Бяхме се наканили да се местим. В по-малък апартамент, в по-големия град. Месеци преди това умувахме струва ли си, колко ще струва, нещата дълго време бяха висящи. Накрая решихме, че в последствие може и да съжаляваме, ама ако не го направим, ще съжаляваме повече.
Местенето винаги е удобен повод, човек да се отърве от ненужни вещи, пък и нали квадратите щяха да са по-малко, та изхвърлянето на баласт зад борда беше неминуемо.
С моите лични партакеши успях да се справя за ден-два. При благоверната нещата обаче се попроточиха, въпреки че ги започна с решителна физиономия, все едно й предстоеше гмурване в ледена вода. Оказа се, че с общата покъщнина сериозни проблеми няма, затова пък селекцията на личните вещи й отне доста време. Дни наред се подвизаваше в стаята с големия гардероб и излизаше само да пие кафе и да повтаря:
– Кой дявол ни накара да се местим? – клатеше шокирано глава.
По някое време рискувах да погледна докъде беше стигнало отделянето на зърното от плявата.
– Това го бях ку ...