Горилата

          Хубав слънчев неделен ден в края на септември. Вече не е топло, но все още не е и студено. Хайде да отидем в зоологическата градина! Хайде, докато все още не са я преместили на новото ѝ място!

           Решихме и тръгнахме. Взехме си билети, влязохме и преди да хлътнем в терариума, който беше непосредствено  след входа вдясно, чухме силен гръм, колективен човешки рев, хоров смях и бурни аплодисменти. Озадачихме се, но все пак влязохме най-напред да разгледаме рибите, влечугите, земноводните... Имаше различни костенурки, някои доста големи. Имаше дори малък крокодил. От време на време долавяхме същите озадачаващи ни звуци, но приглушено.

           Когато излязохме от терариума, пак вдясно от него, поехме към маймуните. Видяхме гърбовете на няколко десетки възрастни - децата се бяха изгубили между тях. Тишина, както казват: „муха да бръмне, ще се чуе“. Скупчили се пред клетката на горилата - голяма, почти два метра, черна, изправила се в цял ръст, държи огромна автомобилна гума. Изправена, тя беше колкото горилата - не знам от какво превозно средство може да е била - тир, самолет, трактор,.. Маймуната държи гумата, мълчи, вперила поглед в множеството и гледа хитро, разтеглила устни в ехидна усмивка. После бутна гумата и тя падна с гръм върху дървен подиум, който усили звука. Множеството изрева, възхитено от поведението ѝ, и почна да се смее и да ръкопляска. Горилата стои насреща им, също се смее доволна и пляска лапи с настървение. По едно време спира и започва да се суети около гумата. Множеството притихва, очаквайки следващото повторение. За кой ли път!

          Невероятна картинка!