- Хайде, пущини такива! Пръй! Къде се намерихте такива и вие! Чумката да ви изяде! – Райко замахна да заварди с тоягата към вироглавите агнета, който нервно пощипваха шумки от раззеленилата се земя и тръскайки глава, току-напираха да се пръснат къде им видят очите. Беше следобед и слънцето висеше високо в небето. По челото му току се стичаха вадички пот, които той обърсваше с ръкав колчем му задразнеха очите.
Беше привършил манерката, а след обяда от комат хляб и резен сирене, които стринка Денка му скъта в торбичката на пояса му на тръгване, много ожадня. Огледа се. В далечината маранята караше селския пейзаж да трепери и очертанията на кирпичените къщи да се размиват. Драго му беше тук да хване занаят след дългото скитане по друмищата.
„Още няколко часа дорде слънцето слезе зад баира“, помисли си Райко и въздъхна.
Да пасе овцете на съселяните си не беше от предпочитаните му работи, ала без работа не се седи. „Пък да няма кой да се сети за мене, водица да ми донесе! Пусто време!„ – пр ...