Любима тема на писателите фантасти е за изумлението на човек от древните или средновековните общества, озовал се в съвременния свят. И такова изумление не е никак случайно – спиращите дъха небостъргачи; летящите машини; профучаващите наземни превозни средства; гласове и картини, сякаш от нищото; огромните тълпи забързани хора, облечени в разнообразни пъстри дрехи и навсякъде храна, храна, храна! – изобилие от достъпна храна. Трудно е да се повярва, че само преди по-малко от десет поколения светът би бил много по-познато място за такъв гостенин от миналото. Бързата технологична промяна, с право наречена Индустриална революция, протекла в рамките на сто години – от втората половина на ХVІІІ в. до средата на ХІХ в. – предизвиква и социални, и политически размествания с революционни последствия за човешкото общество. Преходът от ръчно към машинно производство и утвърждаването на капиталистическата икономика има толкова огромно отражение върху живота на хората, че често Индустриалната революция бива сравнявана с Неолитната земеделска революция на преход от събираческа към производяща икономика.

Започнала своето шествие от Северна Англия и Западна Шотландия, Индустриалната революция постепенно обхванала и континентална Европа.  За осъществяването ѝ три фактора имат основно значение – наличието на свободна работна ръка, на свободни капитали, и на технически открития. И трите вкупом са налице в Англия през втората половина на ХVІІІ в. Процесът на огражданията (ХVІ – ХVІІІ в.) превърнал земеделската земя в пасища за овцете и направил ненужен труда на хиляди селяни, които се принудили да търсят препитание в манифактурите, корабостроителниците и металолеярните на градовете, довело до непознатото в никоя друга страна по това време явление – само 35% от населението на Англия в 1811г. да е селско.  Населението на градовете и индустриалните райони нараствало с бързи  темпове, създавайки невероятни проблеми. Нито един град не притежавал санитарна уредба и водоснабдяване, липсвали жилища. Основната част от новодошлите жители идвали от селата, като се принуждавали да живеят в ужасната мизерия на работническите квартали. За да избегнат глада в двете десетилетия след 1830г., близо 1,5 млн. ирландци се преселват и стават индустриални работници в Англия. Стремежът за високи печалби, както и относително по-лекия физически труд, довел до масово наемане на жени и деца в памукопреработващите фабрики. Не във всички отрасли е било възможно прилагането на този по-евтино заплащан труд, но дори и в мините детският труд намирал приложение. С малките си тела те се промъквали до забоя и през най-тесните галерии, товарели въглищата на вагонетки или отваряли и затваряли вратите на въздушните галерии, доставящи въздух на миньорите.

Протестантското разбиране за трудолюбието и създаването на блага като основна форма на почит към Бога намерила благодатна почва и сред английските аристократи. Значителна част от тях се включват в предприемаческата дейност на богатите граждани или сами организират търговски компании. Така богатствата, уменията и личната им инициативност се насочват към уголемяване на световния „пай на благосъстоянието“ и увеличаване на техния личен дял от него. Макар италианската аристокрация от столетия да се занимавала активно със стопанско предприемачество, дори част от нея произлизала от средите на забогатели граждани (Медичите във Флоренция са най-яркия пример), политическата раздробеност и множеството мита не позволявали на страната да развие бързо капиталистическото индустриално производство. В абсолютните монархии Франция и Испания напълно липсвала категорията на аристократа-предприемач. Във Франция чак до Великата революция от 1789г. всяка търговска и стопанска инициативност се определяла като унизителна за един аристократ. Тази качествена особеност на английското обществено-икономическо развитие допринесла съществено за стопанската хегемония на Великобритания през целия ХІХ век.

Седемгодишната война (1756-1763г.) направила Англия мощна колониална сила с процъфтяваща отвъдморска търговия и широки пазари. Нарастващото търсене карало предприемачите да търсят начини за увеличаване на производството и качеството на продукцията си. Бързите доставки на суровини и готови стоки били от особена важност и Парламентът приел закони за финансиране построяването на по четиридесет шосета годишно. Започнало, също, изграждането на плавателни канали и нови пристанища.

