1 sept 2021, 22:25

Фортуна не греши 

  Prosa » Relatos
1205 1 9
8 мин за четене

 

  • От съдбата си не можеш да избягаш – да знаеш. Да се убиеш ще те застигне, не се и опитвай – тия неща друг ги реди.

Пацо много обичаше размислите за съдбата, не пропускаше случай да завърти темата натам, обикновено като завършек на разговора, отпушвайки бавно с поглед, прикован в движенията на бармана.

Компанията се събираше основно около него, а когато го нямаше в кафенето никой не намираше достатъчен повод да прекара вечерта там.

Беше предприемал десетки бизнес начинания в годините с единствения стремеж – да забогатее, но от усилията му нямаше резултат, дори повече – зад гърба си имаше пет тотални фалита. Така упоритите провали постепенно затвърдиха нагласата му на яростен фаталист.

Вечерта беше благодатна за надхвърляне на стандартното изложение, фокусирано върху неизбежността на Фортуна. На масата имаше няколко напълно нови младежа с подчертан слушателски потенциал.

Разрови архива и измъкна една от най-силните си истории, доказващи решително вечната му теза за предопределението:

  • Тая къща там виждате ли я – палатът с мрамора и двете кули. Тя е на Лисичкови. Тях всички ги знаят кои са – богаташи с таен бизнес. Парите си не знаят. Още, когато имах почистваща фирма Лисичков ме наемаше често. И като всеки новобогаташ той обичаше да разказва за пътя, по който е натрупал парите. Тяхната история е като от филм.

Младежите приковаха поглед в Пламен, който, доволен от светкавичния резултат, се впусна бавно и образно в историята.

  • Лисичков е бедно, ама много бедно момче. Толкова бедно, че нямат дори пари за тапети да облепят стария панел в “Надежда“, в който живеят три поколения. Майка му, чистачка в учреждение, едва покрива тока с минималната си заплата.

Бабата е на легло с инвалидна пенсия, с която скалъпват за хляб и кило картофи. Бащата се е чупил още при раждането на Жорето, даже не го е припознал.

Семейството тъне в мизерия, дотолкова, че имат прекарани месеци без ток заради неплатени сметки. Случва се да не яде с дни и да припада от глад в училище.

И така…Жорето е към шести клас, когато го обсебва манията да забогатее, да се измъкне от мизерията с цената на всичко.

Ученето му се струва бавен, а и не особено надежден път. В главата на подрастващия се въртят какви ли не далавери, но не му достига смелост и начален капитал да ги реализира. По онова време чува някъде разговор между възрастни за успешен брак с богата жена, която решава като с магическа пръчка проблемите на бедстващ младеж от махалата.

Момчето се сдобива с нова цел – да я срещне. Към шестнадесет знае точно какво иска и как да го постигне.

Това няма да стане безплатно и Жорко има какво да предложи. Съдбата не е била благосклонна, но пък природата се е раздала. Младият Лисичков е атлетичен красавец с рядък чар, който експлоатира умело.

Вижда я на квартално парти. Момиче, за чието имане говори цялата махала. Носят се легенди - за час харчи месечна заплата, движи се всеки ден с различни автомобили и не е виждана два пъти с едни и същи обувки. На всичкото отгоре – красавица.

Но…богато момиче не можеш да изкушиш с нищо и Жорко си измисля имане. С много труд се добира до нейни приятелки, чрез поставени лица разгласява измисленото си състояние. И - право в целта.

Девойката го издирва – звъни му - започва чевръста свалка. Двамата се надцакват с пари и имоти.

Единият вика – имам мерцедес, другият карам Ферари. Единият декларира мезонет в Лозенец, другият цяла кооперация в идеален център. Надскачали се няколко месеца и не знам как, но стигнали до сватба.

На сватбата пак така - замерват се с пачки. Жорко кара майка си да тегли кредит, взима кола от приятел – пълен цирк, води мадамата в чуждо жилище, въобще – демонстрира охолство. Като мислел после да обяви внезапен фалит, грабеж и да инсценира безброй ситуации. Всичко планирал човекът – как обеднява и мадамата го издържа до живот.

Женят се вече, отиват в нейното жилище – нещата видимо тръгват и те ти сюрприз! След седмица звъни на вратата млада жена, крещи нещо, обяснява – младоженката кърши ръце, пелтечи – трябва да се изнасят. Ама защо – пита Жорето. А то каква била работата – жилището на братовчедката, направила услуга на момичето, за да хване богатото гадже. Скъпите дрехи взимала от приятелки и така създавала впечатлението, останалото свършила мълвата.

И излиза, че от тия двамата никой няма пукнат лев – ни жилище, ни нищо. Че като почват едни скандали с куфарите на улицата, до бой стигат – разделят се.

