14 feb 2015, 13:02

Illusion 

  Prosa » Relatos
2559 0 18
5 мин за четене

Illusion

 

I see you. All of you. I see your eyes staring at me, through me and beyond me. I see your faces – some old, some young, even babies. You, all of you, just staying there, in your tiny little houses, putting a charade nobody is really watching.

 

You are all different. You are poor. And you are rich. You are ordinary, middle class. You are alone. And you have so many family members. Yes, different. Do you feel different? You shouldn’t.

 

I am passing by your marble house. It was built to look beautiful. I see those trees, the small garden, even the flowers. You are rich for sure! Pardon me, your family is rich.

 

I see your neighbor. He is a big shot, a famous filthy rich politician. I know him, yes. He got rich from shady business with shady people, probably selling out his country and fellow citizens. Good for him. Is it? His house is even bigger, taller, shining marble everywhere, fresh flowers, small trees, wooden benches in the garden. In a few years he will have a small forest there, like in a fairy tale.

 

But do you know what I am seeing now? The politician’s neighbor of course! Well, he is nobody. There is a small sign spelling nobody’s name, not that anybody actually cares. He is alone in this world, no one will take care of him. The grass is brown, there is no marble, just some moldy wood. Pity.

 

I know the next house, too. The famous blond singer. His house a complete nonsense, just like its crazy life with drugs, sex and alcohol. Don’t hear the music today though, no sign of paparazzi, police or smell of booze. Just silence.

 

The next house is where I stay for a while. There is nothing specific, just an ordinary home, small and unattractive. There are some old and already dead flowers. I know this people and I know what the man down the street has done to them. Horrible story, really, and my heart skips a beat while my thoughts dived once again in that nightmarish night.

 

I am walking by the bad man’s house now. Well, a house is just an expression. There is nothing really here, even the grass won’t grow. I am pretty sure there was a wooden sign a while back, but it is no more. I noticed the traces of spit all around, of course, but this isn’t important now.

 

I came to visit someone and my visit is now done. I stopped at your neighborhood’s big entrance. You can get from here one of the most beautiful and terrifying views in the world. Oh, someone new is arriving. Let me check.

 

Oh, G. Look at that! It’s him! The famous minister of something. He was part of the government like forever. He is dead now. Shot numerous times by someone like him. Good. Millions of people wished for this day probably. And I am now at his funeral. Nobody invited me, but he is dead now, and for the first time I am more than him just because I am alive.

 

I see his widow crying, his child kneeling around the closed coffin. That’s one really expensive piece of work, probably more expensive than my apartment. Why? Nobody really cares. He will rot in there, while his family will be torn apart trying to divide hit blood money.

 

They are all crying now. I bet his house will be looking like a castle. Why do they even bother? His family will forget him soon, his enemies already did, and the people like me – we’ll be sure spitting around his house once in a while.

 

They are bidding farewell. I don’t see all the money he made. There is no gold, no diamonds, no bags full of dirty dollars. The Ferrari isn’t coming with him too. The villas won’t fit in the 8 square spaces. He made so much money that I can’t even dream of, and they aren’t sending anything with him for, you know, after. Ha! I bet he thought all of his wealth meant something. They always do! So funny.

 

It’s sunset now. I am once again at the breath-taking view. The cemetery is just like an ordinary neighborhood. The rules are a bit different though. I see your tombstones, which your family thinks of as houses. They’ve build them big and beautiful. I see them and they mean nothing to me. I don’t admire them, I don’t care about your trees and flowers.

 

I feel pity for the killed family and the forgotten old man, I even grief for those people. But I just spit on you. You have no guards now. You have no gold. You are just a tombstone and a photo. You can’t even look at me, your photo does.

 

I will be going home and won’t remember you. I will carry the ones I love and the ones I feel for with me and will keep them alive as long as I can. But I will leave you to die as soon as I turn my back.

 

And do you know what your ultimate punishment is? You didn’t actually live. You may thought you lived great making all those money, robbing so many people and destroying so many lives. You sat through all of this alone. You never knew the world you lived in. You didn’t go anywhere, you took no vacation to explore and live. You sat at dinner alone, you kept your stuff all to yourself and in the end, you died alone. You didn’t experience life at all, you just sat there waiting for your illusion to end.

 

I can’t see you anymore. I don’t even remember you anymore. Your eyes are probably staring into the nothing until the sun eventually destroys them. And I… I am going to live. I will smile to the sun, let the rain soak me, jump in a meter deep snow, dive in the blue ocean and let my friends bury me into the sand. Then I will lay down on the ground waiting for the sunrise to kiss me.

