От незапомнени времена тримата братя живееха надалеч, отделени от света на хората и все пак те бяха самата същност на този свят, към който не принадлежаха. Всяка тяхна мисъл, всеки жест, всеки звук изпълваше сърцата и умовете на хората, даряваше живота им със смисъл или пък ги изправяше пред неумолимостта на неизбежното. Тъкмо те, тримата творци, всеки ден, всеки миг едновременно създаваха, възобновяваха и съединяваха невидимите нишки на човешката действителност, даваха плътност и размах на доброто и злото, красивото и грозното, нежното и грубото, справедливото и жестокото.
И тримата притежаваха по един ненадминат талант, талант по-необятен и могъщ и от най-яростната буря, и от най-кроткия ветрец. Защото тези дарби бяха същинският извор и на природните стихии, и на страстите, и на човешкото вдъхновение. Те бяха и основата, и чертежа, по който беше построен и до днес се движеше светът.
А какъв майстор беше всеки от братята в своето изкуство! Дълго тримата творци учиха и преповтаряха уро ...