Поредица нововъведения – летящата совалка на Кей (1733г.), предачната машина „Джени“ на Харгрийвс (1765г.), чиято производителност надминавала 24 пъти тази на ръчното предене, както и усъвършенстваната от Джеймс Уат парна машина (1784г.) довели до прерастването на манифактурите във фабрики със специализирани трудови дейности и висока производителност, разположени вече в градовете. Манчестър и Ливърпул станали център на памукотекстилната индустрия. Материалът бил едновременно лек и удобен и за тропическите райони, достатъчно евтин и във възможностите на милиони хора да го закупят, но много фин и с разнообразни десени, да изкуши и богатите да опитат. Памучните изделия на Англия наводнили световните пазари. Докато през 1760г. изнесените от Англия памучни изделия били за под 250 000 лири, то през 1800г. износът им  надхвърлил сумата от 5 млн. лири, равняващи се на ~ 5% от БВП на страната. Фантастичните печалби в пакукотекстила, достигащи няколко хиляди процента, правели британските производители и търговци изключително изобретателни в заобикалянето на обявената от Франция по време на Наполеоновите войни, континентална блокада (1806-1812г.), като доходът от памучните изделия през 1812г. вече съставлявал близо 8% от БВП. В годината на окончателния разгром на Наполеон (1815.), делът на памучните изделия в износната листа на Великобритания, достигнал 40% и макар цената им да намалявала, заради бързо разширяващият се пазар печалбите продължавали да растат. Тези огромни пазари създавали нови работни места и увеличавали общото благосъстояние във страната. Английските работници, макар и зле платени, имали по висок стандарт на живот от пролетариата на континента. Можели да сложат на трапезата си доста често месо и редовно бял хляб. За разлика от тях, голяма част от африканците купувани срещу британски стоки и продавани като роби на плантаторите от юга на САЩ и Латинска Америка, оцелявали едва по няколко години в полетата с памук или захарна тръстика, осигурявайки евтини суровини за британската промишленост. Освен изобилни евтини суровини, увеличаването на производството изисквало нови, по-производителни машини, за направата на които били нужни големи количества висококачествени метали. Огромните въглищни залежи, с които разполагала Англия, както и  модерната транспортна мрежа, направили възможна, още в следата на ХVІІІ век, замяната на дървените с каменни въглища при получаването на мек, ковък чугун и при добиването на твърдо ковашко желязо. Високото качество на новите железни сплави, довели до предлагането на много и разнообразни железни предмети, особено в земеделието, военното дело и транспорта.

През 1801г. английският минен инженер и изобретател Ричард Тревитик направил първия си опит за работещ локомотив, който нарекъл Puffing Devil („Пъхтящият Дявол“). В навечерието на Коледа същата година той го демонстрирал успешно, превозвайки шестима пътници до близкото село. „Пъхтящият Дявол“ обаче издържал само три дни. При втория опит, три години по-късно, теснолинейката Merthyr Tramroad в Южен Уелс се сдобила с работещ парен локомотив. Не е известно дали локомотивът е имал име, затова е наричан просто локомотивът на Тревитик. Едва след замяната на крехките и чупливи чугунени релси с ковани железни, направено по предложение на Джордж Стивънсън, обществените превози на пътници станали факт. Само след 5 години, в 1830 г., между Ливърпул и Манчестър тръгнала първата междуградска железница. В следващите 20 години дължината на железните пътища надминала 40 000 км, като 11 200 км са само във Великобритания, по които се превозвали по 47 млн. пътници годишно.

Подпомогнат от създадените по същото време параходи, бумът на железниците предизвикал засилено търсене на въглища и различни промишлени изделия като листова стомана, парни машини, релси, вагони, локомотиви, сигнални уреди; стимулирал производството на огромно количество материални блага, намалявайки времето за достигане на стоките от фабриките до пазарите по целия свят и поставил началото на един процес на глобално обвързване на отделните държави по света, като с годините скоростта на процеса и степента на обвързаност ставали все по-значими.

