Господи... Направих най-големият грях... Убих ангел... Дори сама не мога да осъзная как стана, защо, защо, защо... Дали ще е напразно да проливам сълзи... Вече няма значение, защото цял порой изтече от очите ми... ден и нощ, ден и нощ...
Дали ще има прошка за това... Измъчвам се. Дали някога ще намеря покой? Да, покой в този живот... След края му, съм готова да платя за грешките си... Но не в Ада, моля те, Господи, не в Ада... Отчаяна съм... Чувствам се като кукла на конци, кукла без душа, за Бога... кукла без сърце!... Ден и нощ, ден и нощ...
Когато се погледнех в огледалото виждах едно весело мъничко момиче, с усмивка на лице, без грим, изпълнено с невинност... Играеха пламъчетата в очите, запалени от детската усмивка, от която бликаше наивност. Винаги спретнато, с прибрана коса, някой път на плитки, друг път - на опашки. С рокличка и бели чорапки, с новите сандалки... С всичката радост, която носеше в себе си... Ангел?!...
Но това беше отдавна... Мина доста време от смъртта на този ...