ИНСПЕКТОР СТРЕЗОВ РЕШИ

- В древен Рим магистратите са имали практика да издават присъдите си в особена писмена форма, есере хуез* - Педрон разхлаби небрежно възела на пипитената си вратовръзка, като направи малка драматична пауза, за да подчертае важността на това, което следваше - отливали са ги на малки бронзови плочки, които са забивали с един пирон, забележете, с един на видно място, за да могат да се поклащат и да привличат вниманието на минувачите.

- Но това е нелепо, есерре хуез - прекъсна Педрон служебният защитник - Нима уважаемия господин антиквар твърди, че римските магистрати са назначавали човек или лично са разклащали съдебните си решения!?

Помътнелите ириси на стария хуез Фернандез се преместиха от младия защитник към спокойния антиквар, призован да свидетелства по бързото производство срещу българина Антонио Пришков за търговия с исторически фалшификат.

- Какво ще кажете за това, свидетелю?

- Многоуважаеми есерре хуез, видял съм много антични решения от вашите римски колеги, но всички те бяха само с един отвор. С изключение на едно - Педрон извади от вътрешния си джоб малък правоъгълен предмет увит в мека кърпа.

- Продаде ми го бербер от северна Африка, още когато започвах малкия си бизнес с антики и до вчера считах, че съм се излъгал, именно защото е с два отвора. От вчера вече съм сигурен. Можете да си представите удивлението ми, когато този млад човек ми показа копие на моя пръв антикварен провал с твърдението, че е открит в Никополис аб Иструм в югоизточна Европа - Педрон подаде плочката си на разсилния.

Многоуважаемият хуез Фернандез държеше двата мними артефакта и изпита отново онова странно дежавю, което го спохождаше все по-често с възрастта.

- Но те са еднакви!

- Именно, господин съдия - потвърди Педрон, който така си отмъщаваше на африканеца от младостта.

* - есерре хуез(исп.) - господин съдия