Историята, която ще ти разкажа, драги читателю, е по-реална, отколкото можеш да си представиш. Може би ще преобърне възгледите ти за някои аспекти от живота, а може би няма да го направи, но бъди търпелив и я прочети докрай.
Навън беше приказно красиво. Снегът беше затрупал всичко, но въпреки това слънцето продължаваше да грее и да озарява дори най-малките кътчета на града. Можеше да се каже, че това представляваше такава красива картина, че дори някои го наричаха неземно.
Точно в това прекрасно време, което беше мечта на доста хора, той продължаваше да седи вкъщи. Нищо не можеше да го изкара от малката му таванска стаичка, която, макар да ненавиждаше, се беше превърнала в най-сигурното му убежище. Убежище, което го пазеше от външния свят, който той вече не можеше да понася. Не искаше да се сблъсква с хората, те му носеха само грижи и проблеми. Затова се беше изолирал и тази му изолация продължаваше вече около две седмици. Точно в тези две седмици, той беше достигнал до някои прозрения ...