада. Не послуша магьосницата Сиринда, която му каза:
- Момченце, не трябва да оставаш на тази земя! Тя не е за самотен елф. Липсата на любов ще те убие. Няма ли ги ...
  272 
Ще пея своя лебедова песен,
застанал до замръзнала река.
Любов родена в късна есен.
Протегната към слънцето ръка.
Лъчите между пръсти галят. ...
  344  10 
Не ги обичам тия мрачни утрини, особено като отивам на работа. Спирам на паркинга и пред мен е поток от мрачни хора. Майки влачещи пищящи деца, старци подредени, като корморани по стълбището да дискутират проблеми за демонтирането Великия Паметник и на всичко отгоре върху витрината на аптеката е леп ...
  279 
Сънувам, странен сън, че летя. Под мен е мрачната есенно-зимна картина на селце с няколко къщи. Както си кръжа, кацам на един стар орех, защото чувам страшна врява в кокошарника. До него двама мъже са наклали огън и дими казан с вряла вода.
Заслушвам се, за да разбера, защо е данданията сред птиците ...
  107 
Животът ме вкара отново във въртележката за хамстери, от която трудно се излиза, но си счупих крака и останах сам, без делничната суетня.
Този път се отзовах във Венеция. Никога не бях идвал тук и много ме учуди миризмата. Навсякъде се носеше дъх на гнило, мухъл и море. Вървях по един слънчев площад ...
  144 
Не знам, как се отзовах в пустинята, но нощите тук са неземни. Толкова звезди, сякаш целият космос е над теб. И тази тишина, странна тишина, която шепне в душата ти. Всъщност и пясъкът прилича на застинало море.
Някой идваше към мен. В началото бе сянка, която приближавайки видях, че е човек. Беше о ...
  150 
Пазарът пълнен с ангелски крила.
Рога продават, даже и копита.
Рисуват старец, румен със брада,
тъй хубава е коледната пита.
Родил се Господ, хайде да ядем. ...
  135 
Уж не мога да спя, но както си чета онлайн поезия съм заспал... И ти да видиш! Сънувам, че съм в отвъдното. Откъде разбрах ли? Ми просто, всичко е подредено, чисто и някак неземно.
Вървя си по пътечка застлана с бели камъчета и през няколко крачки има пейка, а до нея градинска лампа от тия с ковано ...
  293 
Понякога те чувам, като песен
понесла се над тихата гора.
В листата златни на красива есен
написан стих за твоята душа.
Понякога те виждам, като птица ...
  147 
Тъмна сянка покри всичко. Там горе някой каза:
- Добър ден, Приятелю. Прекрасен ден, нали?
Чу се хрущене и усети раздираща болка.
Синьото небе отново грееше.
Мъжът продължи по пътя, говорейки на телефона. ...
  125 
Делничен ден с поток от хора по улиците. Седнах на една пейка пред малка църква, за да изпуша цигара. През отворените врати виждах олтара и премигващите свещи. Край мен се понесе смрад, сякаш някой гори овча вълна. Последва ужасяваща кашлица. Отново бе, Никой. Пушеше огромна пура, от която се разнас ...
  172 
Propuestas
: ??:??