-Ето, вижте! Късметът ще е с мен през следващата година.

Атанас вдигна над главата си монетата от питката и се засмя.

-Да ти имам късмета, Атанасе!

-Какво? Сега паричката ли ти е проблема? Ти си изрод, Димитре. В това е основният проблем. Винаги е бил.

-А ти си светец, нали? Шибан страхливец! Дори жена ти те има за мухльо.

-Престанете и двамата! Не може ли поне на празника да се държите нормално?

-Нормално? Баща ми, ако за теб нещо в това семейство е нормално, трябва да се прегледаш. И после да си теглиш куршума.

-Атанасе, Димитре! Моля ви!

Емилия Чакърова запази ледено спокойствие. Три чифта очи се обърнаха към нея. Като че за момент напрежението спадна и наелектризираният въздух се разреди.

-Искам когато дойде Лиза да си държите езика зад зъбите. И да направите всичко възможно, за да се отпусне. Това е първата ѝ Коледа с нас. Нека не бъде последната. Ясно ли е?

-Защо ти е, майко? За какво е всичко това? Вярно, всички харесваме малката, но защо е толкова специална, че да играем някакви безумни роли?

-Наско, Елисавета доказа, че е лоялна към това семейство. Не ти ли стига, че два пъти ви спаси жалките задници, рискувайки собствения си живот? И сега, след като за трети път е застрашена ѝ дължите поне благодарност. Ще ѝ докажете, че не напразно е част от най-могъщата фамилия. И че може да разчита на нас.

-Ето това не мога да го разбера, майко? Как така напълно непозната става част от семейството? На нея също не ѝ е ясно. Какво като прилича на Мариана? Те нямат нищо общо.

-Но и двамата се чувствате така, сякаш я познавате от много отдавна. Едва ли не от самото си раждане. Нямате разумно обяснение, но по някаква причина имате усещането, че ви е по-близка от когото и да било. С мен е същото. Питайте и баща си. Ще потвърди.

В живота има празнини, които така и не биват запълнени. Няма изкупление, нито пък път назад. Всички ние тук сме носители на неизмеримо зло. До каквото и да се докоснем, загива. Любов, нежност, вяра, грижа, дълг, съвест... От тях е останала само пепел и нищо друго.

Виновни сме пред нея. Косвено, но заради нас е изгубила баща си. Била е лишена от приличния живот, който е водила докато семейството ѝ е било пълно. Изтърпяла е много лишения, за да постигне мечтите си. Но е имала и много разочарования. Изгубила е вярата си в хората. Спряла е да се бори.

Когато дойде тук видя, че има надежда. Че има шанс да достигне звездите. Прие ни с всичките ни недостатъци и се оказа, че всъщност светлината никога не е угасвала за нея. Че най-после има на кого да я дари. Затова, нека бъде част от Чакърови. Не само, за да се опитаме да изкупим вината си пред нея и майка ѝ. Но и за да продължим да черпим от извора на живот, който е тя за нас. Защото откакто е тук и двамата се променихте, нали? Само и само, за да ви обърне внимание и да ви сподели истини, които не бихте чули никога и от никой друг. Това е нашето смело момиче. Нашата Елисавета.

Атанас и Димитър наведоха глави и се замислиха. Вълкан и Емилия Чакърови се спогледаха и едва доловимо си кимнаха.

-Да приемем, че е така. Но това не променя факта, че тоя урод продължава да върши гадости.

-Моля?

-Не се прави на невинно изненадан! Знам за помощник-механика. Със Симеонов следвахме парите ти и стигнахме до неговите. Тези, които си му платил да ти свърши мръсната работа и да си мълчи. От самото начало знаех, че е твое дело. Ти си безскрупулен, Димитре! Нужно беше не просто да ме отстраниш от завода. Но и да ме унижиш. Въобще не ти е пукало, че ще пострадат хиляди хора!

-Ха! Теб пък откога те е грижа за другите? Единственото, което ти е в ума са инсталациите ти.

