Знае, че се различава от останалите от народа си, затова и тръгна да обикаля. Прекара в скитане доста години, но поне време има в изобилие - видът, от който е част (макар и не съвсем стандартна такава), е изключително дълголетен. Наскоро си хареса едно място, където отива и в момента.
От въздуха Околията изглежда учудващо подредена, особено като се има предвид каква лудница е долу. Гар Ван каца близо до селището и закрачва по улицата към кръчмата на Хо, където има среща с Ко Та Рак и Но Щен Вълк, за да поиграят шах. Когато влиза в кръчмата, двамата приятели вече са се класирали на тяхната маса, играят и си сръбват винце от купичките до дъската пред тях. Гар Ван първо минава през бара и после с бутилка вино в ръка сяда по "турски" до ниската масичка на двамата шахматисти. Това не е най-удобното място, но и Гар не е от най-претенциозните.
- Наздраве! - казва, след като си напълва чашата новопристигналият.
- За твое здраве! - отзовават се в един глас Ко и Но.
- Който падне черпи, нали? - пита Гар Ван.
- Ще ти се - веднага реагира Ко Та Рак.
- Няма да ти плащаме виното - допълва го Но Щен Вълк, - пак...