*Написаното е вдъхновено от филма "Фонтанът"*
Дойде финалната зима. Дойде осъждана и тиха, дойде. Красотата угасва бавно. Мисълта спира. Сълзите прегарят. Сега тя съществуваше само в неговата памет. Лежейки в леглото му, прекрасна като разцъфващо цвете. Сътворена в сън... чакаше го на края на тунела. Опита се той да проговори, да се доближи, да прозре.
Снегът се стопи, дойде светлината. С нея тя бавно си отиде.
Някой ден щеше да се върне... за него.
Смъртта прекланя се пред вечния живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse