14 oct 2008, 8:57

Гар Ван или Който падне - черпи

  Prosa » Relatos
787 0 0
1 мин за четене
Знае, че се различава от останалите от народа си, затова и тръгна да обикаля. Прекара в скитане доста години, но поне време има в изобилие - видът, от който е част (макар и не съвсем стандартна такава), е изключително дълголетен. Наскоро си хареса едно място, където отива и в момента.
От въздуха Околията изглежда учудващо подредена, особено като се има предвид каква лудница е долу. Гар Ван каца близо до селището и закрачва по улицата към кръчмата на Хо, където има среща с Ко Та Рак и Но Щен Вълк, за да поиграят шах. Когато влиза в кръчмата, двамата приятели вече са се класирали на тяхната маса, играят и си сръбват винце от купичките до дъската пред тях. Гар Ван първо минава през бара и после с бутилка вино в ръка сяда по "турски" до ниската масичка на двамата шахматисти. Това не е най-удобното място, но и Гар не е от най-претенциозните.
- Наздраве! - казва, след като си напълва чашата новопристигналият.
- За твое здраве! - отзовават се в един глас Ко и Но.
- Който падне черпи, нали? - пита Гар Ван.
- Ще ти се - веднага реагира Ко Та Рак.
- Няма да ти плащаме виното - допълва го Но Щен Вълк, - пак...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...