Когато в 1851 г. в Лондон било открито първото Световно индустриално изложение, половината от изложбената площ била ангажирана от британски индустриалци. Континентална Европа и светът оставали, все още, предимно селскостопански – доставчик на суровини за британската промишленост и потребител на готовата продукция.  Великобритания се превърнала във „фабриката на света“.

Като първопроходци, британците със своя прагматизъм, не само проправили пътя на индустриализацията, но и обрали благата, които дошли с нея. Вървящите по дирите им страни, къде смело, къде с неохота, копирали техните прийоми и начинания.  Британците отрано осъзнали предимството на монополното си положение на пазара и от позицията на лидери, забранили износа на квалифицирани работници, машини и технологии в другите европейски страни, но не се отказвали да наемат технически експерти от континента. Така забраната имала краткотраен ефект. Още през 1802г. Уилям Кокрил се преместил със семейството си във Вервие, днешна Белгия и започнал производство на тъкачни станове в близкия, разположен на плавателната река Мьоза (Маас) град Лиеж. Белгия тръгнала по пътя на индустриалното развитие.

Нуждата от тъкачни станове в Европа била предизвикана от Наполеоновите войни. Войските се нуждаели от повече вълнени дрехи и през 1820г. машинното предене на вълна било повсеместна практика, но тъкането оставало преобладаващо ръчно. Основните центрове за производство на вълнен текстил се обособили около Реймс и в Елзас във Франция, в днешна Белгия и в германските  райони Саксония и Силезия. Германия започнала бързо да се индустриализира едва след обединението през 1870г. Дотогава, въпреки огромните залежи от въглища и желязо, поради многобройните граници и държавни уредби, техническите новости навлизали трудно и бавно. Но веднъж започнала своето развитие, Германия бързо ускорила и до края на века изместила Великобритания от първата ѝ позиция в производството на стомана, превръщайки се в абсолютен световен лидер и в химическата промишленост.

Подобно на Германия, индустриализацията в Италия също изоставала, най-вече заради раздробения политически пейзаж и свързаните с него множество гранични пречки.

Френската индустриализация е особено парадоксален случай. През ХVІІІ век Франция била най-многолюдната и богата европейска страна, но нейното индустриално развитие се осъществявало изключително мудно. Множеството водещи учени не повлияват на скоростта на индустриализацията. Централизираното университетско образование – повече теоретично и със слаба практическа насоченост, не успяло да преодолее манталитетните нагласи у французите. От една страна дълговременната нестабилна политическа обстановка спирала крупните външни инвестиции, от друга – аристокрацията смятала за унизителна всяка търговска и стопанска инициатива, френското земеделие не търсело индустриални стоки, бидейки дребно и с малки излишъци за пазара. Френската индустриализация започнала след края на Наполеоновите войни, като машините навлизали много интензивно след Юлската революция от 1830г. Кримската война поставила началото на френският промишлен възход.

В Австрийската империя различните региони се развивали с различна скорост в зависимост от степента на запазилите се феодални отношения. Последна от концерта на Великите сили тръгнала по пътя на индустриализацията Русия. Около Москва се издигнали фабрики за груб текстил, основно ленен. Към средата на ХІХ век почти ¼ от британския износ на машини отивал за Русия, но до отмяната на крепостничеството, около 40% от работниците били крепостни.

В големи части от Южна и Източна Европа индустриалният капитализъм, още десетилетия, кретал със ситни стъпки.

