Тъмнината бавно обгръщаше стаята, в която се намираше. Празният му изпит поглед беше втренчен в монитора на компютъра, но той сякаш не гледаше в него, сякаш погледът му минаваше през екрана и се спираше в стената срещу него. Това продължаваше от известно време. Дори той самият не помнеше точно кога започна всичко. Беше млад и кльощав, с изпито и бледо лице. Очите му издаваха, че се беше уморил, тези толкова странно преливащи се очи показваха желанието му за почивка. Годините му не наброяваха повече от 23, дори още не беше ги навършил. По призвание беше всестранно развита личност, но сега беше се отдал на студентските години, които наближаваха края си.
Изведнъж повдигна главата си рязко, погледът му вече беше концентриран, макар да не беше все още насочен в нито една посока. Ослуша се. В първия момент като че ли се успокои и понечи да се отпусне отново, но точно в този момент ги чу. Те отново се бяха появили, отново го притесняваха, като не даваха мира на съзнанието му. Това бяха те – г ...