-Поне не съм гнусен изнасилвач!

-Аз я обичах, тъпанар такъв! Заради теб я изгубих завинаги!

-Какво разбираш ти от любов! Прочел си нещо някъде, заучил си някоя и друга фраза и оправданието ти е готово. Боже, де да имах силите да ти изтръгна гръкляна! Извратено копеле!

-Достатъчно! Димитре, вярно ли е? Аварията по твоя поръчка ли е?

-Нямам какво да губя. Не можете да ми сторите нищо. Част от борда съм, а без моите връзки ще затворят заводите още утре.

-Копеле гадно!

Атанас скочи и се хвърли върху брат си. Двамата се сбиха жестоко, навсякъде хвърчаха пръски от кръв и слюнка и ако не беше викът на майка им, щяха да си избият доста зъби. Може би даже и по някое око.

Димитър се изправи, олюлявайки се и забърса кръвта от устата си с ръкав.

-Знаеш ли, всъщност излъгах. Дори изобретенията не са важни за теб. Важно е само да имаш някоя и друга хилядарка, която да пропилееш на карти и рулетка. Нищо свято няма за теб. Алексиев разбра какво се е случило с проекта ти за пречиствателната станция. Достатъчно ли ти платиха, предател такъв? Колко още системи си продал навън, а? Ти си този, който ще погребе завода ни. Това било бъдещето, онова било изостанало! Лицемер! Как въобще можеш да ни гледаш в очите след като си крадял от собственото си семейство?

-Защото тук никой никога не е оценявал по достойнство гения, вложен във всеки един детайл! Създаденото от мен ще промени света, а вие ще си останете посредствени мрънкачи!

Вълкан Чакъров внимателно се почисти и се изправи на крака. Вдъхна дълбоко и издиша бовно. Хвърли салфетката си и удари по масата

-Така, значи! Но защо ли не съм изненадан? Двамата сте безнадеждни случаи! Променили се били, а Ема? Ако не ми бяхте деца, щях да ви удуша със собствените си ръце!

Ясно е, че само Лиза е вярна на каузата ни. Вие сте позор! Не заслужавате да носите фамилията ми. Още утре ще ѝ прехвърля активите си. На вас не може да се разчита. Лишавам ви от всичките ви правомощия до второ нареждане. Заради злоупотреби с положение , ви отнемам и по един процент от дяловете. Те също ще отидат при нея. Отсега нататък решенията ще се приемат от Елисавета Иванова. Разбира се, ние с майка ви ще продължим да я напътстваме с полезни съвети докато не стане напълно готова да ръководи сама заводите.

-Това ли е? Ще ни накажете, задето сме били непослушни ли? Сякаш сме невръстни деца?

-Не сте, Димитре. Именно затова. Имахте отговорности, които не изпълнихте. Не оценихте доверието, което ви гласувахме. Взехте погрешни решения, заради които сега ще понесете горчиви последствия. Въпреки това, има начин да възвърнете доверието ни във вас.

Оставете намира Елисавета. Само това искаме.

-Не разбирам.

-Това, което татко се опитва да каже Мите е, че нашият жив детектор на лъжата ще реши съдбата ни. И на двамата.

-Точно така! След като вече знае достатъчно за вас, везните са в ръцете ѝ. Преценката ѝ е безпогрешна, в което се уверихме всички. Затова, молбата ни е да не се опитвате да повлияете на избора ѝ. За ваше добро ви го казваме.

А сега, моля ви да се вкарате поне малко в ред, за Бога! Не искате да се отврати от вас още щом ви види, нали?

Атанас и Димитър се изгледаха като смъртни врагове, след което тръгнаха в различни посоки. Запътиха се към стаите си в семейното имение.

Получи се обаждане от портала. Охраната съобщи, че кортежът е пристигнал.

Емилия и Вълкан станаха и, хванати подръка, се приготвиха да посрещнат дългоочакваната си скъпоценна гостенка.