Харем
Всякакви случайни съвпадения са иреалистични денивелации на протекционистичните колебания в интензитета на параболичните хорди и допирателни, водещи към повърхностни изменения в капацитета и версификацията на слънчевия вятър в средните слоеве на Вселената, свързани с капацитетните преамбюли на диверсификационните карамболи при изключителните прави в състава на кривата.
Най-точно казано – всякакви случайни съвпадения не са случайни, камо ли само съвпадения…
Ако има грешка – тя е вярна. Все пак – не е жена…
****
Харесваше работата си. Костюмер – интересна, добре платена, нужна. Сутрин отиваше рано – след 10 часа, проверяваше програмата на машината, настройваше я, ако има промени в поръчките, сетне цели три часа следеше работата й, а в 14 часа я предаваше на сменника. Трите часа официален труд ставаха четири заради задължителната почивка в 12 часа.
Тази почивка беше кошмар за него. Профсъюзите отдавна бяха извоювали този час да преминава в специалната сграда за отдих – ресторант, спални помещения, басейн, бани, игрални зали за тенис, волейбол, шах, билярд…
Нямаше как да се измъкне от почивката. Задължително всички се събираха в ресторанта, хапваха, после се пръскаха според интересите, но винаги се намираше човек, който да е край теб. И по-лошо – най-често това беше жена. Естеството на работата беше такова…
А жените го потискаха…
Най-малкото, защото изискваха внимание. Което при тях се изразяваше предимно в думи, разговори, спорове. От начало опита да е индиферентен – изслушваше, кимаше, симулираше видима съпричастност. Това доведе до по-лошото – събеседничките му започнаха да говорят директно с него: поглед в очите му, обръщания, искания за мнение и отношение…
А от малък не умееше да общува с тях…
Просто се страхуваше от ответната реакция. И предпочиташе да се отклонява, да избягва разговорите, внимателно да се скрива в тълпата и, най-вече – укриването от срещите очи в очи…
Което нямаше как да успее през тия четири часа…
Затова пък след тях идваше щастливата нега на домашното доволство. Тъй като на всеки човек му е нужна дама. Или поне жена… А той имаше…
У дома му го посрещаше Надя. С чехли в ръка, готова да ги поднесе на своя господар, усмихната леко иронично, весела, бодра… Завеждаше го на дивана, сервираше му редовната чашка алкохол с някакво квалитетно мезе, сетне полагаше глава на ръцете си и го слушаше, слушаше, слушаше…
Ако поискаше по-домашна атмосфера, можеше да отиде в градината. Където Силвия, развяла леките къдри, бодро говореше нещо на двете патета, играеше си с котката, заглеждаше се по облаците и мечтателно му разказваше някакви измислени истории…
Вечер обичаше да отива при Ина, която му рецитираше нежни стихове или надълго и нашироко му обясняваше колко хубаво ще е да отлетят нейде – само двамата…
Имаше ли нужда от спокойно отпускане – насреща беше Мариана. Тиха, нежна, можеща да го завие с кестеняви къдрици, умело изслушваща го, готова да го утеши всякога, по всякакъв начин…
Четирите му жени… Да, малко бяха – някои негови приятели имаха и по шест, че и по седем. Жена за всяка ситуация, за всеки пожелан случай. И той имаше още една – Лиа, планинарката. В нея преобладаваше спортът. Обичаше да го води в планината, по реки и язовири, за риба и на лов. Но сега я беше предал за зареждане на батериите, та щеше да я види чак в събота… Затова пък в гардероба го чакаш новата. Истинско ангелче с дяволски дух. Очакваше… Абе, нямаше представа какво очаква, но се надяваше реалността да надмине фантазиите му…
Да, андроидите бяха полезни, нужни и много, много търсени от хората. В епохата на видеовръзките мнозина нямаха нито навици, нито умения за общуване с ближния си. Общуването се водеше електронно – с кратки, изразителни, информационни изрази. Дългите разговори, беседите пред домашния огън, обсъжданията с тези, аргументи, синтези, поанти отдавна бяха забравени…
Но човек искаше – по навик, може би – да има и друг край него. Някакъв друг. По възможност от различния пол. Не за размножаване – науката се справяше с това без да натоварва хората. Освен няколкото минути, необходими за вземането на нужния материал. Тогава – защо да се губи време, енергия, нерви в ухажвания? При това – действия без гарантиран успех?
