Годините 2008 и 2009 бяха особено щастливи за мен в шахматно отношение. Падна ми се рядката чест да играя с един от тайните треньори на дванайстия световен шампион по шах - Уралският самоцвет Анатолий Карпов. Името му е Роналд Вайерщрас - холандки шахматист и един от гениите на кореспондентния шах. Той беше първенец на един престижен шахматен сайт, наброяващ по онова време 20000 души, сред които се срещаха имената на шампиони по шах на не една държава. Вайерщрас се открояваше не само с високото си ЕЛО, равняващо се на 2441, но най-вече с това, че в продължение на години не бе претърпял нито една загуба.  Аз постъпих в този сайт през 2004 година и през 2008-ма достигнах третото място с ЕЛО 2361. Една сутрин синът ми Петър ме събуди с възгласа: Честито - ще играеш с Вайерщрас! Отдавна мечтаех за този миг, но Вайерщрас постоянно отлагаше сблъсъка с мен, въпреки, че няколкократно му бях хвърлял ръкавицата в лицето. Вероятно беше анализирал тайно мои партии и бе разбрал, че всеки двубой с мен крие рискове от поражение. Но този път той не можеше да отклони двубоя, защото и двамата с него бяхме първенци на клановете си, а сблъсъкът в този случай бе между самите кланове. Първата партия между двама ни /в която аз играх с белите фигури/ започна на 24 февруари 2008-ма година и завърши през месец август същата година. По-долу е записът на самата партия. За да можете да го проследите е необходимо да знаете означенията: К - цар, Q - царица, R - топ, B - офицер, N - кон, 0-0 - малка рокада, x - знак за вземане.

