Типичен летен ден е-слънчев и горещ, а нагорещеният въздух предвещава буря. Белият купол на цирка се забелязва отдалеч, както и фургоните с кокетни перденца. Решавам да се разходя в близкия парк. Въпреки горещината, по алеите има доста хора. Една шарена топка се търкулва в краката ми- рус хлапак с развят перчем я грабва и хуква към приятелите си. Баба с коса с цвят на морков пъргаво минава край мен, следвайки йоркширско териерче с бяла панделка. Сядам на една пейка и потъвам в мислите си. По-късно забелязвам рижия котарак с изумрудено зелени очи, който ме наблюдава. Циркът е притихнал в очакване. В далечината се чува музика. Едра жена върви спокойно през поляната, а жълтата й рокля грее отдалеч.

Небето доскоро безоблачно, започва да притъмнява и вятърът разпилява короните на глухарчетата по тревата. Ставам от пейката и тръгвам забързано по алеята. Малко преди да изляза от парка, забелязвам малка шатра, някак скрита между фургоните. Пред нея е застанала жена с дълга бяла коса, спускаща се до кръста й. Очите й са светлосини и въпреки че лицето й е прорязано от бръчки, когато заговаря, гласът й е мек и младежки.

С изумление я чувам да ме пита дали иска да ми гледа. Преди да успея да отговоря, светкавица прорязва небето и едри капки се търкулват по асфалта. Тя се вмъква в шатрата, а аз влизам след нея. Вътре е полутъмно и мирише на лавандула и още нещо, което не мога да разпозная. Лампа с формата на лале осветява малка дървена маса и два стола с причудливи крака.

Жената сяда на единия и с жест ме подканя да седна срещу нея.

Правя го и когато я поглеждам, тя се усмихва и лицето й буквално се преобразява.

Сърцето ми бие лудо и в този момент се чува далечен тътен-бурята наближава. Вятърът блъска стените на шатрата.

Гледачката изважда тесте карти и ги разбърква на масата. После започва да ги подрежда, мърморейки си нещо под нос. Поглежда ме, поклаща глава и продължава с реденето. Така намръщено се взира в картите, че стомахът ми се свива от напрежение. Докато се чудя какво ли е видяла, тя най-после проговаря:

-Любовта те е намерила. Когато не си я очаквала. Този мъж с дяволски зелени очи не се страхува от нищо. Познал е болката и я е подчинил. Той е твоята слабост.

Опитвам се да възразя, но тя слага пръст на устните си:

-Искаш да ме попиташ какво ще се случи? Краят още не е видим. Виждам само пътища. Ще бродите двамата-един към друг, а после заедно. Някои дни ще са спокойни и светли, а други буреносни и тъмни.

А сега е време да тръгваш, дъждът тъкмо спря.

Излизам от шатрата, поглеждам драматичното небе и се усмихвам.

Не се страхувам от бурите. Всички бури отминават рано или късно, а изгревите след гръмотевична нощ са най-светли.