има ли смисъл

Не се нуждая просто от спорт... Нуждая се от съвсем нов начин на живот.
Ако знаех, че да си студент е свързано с толкова много нервни депресии, здравословни проблеми и прочие, нямаше да се хващам на хорото.
"Най-хубавите години - ми казваха, - са студентските...", моите обаче се превърнаха в ад, дори училищните не  си заслужават да ги описвам...
Май си пропуснах шанса на времето. Всички ми опяваха, че като стана студентка ще мога да живея, че в момента съм малка и трябва да наблягам на учението. Обаче никой  не ми каза,че ще трябва да завърша не в България, а в Х и никой не не ме предупреди, че ще прекарам "най-убавите" си години тук, в тази прекрасна страна, с тази прекрасна нация.
Докато един ден ти ще разказваш на децата си за издивелите ти акции, когата сте се запивали и обръщали света с краката нагоре, аз ще им разказвам как съм се борила през годините, когато трябваше да изживявам младостта си, с дискриминация и как съм се деляла на две между две нации, два живота. Нямам никакви спомени или хубави изживявания, които да мога да им разкажа.
Понякога си мисля дали няма да е най-добре да зарежа всичко и  да помисля веднъж за себе си... да започна от начало.
Времето е много относително. Имам чувството, че го проспивам пред телевизора или го губя на вятъра. Мечтая си да намеря едно съкровище и да забягна на където ми видят очите... ей така, да обикалям света, да оставя всичко и да започна от начало, и да наваксам загубеното. Толкова монотонен живот, вързан между Х и България. как да му се радваш, когато той е абсолютен боклук. Хората ти са омръзнали и цялата тази обстановка...