- Третото нещо чакам да чуя, Богдане! – продума Шуна и все си стоеше така – тъмна, далечна, забулена, без лице, без живот.
- Третото ли? – заекна Асан ага. – Има и трето, вещице! Искам всеки от вас тука, мръсни българи, да падне по очи и силата ми да зачита! Никой прав да не остане! Да молите, да просите жалкия си живот, това искам!
Проточи се един дълъг стон из двора пещерски и ореховски.
- Ние по очи падаме само пред Бога, момче! – викна игумена.
И зашумяха всичките манастирски люде, нейде и ножове лъснаха. Замириса на кръв и на нова война.
А Шуна се до попа доближи и прегърна го, та рече:
- Отче, тая нощ ще си в Рая. Послушай ме, повярвай! Нека да е неговото. Падни по очи пред еничарина. Заедно с твоите верни монаси. Гледайте мене и правете същото. За полза на българите и за пакост на враговете ни. Никого не съм молила, тебе сега моля те. Падни, отче!
Кога е било монаси вещица да слушат? Но послушаха. За полза на българите. Яко падна ли Шуна по очи на тия калдаръми бели и манастирск ...