1.d4               e6

2.c4               Ng8f6

3.Nb1c3        d5

4.g3               c5

5.dxc5           Bf8xc5

6.e3               O-O

7.cxd5           exd5

8.Ng1e2        Nb8c6

9.Bf1g2         Bc8g4

10.h3             Bg4xe2

11.Nc3xe2     Bc5b4

12.Bc1d2       Bb4xd2

13.Qd1xd2     Nf6e4

14.Qd2d3       Qd8a5

15.Ne2c3        Nc6b4

16.Qd3e2        Ra8c8

17.O-O            Ne4xc3

18.bxc3           Rc8xc3

19.Rf1d1        Rc3c2

20.Rd1d2        Rc2c5

21.Qe2d1        Rf8d8

22.e4               d4

23.Rd2xd4      Rd8xd4

24.Qd1xd4      g6

25.Ra1d1        Nb4xa2

26.Qd4d7        Kg8g7

27.Qd7d4        Kg7g8

28.Qd4d7        Kg8g7

 
Длъжен съм да дам някои разяснения относно тази партия. Вайерщрас е изключително силен в т.нар. Френска защита /1.е4 е6 2.д4 д5/. Не само е изучил до кост тази защита, но я разиграва виртуозно. Да се допусне той да избере тази защита е равносилно на подписване на смъртна присъда. Това обяснява странният ми избор в дебюта - всъщност едно рядко срещащо се построение на белите, изпробвано някога от арменския гросмайстор Рафаел Ваганян.  Очаквах, че ще му поднеса голяма изненада и ще го разклатя психологически, особено с фианкетото, защото самият той обича да фианкетира. Но се излъгах. Вайерщрас реагира много прецизно и с активна игра прихвана инициативата чрез хода 4...ц5! /считан до този момент от дебютната теория за второсортен.  В подготовката си за партията не вярвах, че Вайерщрас ще се осмели да остане с изолирана пешка на д5, но той бе преценил правилно, че тази позиционна слабост се компенсира с богата фигурна игра. Можех да остана с предимството на двойка офицери, ако бях проявил смелостта да се самолиша от рокада, играейки 12.Цф1. Побоях се, обаче, да вляза в подобни диви усложнения, защото и без това бях изостанал в развитието, а активността на противника ми на дамското крило нарастваше. След размяната на чернополите офицери на д2, на пръв поглед изглежда, че Вайерщрас трябва бързо да спечели партията след играното от него 13.Ке4! Човек трябва да има нерви по-дебели от въжета, за да допусне подобен ход, защото чрез него черните форсирано печелят пешка. Но именно с последващата част на партията се гордея особено много. Защото това бе всъщност жертва на пешка, с която хванах в капан големия Вайерщрас, който раздава тънки и печеливши съвети дори на самия Карпов. Той изобщо не допускаше продължение като 14.Дд3!! и когато изиграх тържествено този ход, отговори мълниеносно 14...Да5, очаквайки, че след 15.Кц3 Кб4 ме е приключил. Тук беше  първата изненада, която отдалеч подготвих за него: 16.Де2!! Този дързък ход видимо го раздразни, защото бялата дама танцува като безстрашна нестинарка на черната жарава. Вайерщрас без колебание незабавно игра 16...Тац8!, превкусвайки бърза победа. Но точно тук белите рокират: 17.0-0!! смело дарявайки пешката "ц". Противникът ми все още не схващаше какво точно се случва. Той сякаш беше убеден, че срещу него играе някакъв лаик, когото бе надиграл елементарно. Затова смело взе пешката: 17...Кц3 18.бц Тц3. Дори след 19.Тфд1! Вайерщрас все още си мислеше, че е в мъртво спечелена позиция. Затова отговори с 19...Тц2, но видимо подцени отговора ми: 20.Тд2!! Тук белите за пръв път от началото на партията демонстрират, че са истинските господари на позицията. На 20...Тфц8 ще последва неприятното 21.а3! и черните фигури повисват. Затова Вайерщрас, видимо изненадан, предпочете стабилното отстъпление: 20...Т2ц5, отбранявайки пешката "д5".Но след 21.Дд1!! настъпи Сталинградската офанзива в тази партия. Пешката "д5" е обречена да падне, а фианкетираният бял офицер е с огромна и далекобойна огнева мощ сравнен със своя опонент в лицето на черния кон. Видимо точно в този момент Вайерщрас най-сетне осъзна, че се намира в смъртна опасност и е тотално надигран. И отчаяно се впусна да търси спасение: 21.Тфд8. На пръв поглед черните останаха с твърда пешка в повече, която е здраво защитена. Но точно тук последва нов леден душ за Вайерщрас: 22.е4!! С този ход белите заплашват да спечелят партията чрез 23.а3! Черните се намират на ръба на бръснача. Тук, като Цезар при Фарсала, Вайерщрас мислено изрече: "Жребият е хвърлен" и се впусна в последната си авантюра: 22...д4. Това вкарва играта във форсиран вариант. Голямо предимство на белите е, че те разполагат със спасително убежище за царя си на "х2", докато черният цар постоянно виси на мат от 8-я хоризонтал. Именно тази важна разлика е доказателството, че черните вече отчаяно се борят за реми. Последва форсираното: 23.Тд4 Т8д4 24.Дд4. Очевидно белите доминират. На прибързаното 24...Кц2 би последвало 25.Дд7! с матови заплахи. Ето защо Вайерщрас реши да си отвори спасителна вратичка: 24...г6! Последва нова жертва на пешка: 25.Тд1! Сега е важна активността за поддържане на инициативата, а не материалът. Белите заплашват с 26.Дф6 и неотразима матова атака. Черните са принудени да приемат жертвата: 25...Ка2! Това е критичната позиция в партията. Имат ли белите печалба? И досега нямам отговор на този въпрос. Ясно е, че на 26.Дф6 черните отговарят с 26...Тц1!, за да разменят страховития бял топ. Затова предпочетох 26.Дд7! Вайерщрас успя да намери верния отговор: 26...Цг7. Вероятно тук следваше да продължа с 27.Дб7, борейки се за победа. Но бях изморен от голямата битка и реших да повтарям позицията с 27.Дд4 Цг8 28.Дд7! Реми срещу Вайерщрас! Това бе една морална победа за мен. Затова се удовлетворих с нея.
 

П.П. И втората ни партия с Вайерщрас завърши реми. В нея бях с черните фигури. Тук няма да я коментирам, а само ще приведа текста на самата партия, за онези които са любопитни да проследят голямата и поучителна позиционна битка:

1.c4               Ng8f6

2.Ng1f3        e6

3.g3              Bf8e7

4.Bf1g2        O-O

5.O-O           b6

6.b3              Bc8b7

7.Bc1b2        c5

8.d4               cxd4

9.Qd1xd4      d6

10.Nb1c3       a6

11.Rf1d1        Nb8d7

12.h3              Qd8c7

13.Ra1c1        Rf8e8

14.e4              Ra8c8

15.Qd4e3       Be7f8

16.Nf3d4       Qc7b8

17.Rd1e1       g6

18.Rc1d1       Bb7a8

19.Bb2a1       Bf8g7

20.Re1e2       Nd7c5

21.Nd4c2       Qb8c7

22.Qe3d2       Bg7f8

23.Nc3a4       Nc5d7

24.Qd2e3       Bf8e7

25.Na4c3       Be7f8

26.Ba1b2       Ba8b7

27.Re2d2       Nd7c5

28.f4              Qc7b8

29.e5             Bb7xg2

30.Kg1xg2    dxe5

31.fxe5         Qb8a8

32.Qe3f3      Nf6e4

33.Nc3xe4    Qa8xe4

34.Qf3xe4     Nc5xe4

35.Rd2d4      Ne4c5

36.Kg2f3      Bf8e7

37.Rd4d2      Rc8c7

38.Nc2e3      h5

39.Ne3g2      Re8b8

40.Ng2f4      Rb8b7

41.g4             h4

42.Bb2d4      Nc5d7

43.Nf4d3      g5

44.Rd2c2      Kg8g7

45.Kf3e4      Kg7g6

46.Bd4e3      =