И на пазара се появиха те – андроидите. Мъжки и женски. За всякакъв вкус, по всякакъв избор. При това с вградени екстри – по поръчка на купувача. Което веднага подобри криминогенната обстановка, спря домашното насилие, премахна разводите поради несходство на характерите, централизира властта в собственика…
Понякога в системата настъпваше срив. Вируси нахлуваха в компютърната същност на андроида и го превръщаха в някакво същество от трети, пети, дори петдесети пол. Та се налагаше пълно преформатиране на софтуера и нормализация на робота…
Но това бяха дребни, бързо решавани проблеми. Иначе всичко си течеше нормално.
И настъпи щастливият почти златен век…
Е, не изцяло, разбира се. Все още трябваше хората да се трудят, принудително да се срещат, да общуват. Да общуват трудно. Но…
Но учените също се трудеха. В своите лаборатории и институти, където всеки от тях имаше много андроиди – лаборанти, лаборантки, асистенти и асистентки…
И всеки учен се надяваше да създаде новата система на обществото, която ще премахне колегите му и ще го остави щастлив сам-саменичък сред послушните, изпълнителни, трудолюбиви, прекланящи се пред великия ум андроиди…
Като в харем…
Гостуване - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Розали!
-
Благодаря, Надя, Руми!
Хардуерът е здрав... -
Добре ми започва денят, с усмивка, за което искрено ти благодаря, Георги! -
Виждал ли си "пълно преформатиране на софтуера" с метла, сенсей? Благодаря за усмивката!
-
Благодаря, Ангелче!
Погледни пак, обърни внимание на андроидките. И на новата... -
Благодаря, ДПП, Росице!
Има ли вируси - все някой ще им измисли компютър... -
!
-
В началото получих Deja Vu, сякаш четях учебника по висша математика от преди години Интересна колаборация с думите!
Логично и аз се присъединявам към дамите писали по-долу, че е леко сексистко, но не бих се учудила наистина да има и такива мераци към момента, в нечии инженерни глави. Хубавото, е че поне тук няма насилие, но определено е един много сив и скучен свят, въпреки андроидните екстри. Апропо, има ли компютър, винаги ще има и вируси. -
Благодаря, Красе, Мариана, Силвия, Лиа!
Мариана, няма как да не е сексистко - не съм джендър. И е виновен дядо Боже.
Силвия, аз това и направих...
/Шегичка, де!/
Лиа, блатата са мястото, дето се развъждат шарани и омагьосани жаби. Обувките са от гардеробите им. /Не на шараните!/ -
Хубаво, Хубаво! Харемът не е лошо нещо, стига стопанинът му да има достатъчно сили по-равно да раздава от вниманието си, че...Да не се случва харемът от андроидки да вземе да се научи от някоя жива жена, какво е женска солидарност и да се обединят, че...Съчувствам на собственика. Благодаря за усмивките! Дано само да не те зарежат на някой висок планински връх...или в някое от мочурливите блата в околността на Говедарци. Бива си ги, на дъното сигурно по два мола обуща ще се намерят...
-
О, това съм го чела. Не знам, дали има добавки, но веднага го познах. Патетата са женени вече - в съседна ферма. Станаха великани, а малкия кокошарник им беше отеснял и кълвяха кокошките.
Мечтите Георги, понякога излизат по кофти от реалността и имат някои слаби места. По-практично е да си вземеш едно стадо с патенца и да си ги кръстиш с женски имена. Много са милички и добри. Хи хи. Поздрави. -
Рискът да настъпи срив в такава система се равнява горе долу на същия риск, ако си има жена, която не е андроид. Тя може да замести целия харем, а и "екстрите" от нея не са за подценяване. Но пък така няма как да се "централизира властта в собственика" Успех с опитите! И моите почитания за първото изречение!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
