Глава четвърта - Сенки в гората
Тази нощ беше тъмна и студена. Облаците бяха скрили луната и звездите. Дърветата изглеждаха навъсени. Не се чуваха птици. Единствените звуци идваха от тримата пътешественици, които ходеха по прашния път. Техните стъпки отекваха тежко в притихналата гора. Това място беше измъчено и те усещаха това. На Ан му се струваше, че чува ръмжене на вълци и говорене на мъже ,но много приглушено.Той не обърна внимание на това и продължи да ходи мълчаливо.
Изведнъж Ан спря и мигновено изстреля една стрела към дървото над тях. Чу се проглушен стон и един човек падна на земята. Той беше облечен с еднообразни кафяви дрехи, но прикриваше устата си с черна кърпа. Кел веднага го разпозна.
- Хората на Корлак. Сигурно старият мошенник е много ядосан, че хрътката му Грауф е мътръв. Иска да ни убие - Кел говореше възможно най-бързо, тъй като вече гъмжеше от тез типове. Повече от тях бяха наскоро възмъжали момчета. - Оо, ето ги продажните псета на дъртия мошенник - Кел ги изглед ...