И утре е ден...

И утре е ден...

Уморен съм от блъскането за насъщния.

Понякога дори до безсмислие.

Прибирам се вечер по тъмно, тежките пазарски чанти оставят безкръвни ленти по дланите ми.

Качвам се във автобуса, отпускам се на седалката и оставям очите си да блуждаят през стъклата.

Или чета от Библията.

Две спирки време.

10 минути и слизам.

С чантите.

Пресичам улицата и полека крача към вкъщи.

Вдишвам свежия влажен въздух.

Ухае на борове.

На поток.

На окосена трева.

Лампите светят приглушено.

Днес е ясно и звездите трепкат.

Като в България.

Вече чувам ромоленето на потока.

Обгръща ме спокойствие.

Зелено спокойствие.

Изкачвам многото стъпала и леко задъхан от товара, влизам в топлия коридор.

Оранжевата бебешка количка на Александър ме посреща мълчаливо.

Усмихвам се спонтанно:" Алекску..."

Докато търся ключовете, дочувам църкането на Мурла и Лили.

Морските ни свинчета.

Отключвам.

Още по-силно цвърчат -- очакват да им донеса прясна тревица.

Е, днеска няма...

Събувам се, влизам и стоварвам чантите на пода.

Ох...

Чувам през полуотворената врата на банята как Наталия пее и къпе Алекс.

Не ме чува - водата шуми.


Закачам си якето, включвам телефона на тих режим и влизам в топлата ни стая.

Ухае на уютно, на семейство.

Хвърлям си дрехите в коша за пране, нахлузвам тениската и домашните гащи.

Лягам на кревата и краката на стената.

Ох...

Кръвта се стича надолу до изтръпване.

Утре имам почивен ден.

Ставам, измивам си ръцете в кухнята и отивам при моите пухльовци.

Наталия ме посреща с усмивка и нежна целувка, малкият ми се смее и пръска с душа из ваната, че и навън.

Настава весела гюрултия.

Душа му бива иззет.

Той обаче се радва и мята ръчички и говори на детския си език колко е доволен, че е намокрил мама и тати.

Уморен съм, ще трябва нещо да хапна.

Напълвам си ваната и се изтягам...

Ох...

Колко е хубаво вкъщи да имаш  вана, когато си утрепан от работа.

Алекско го мажат и обличат за сън.

От горещата вода тялото се отпуска.

Сънливо ми е.

Ваната е нещо като време за себе си -- далеч от всичко.

Рестарт на системата.

Със усилие се доизкъпвам.

Компютъра май няма да го включвам.

И утре е ден.

Почивен.

Лека нощ...

05. 05. 2010 г.

Прага