16 jul 2008, 22:02

Фонтанът

  Prosa
1.1K 0 1

*Написаното е вдъхновено от филма "Фонтанът"*

Дойде финалната зима. Дойде осъждана и тиха, дойде. Красотата угасва бавно. Мисълта спира. Сълзите прегарят. Сега тя съществуваше само в неговата памет. Лежейки в леглото му, прекрасна като разцъфващо цвете. Сътворена в сън... чакаше го на края на тунела. Опита се той да проговори, да се доближи, да прозре.
Снегът се стопи, дойде светлината. С нея тя бавно си отиде.
Някой ден щеше да се върне... за него.
Смъртта прекланя се пред вечния живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Филмът е сред най-съкровените и любимите ми. Благодаря ти за този текст. Пиши, можеш да плетеш красиво с думи!
    Поздрави!

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...