В първите седмици всеки ругае другия за измамата и се окайва как се е прецакал. Всеки пресмята загубено време и пропуснати ползи.

Пък после, след месец, почва мъката – не могат да се познаят. Връхлитат ги непознати чувства. Оказва се, че в цялата работа двамата са успели да се влюбят. Сродни души – общи интереси и ценности и спойката станала.

Той си вика - тя да ме лъже, не ще да е от добро - горкото момиче. Тя – амбициозен е и той като мен - припознава черти и затъва във възхита.

Почва небивал копнеж и един ден мадамата се обажда. Там физическото привличане било на макс, искали се като беснели – красавци и двамата. Буквално от нулата – стотинка нямат – събират се на един мизерен таван под наем, зарязват намеренията за развод.

И започват плановете за бизнес, защото им щрака пипето в обща посока.

По цели дни смятат и проучват, не спят, не ядат, обсебени от мания за богатство.

Първо - правят брокерска фирма – фалират, после рекламна агенция – дънят се здраво, сайт за запознанства – вътрят се. И накрая им хрумва идеята за салон за масажи с щастлив край. Оказват се първи в България. Славата им се носи по цялата страна - пачките валят.

Трупали, трупали, пък после решили да направят нещо по-смислено, с повече обществено уважение и парите от салоните ги вложили в школи – езици, изкусва – курсове всякакви. Накрая отворили и казино и в момента са милионери.

След последната дума Пацо потъна в мълчание, клатейки глава с примирение. Младежите стояха вцепенени около минута, когато девойка от компанията сопнато поде:

  • Извинете, ама тази история ми звучи малко вулгарно и не знам защо точно ни я разказвате? Смятате, че има нещо възпитателно или що?! Двама меркантилни младежи, забогатели от предлагане на еротични масажи  – не ви разбирам?! Това ли ни съветвате да правим? – тросна се обидено момичето.
  • Не, момиче, не за масажите ми е думата, нито за ценностите на двойката, това не е тема.
  • Ами, кажете ни каква е темата, че загубихме час да ви слушаме?
  • За Фортуна иде реч и нейните игрички. Като куклички сме в ръцете й, като пластилин ни мачка – шегички си прави. Ти…бачкай там, напъвай се – пък тя вече решила на кой колко и кога. Можеш ли да я управляваш Фортуна – това ме терзае?! Желанието ти тежи ли на везните, страстта?

Ей ги, двама голтаци с мания, обща страст – дала им, не както го мислели, но им дала.

Ей, това ми е думата – как да я прилъжа, да ме забележи, че и мен да погали с пари, ама явно – за друго ме готви. Явно си знае работата – може и по-добро да ми гласи.

Може да ми дава знаци, а да не виждам, подведен от чуждо желание, внушено ми нещо. Чужда воля да следвам за богатство, обществото да ми е го е набило това изискване - да съм заможен, средата…

Богат-успешен, богат-успешен – все това чувах от малък, сякаш двете думи една без друга не съществуват. Ако ми кажеш успех, мигом ти казвам – пари.

Пък може и на друго място да е успехът – в спокойствието да кажем – що не – да се приемеш какъвто си – те ти успех. Ако се харесваш си направо реализиран човек и ако вземеш да ги откачиш двете думи – пари и успех – си си направо успешен.

Знае ли, знае ли някой, кое е доброто за мен и какви ги мисли съдбата?!

 

 

 

 

 

 

© Зоя Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав разказ, хареса ми!
  • Благодаря за отзивите. Миг - не пиша всеки ден, затова рядко съм тук, нямам толкова е родукция
  • Фотуна като истинска жена ,само загатва за вълшебството , което е отредила! Постигането на чуждо вълшебство не носи Радост , а пустота! Като Любовта и секса.... Разкошно разказваш! Ама рядко се вясваш и ми писва да чакам да знаеш! Благодаря !
  • Харесах!
  • Вярата в предопределението е психологическа нужда. Когато ни се случи нещастие казваме: "Така ни е било писано". При внезапно щастие, като това да ударим шестица от тотото, пак можем да твърдим, че съдбата се е намесила.
    Но когато сами си провалим живота (наркомания, хазарт, алкохолизъм и др.) или пък преуспеем в резултат на упорит труд и силна воля, тогава можем ли да говорим за съдба?
    Аз мисля, че голяма част от това, което ни се случва е в резултат на наши предходни действия.
    Благодаря за разказа!
  • Всеки измерва успеха с различен аршин.
  • Хубав разказ!
  • ,,От съдбата си не можеш да избягаш", ,,Съдбата не можеш да надхитриш" - стари истини, които често забравяме. Твоят разказ ни ги напомня.
  • Интересен разказ, Зоя. Замисли ме. Както винаги беше удоволствие да прочета.
Propuestas
: ??:??