Въвеждането на машинния труд в производството катализирало промените в обществената структура първо в Англия, а след това в Европа, Америка и целия свят, като главната промяна била превръщането на съсловното общество в тристепенно класово. За разлика от традиционното съсловно общество с неговия определен по рождение обществен статут, при класовото станало възможно, макар и трудно, преминаването от една в друга класа, което се превърнало в гигантски стимул за активност. Нарасналото население и недостига на обработваема земя изтласквали големи групи хора към градските фабрични центрове, където заемали позиция в най-ниската степен на обществената стълбица – градската работническа класа. Към нея се числели както квалифицираните майстори от вековни занаяти като стъклари, мебелисти и механиците в новите индустрии, със заплащане позволяващо приличен живот, така и хора на грубия труд, борещи се да осигурят  ежедневната прехрана на семейството си. Ако човек успеел да си осигури квалификация или образование за децата си, то това било шанс за преминаване в по-горно ниво и възможност за по-сносен живот. Съществувало и обратното движение. Повишеното търсене на определена стока предизвиквало увеличаване на производството ѝ, придружено от наемане на нови хора във съответната фабрика. Последващото свръхпроизводството и невъзможността да се продаде натрупаната промишлена продукция предизвиквало свиване на производството и уволняване на част от фабричния персонал. Тази цикличност на производството затвърдила групата на безработните на пазара на труда. Най-често в нея влизали ниско- и неквалифицираните работници. Една част от дълготрайно безработните се озлобили и се присъединили към лудитите – радикалната организация на английските текстилни работници, която унищожавала текстилните машини във фабриките. Много от лудитите били собственици на работилници, затворени заради конкуренцията на евтината фабрична продукция. Последователите на Нед Лууд се страхували, че времето за изучаване на техния занаят, ще отиде на вятъра, понеже машините ще ги заместят в индустрията.

Този атавистичен страх от новото и непознатото е дълбоко присъщ на човешката природа, от което популистите, в гонитба на собствените си егоистични цели, се възползват и днес. В края на февруари 2024 г., в кюстендилското село Коньово, представители на партия, смятаща за „подчовеци“, всички  с мнение различно от тяхното, опита с крясъци и забрана на изказвания да спре изграждането на фотоволтаична централа, върху пустеещ от половин век полупланински терен.    Около месец по-рано, в Балчик, общински съветници от същата партия, с подкрепата на колегите си от шоуменската партия, прокараха забрана за изграждането на Вятърна електроцентрала на 30 км навътре в морето, с аргумента, че перките са опасни за рибата и плажуващите!!!

В световен план този атавистичен страх се наблюдава в истерията срещу генномодифицираните храни, петото поколение на технологията за клетъчна мобилна връзка и „унищожаването на човечеството“ от изкуствения интелект.

Всички тези страхове са разбираеми, но безпочвени и ще останат само спомен, както стана със страха от израждане на хората вследствие на зачеването „ин витро“ или движението на лудитите.

Започнало в  Нотингам в Англия, то прераства в открит бунт с палежи на текстилни фабрики. За да се противопостави на продължилия 5 години (1811-1816г.) бунт, британският парламент приема закон срещу индустриалния саботаж. Много от лудитите били осъдени на смърт или изпратени на каторга в Австралия.

Както работническата класа, така и съставът на градската средна класа не бил еднороден, нито по занятие, нито по произход. Тя включвала както едри търговци, индустриалци и предприемачи като Томас Брейси и Джон Уилкинсън, тежки банкери и финансисти като фамилията Ротшилд, така и дребни магазинери, адвокати, инженери, техници, чиновници и семействата на всички тези хора. От техните среди произхождали повечето от изобретателите и индустриалците.

Преминаването от работническата класа към средната не било никак лесно, но и вратата за влизането сред земеделската аристокрация била едва открехната. Все пак, във Великобритания това ставало значително по-лесно, отколкото на континента. Парите имали не по-малка тежест от „синята кръв“ и било възможно да си купиш, пряко или чрез брак, място сред перовете.

