Защото си благословена от всички родове, и Твоето пречестно име се слави во веки веков.
Амин!
Не отиде на погребението на майка си. Беше бременна и не намери смелост. Мислеше само и единствено за живота, който носеше в утробата си. Затвори се в себе си. Акушерката, която беше в нейния участък в поликлиниката, се казваше Мария - весела, сърдечна жена, със светло-кестенява коса и дълбоки синьо-зелени очи. Същите, каквито имаше майка й.
- Не се бой, мила! И не слушай кой какво ти разказва за раждането! - я успокояваше често тя. - Всичко е индивидуално!
Когато влезна в деветия месец, Мария я инструктира най-подробно как да се държи по време на раждането си, да слуша лекарите и акушерките, и най-вече - да не изпада в паника. Неусетно се беше привързала към тази жена и я усещаше близо до себе си.
Настъпи дългоочакваното събитие, тя изостави всички страхове, нормални за една жена в нейното положение. Някак си подсъзнателно знаеше, че майка й бди над нея и над детето, което щеше да се появи на ...