 

Who I was thinking about? Man, I can’t remember…

 

© Калоян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чакайте сега. Аз си го прочетох разказа и ми хареса преди да забележа изобщо развихрилата се полемика. После прочетох коментарите и се очудих, защото вече от повече от шест месеца на заглавната страница на сайта чета обявата на администрацията "от днес решихме да поддържаме произведения на английски език" Автора нищо не нарушава ако е решил да публикува на английски. Споделих и мнението си, че разказа е уникален по това, че представя българско светоусещане на добър английски.
    Разбирам реакциите ви. И на мен ми стана страшно когато разбрах, че дещерите ми няма да могат да четат българска и руска литература на нивото на което го мога аз. Зададох си въпроса струваше ли си да емигрирам на тази ужасна цена, но нищо не можех вече да направя. Вие, останали в родината с надеждата да запазите българското у вас и децата ви сигурно се чувствате много по-ужасени разбирайки, че и това не е помогнало и сте на път да изгубите връзка с децата си. Обвинявате ни нас заминалите, като че ли цялата промяна беше измислена и осъществена от нас а заминаването ни е било свободен избор. Забравяте, че много от нас заминаха от безработицата и негативизма след страхотен социален натиск, който включваше не само политици и медии, но и вас самите - нашите приятели и роднини. Забравихте ли как заедно създадохме клетвата "тази страна" и с нея проклехме татковината си? Забравихте ли западопоклонничеството на цели поколения? Забравихте ли как давахме мило и драго да пушим Малборо и да пием Гранта? Забравихте ли ВХС и БетаМакс касетите с Брус лее и Чък Норис, които гледахме по партита?
    И сега какво? По същия начин ли ще продължаваме? Ще се изпокараме с децата си? Ще ги караме насила да се връщат към Родината ли? Ние с вас всичките носим вина. Аз я изкупвам с това, че винаги пиша Родина, Татковина, Майка България и винаги пиша на български. Моля се на Майка България да ми прости и да сподели един ден своята древна магия с децата ми. За тях сричащите на български, говорещите на английски за да изразят нашенски чувства, обречените да живеят между чужди на тях люде, за тях се моля. Не чувате ли какво ви казва Калоян? Той е на кантар. Половината от деня си говори и живее на английски. Какво, със шамари ли ще го вкарвате обратно в кошарата?!? Стига с тие османски похвати. Вярвайте му. Вярвайте, както аз вярвам, че децата ми са деца на Майка България и винаги ще бъдат такива. Обичайте ги. Не виждате ли че санглийска реч тук говори Българин?
  • Кой каквото може, Дани!
  • Момчета, с ваша коментарна помощ този "родоотстъпнически" и "предателски" разказ си качи рейтинга главоломно - за по-малко от 10 часа - над 160 прочита! Поздрави от българката по дух и душа, и лична карта: Зинка Драгиева
  • Благодаря на всички коментиращи, всеки си има право на мнение. Пак казвам споделям емоция и тъй като живея с два езика всекидневно понякога ми е по-лесно да да пиша и предавам на втория. Писал съм доста по-интетесни неща, просто реших, че някой някога се е чуваствал като мен и това може да го докосне.

    За това кой колко е националист и езиците - не се чувствам предател. Отказах постоянно жителство и добре платени позиции два пъти в Ню Йорк и в Лондон. Тук съм роден и тук ще се боря докрай. Упрекван съм от доста хора, но си обичам родината (не и държавата), така че да не спорим повече по темата.
  • Писането на проза или поезия на език различен от матерния не омаловажава уважението и почитта към родния език! Това по никакъв начин не предполага да се мерят достойнствата на двата езика и да се прави някаква конкуренция между тях както явно някои са го разбрали, а да се създаде продукт по език различен от матерния. В противен случай ако някой българин може да пише по испански, и недай Боже според правилата на сайта някой ден може да се публикува и по испански, то този дръзналия да напише нещо по чуждия език ще бъде обвинен в подлезурство, предателство, родоотсъпничество и т.н. Мале, мале...
  • Да се публикуват произведения в български сайт на друг език /без значение какъв е той/, който е позволен според правилата на сайта, а после някой да възкликне, че това е предателство... Боже, Боже, да се смея ли, да плача ли... И ако това не е ксенофобия....
  • merazchiev (Даниел ), целта е да поупражним нашия английски, да го опресним, и да разберем, че нашият език винаги/ поне ма мен е така/ ще си остане Език свещен:
    "Език свещен на моите деди
    език на мъки, стонове вековни,
    език на тая, дето ни роди
    за радост не - за ядове отровни."
    Не си мисли, че "не засичам твоят сигнал", че не те разбирам, Даниеле, напротив...но това е свободен сайт в крайна сметка, български свободен форум
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али), Исмаиле ела на мене си, по твоята логика ти що щеш тук, като сайтът се изписва в интернет пространството с латинеца "Otkrovenia.com" Накарай собственика да го изпише на кирилица
  • В български сайт- на български, в английски- на английски и т. н., другото граничи с предателство. Ами дайте, да премахнем и кирилицата!
    То, не е достатъчно, Викторе, само да умреш като българин, а и трябва, да се опиташ поне, да попречиш на топенето, което грози България във всяко едно отношение!