Стъпвайки върху личното си състояние и ролята си за просперитета на страната, индустриалците предявили претенции за промяна на остарялата избирателна система и пропорционален достъп до парламента, за да могат да влияят и на политическото развитие. Продължилите две десетилетия политически противоборства, завършили през 1832г. с компромис в полза на  средната класа.

Разширяването на пазарите за британските стоки отново сблъскало интересите на едрите земевладелци и градската средна класа. Ръководени от принципа „купи евтино, продай най-изгодно“, индустриалците  се обявили за свободна търговия (free trade) с ниски вносни и износни мита. Усилията на ­фритрейдърите ­се увенчали с успех през 1846г., когато парламентът приел закон, удовлетворяващ исканията им, а правителството успяло да наложи серия от договори на други държави, които изключително облагодетелствали британските производители и търговци.

Промишлената хегемония на Великобритания в средата на ХІХ век, огромният авторитет на британските правителства и превъзходният търговски флот създали високо самочувствие у индустриалците, което довело до формулирането на специфична колониална политика. От една страна Великобритания признавала правото на самоопределение на откъсналите се от испанската и португалската корона латиноамерикански държави, където нейните промишлени стоки имали монополно положение, от друга всячески се стремяла да наложи статут  на суровинен придатък на всички икономики. Възприятието за английската изключителност било толкова силно, че Британия прибягнала до военна сила за да задуши египетската текстилна конкуренция и дори косвено се намесила в гражданската война в САЩ, подкрепяйки робовладелския плантаторски юг.

Индустриалната революция е драматичен период в човешката история, оформил света, в който живеем. Първите стъпки са плахи и неосъзнати, но пораждат многобройни и дълбоки изменения в тъканта на обществото. Новата класова йерархия, позволяваща придвижване между класите на база собствените постижения, създала усещане за надежда и небивала трудова активност. Машинното производство довежда до рязко увеличаване на производствените мощности, икономически растеж и подобряване на жизнения стандарт, но ползите не са разпределени равномерно в обществото. Това става причина за социални напрежения и развитие на нови идеологии като анархизма, либерализма, и социализма с неговите по-късни, крайни и уродливи разклонения – фашизма, националсоциализма и комунизма.

Ключово място в тези промени заема използването на въглищата като енергиен източник. Димящите комини станали символ на прогреса. Въглищата давали мощ на фабрики, кораби, влакове, доставяли топлина и уют в домовете, а въздухът ставал все по-мръсен и по-мръсен. Количеството на парниковите газове в атмосферата (главно СО₂ и водна пара) стремително започнало да се увеличава.

Проблемът се оказал глобален, когато през 1890г. Сванте Арениус доказал, че двата газа силно влияят на атмосферната температура. Всички съвременни изследвания показват, че емисиите парникови газове в резултат на човешката дейност са повишили глобалната температура с 1,1^о С спрямо периода 1850 – 1900г. и единственият шанс за предотвратяване на най-апокалиптичните сценарии е да бъде намалено производството на енергия от изкопаеми горива.

Промените, съпътстващи Индустриалната революция се явяват предизвикателство за човешкия разум и основа за продължаващия и до днес технологичен и икономически прогрес.

N.B.    В текста са използвани материали от:

Ралф, Ф. Л. / Лернър, Р. Е / Мийчъм. Ст. / Ууд, А.Т. / Хъл, Р.У. / Бърнс, Е.М. Световните цивилизации. История и култура. Т3, София, 1998

Пантев. А, / Глушков, Хр. / Мишев, Р. История на новото време. В. Търново, 1998

Гаврилов, Б.  История на новото време. Курс лекции.  София, 2011

Bg life in the uk,  Движението на лудитите във Великобритания

Венев, Р., Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга

Дигитална индустрия, Първата индустриална революция – началото на големия преход към машинно производство

Исторически блог, Първата индустриална революция – Преобразуването на Света

Цветкова, И.,  Индустриалните революции вчера, днес и утре. Влияние върху бизнеса и обществото

Техника-бг, Локомотивът на Тревитик – първият локомотив и началото на нова ера