    П.П. Даниеле, Васко, не искам, да се замервате с името ми в словесните
    си схватки! Майчиният ми език е български и имам българско самосъзнание! Обиждате ме!
  • merazchiev (Даниел ),може и образователна или каквато и друга да е, но щом сайта позволява тогава не разбирам какъв ти е проблема. Това не е национален сайт, а частен такъв и домакинът определя правилатаТова е образно казано е, барът предлага само уиски и ракия, като не ти харесва уискито пий си ракията и не казвай колко горчиво е уискито В случая обаче то е "преварено" в български казан и леко припарва
    Ако правилата позволяваха и други езици, аз лично нямам нищо напротив Исмаил да пише и на турски, да владееш други езици, това също е изкуство
    От текста си личи както казват и други в коментарите си, че езикът не е майчиния на автора, но пък има много точни попадения и като фон ми се завъртя тази песен, предполагам, Калояне, че нямаш нужда от превод.
    Поздравявам те с нея:
    https://www.youtube.com/watch?v=xvZeYDBY4fw
  • Калояне, на мен английския ми е трети език и живея в англоговоряща среда. Разказа ми хареса. Особеннта ценност на този разказ се състои в това, че предава българска душевност на добър, разбираем английски. Добре си решил да го публикуваш в Киндъл. Моята дещеря пише и публикува на английски. Няма нищо лошо да публикуваш на английски в откровения. Аз бих могъл да пиша и на английски или на руски. И в двата случая аудиторията на читателите ще е неизмеримо по голяма. Направих личен избор да пиша на български не защото ми е роден език, но защото има предостатъчно литература написана и публикувана през вековете на английски и руски. България има нужда от всеки един пишещ българин. Русия и Америка имат толкова много в сравнение с родината ни, че душа не ми дава изразявам себе си на тези езици. Който иска да превежда. Това е личен избор. Ти също имаш право на своя и аз смятам, че представянето на българското светоусещане на английски е много важно поприще. Това, което нито на тебе, нито на мене ни е дадено да променим е факта, че и двамата ще си умрем българи. Поздрав!
  • Браво, Калоян! Аз ти се възхищавам, че макар английският език да не ти е роден, имаш достатъчно високо ниво за да пишеш много увлекателно и засягаш много болезнени теми. Ти и по български да го беше написал този разказ едва ли щяха всички да разберат основната идея. Дерзай все напред и един скромен съвет от мен. По-добре не си качвай английските произведения тук - няма да има кой да ги оцени. Тук има сплетни, войни за надмощие, за себедоказване и т.н. - типичо по български. Сигурна съм, че аудиторията ти от англоговорящи ще оцени или по-точно вече е оценила това, което правиш. Успех от мен!
  • Привет пак. Точно този разказ е повлиян от нещо доста тъжно, написан в момент на афект. Не съм се старал да звучи добре, нито да е изпипан изказа, беше просто една емоция пресъздадена набързо. Вероятно не си личи и вероятно само за мне има стойност.

    Няма да засягам това кой от къде е и на какъв език пише, но смятам че е ограничено. Участвал съм във форуми на английски език, публикувам всекидневно неща на английски език четени от милиони хора и правя пари от това. Не съм много добър, но има време.

    Тук сме да споделяме разни неща, и ако те успеят да докоснат някого - супер. Това е най-важното. Не всичко е за всеки

    П.С. Благодаря, Ани!
  • На мен не ми пречи, че е на английски - така е преценил, така го е написал. Друг е въпроса, че не звучи никак добре. Когато един език не ти е майчин е трудно да пишеш на него, колкото и добре да го знаеш. Друго си е да го напише американец, или англичанин.
  • Извинявай, Дани, какво искаш да покажеш като използваш каруцарски език?!? Толкова ли е трудно да кажеш какво мислиш без псувни?! Ти самият много пъти си се дразнил когато някой злонамерено се нахвърли и отправи критика без основание, а в случая ти си в тази роля! От повече от година на сайта течеше съобщение, че могат да се качват творби и по английски. Калоян с нищо не нарушава правилата. Който не знае английски или не желае да чете произведения на този език, никой не му е сложил пистолет до главата да го прави, нали!? Който може и иска е свободен да качва - или греша?! Нека админите на сайта да променят правилата тогава и това да стане ясно за всички. Аз за разлика от изказалите се доесга Даниел, Владимир и Исмаил, харесвам разказа не защото е по-английски, а първо защото Калоян има виско ниво на езика и добър изказ и после защото ми харесва като тема.
  • За хуйове по-добре да не си говорим. Достатъчно неща пиша на родния си език. Ще пусна 15 разказа като сборник в Kindle и реших да пробвам два от тях тук. Не е като да съм нарушил правилата или пък да съм обидил някого с тях. Щом толкова ви вадят очите, ОК, извинявам се - няма повече.
  • Прав си, Данчо, подкрепям те! Български сайт, а ще ми пише на английски!Демонстрации!
    То и аз искам, да пиша на джагатайски, ама...Хората налагат майчиния си език и в чужбина, а ние обратно...и ще искаме, да имаме държава и да ни уважават по света... На такава, нечетлива контролна- двойка!
  • Нещо не разбрах, но не е от езика.
Propuestas
: ??:??