Край. Нали си с нея вече и си щастлив. Искаше ме, получи ме. Нищо останало няма значение, освен собствената ти изгода и правота. О, да! И гордостта ти, разбира се. Но ти я имаш в изобилие. Нали не си ти този, който плаче всяка вечер от болка? Нали накрая не беше ти този, който се умоляваше? Не си ти слабият, спокойно. Не те боли, не помниш нищо свързано с мен вече. Нали сега държиш друга в ръцете си, така както държеше мен. И на нея казваш същите неща, които казваше на мен. Не те боли. Няма и как да те боли, нали не ти пука. Нали когато си легнеш до нея вечер, ще започнеш да говориш каква съм била и как съм се държала, какво сме правили в леглото, ще започнеш да говориш лошо зад гърба ми, все едно до вчера не си бил ти този, на чието рамо съм плакала за всички останали, които са ме предали. Хайде давай, само за да се оправдаеш пред себе си и всички останали хора, че ти си правият и най-добрият. Че съм поредната, която не струва нищо и те е предала. Нали така ми каза на раздяла? Нали разказа на всичките си приятели, за да се похвалиш? Радваш ли се? Хвали се де, вече нямаш нужда от мен. Браво! Медал искаш ли?

Искаше да ме имаш. Видя, че не мога да бъда като другите и когато не ме получи първата вечер се надъха още повече да ме имаш. Сваляше ме месеци наред. Дадох ти шанс. Надъха се още повече. Първо искаше да имаш тялото ми. Започна да ми подаряваш цветя, да ми казваш, че ме обичаш, че няма да ме нараниш, да ме държиш, докато плача, да ми купуваш лекарства, когато съм болна. Получи тялото ми. Беше щастлив. Медала да не забравим.

Реши, че не ти е достатъчно. Пожела да притежаваш ума ми, мислите ми, сърцето ми. Продължи с обещанията, с милите думи, че съм като ангел, че няма да има по-добра от мен. Ама как сияеше от щастие, че съм истинска и различна и имам чувства, които показвам. Как се кефеше, когато видеше, че една роза може да ме разплаче от щастие или как забравях всичко, когато се появиш в дискотеката, за да ме изненадаш. Казаха ми да си сложа граница, да не ти вярвам. Не ги послушах. Продължи да ми повтаряш и да ме уверяваш, че не искаш друга, защото си влюбен и с никоя друга не си се чувствал толкова щастлив и толкова себе си. Разказа ми за всичките си бивши. Обвини ги и тях, разказа ми какво си правил с тях. Сравни ме с тях. Нормално, нали съм просто предмет. Каза, че никоя не те е подкрепяла и всички са те използвали. Повярвах ти, отворих сърцето си за теб. Допуснах те още навътре.. Чаках с нетърпение часа, в който ще бъда с теб, ще те прегърна, ще изслушам как е минал денят ти, ще те целувам и прегръщам и ще ти казвам, че никога не съм била толкова щастлива. Започнах наистина да ти вярвам, че ме обичаш, за първи път спрях да се страхувам. И ти продължи да се надъхваш да ме спечелиш до край. Повтаряше ми всеки път, когато си легнеш с мен, че ме обичаш, докато ме гледаш в очите. Давах ти всичко, което поискаш, бях добра и търпелива вечерите, когато ме пренебрегваше и дните, в които не ме търсеше. Чувствата ти отслабнаха, защото вече я нямаше тръпката. Накрая трябваше да споря с теб, за да прекараш просто няколко часа насаме с мен, без да викаш приятелите си. Вече нямаше цветя и обещания, защото ме беше спечелил и го знаеше. Какво пък, нали правихме някакви си два месеца. Нали ти не мислиш да си с мен толкова малко, има време за всичко! Вече не бях интересна, забавна и мила в очите ти. Спря да ти пука.

Намери причина, скъсахме и започна да ме обвиняваш, за да се почувстваш по-добре. Забрави, че вчера нямаше по-близък човек от мен до себе си. Обиди ме, защото ти позволих да ме имаш колкото искаш и когато искаш, за да бъдеш щастлив, да не ти липсва нищо и да не го търсиш в другите жени. Нарани ме така, както никой друг не беше успявал. Браво, получаваш медал! Може и да ти подаря един за всяка сутрин, в която отворех очи и не те виждах до себе си, нямах сили да се изправя от леглото и очите ми бяха подпухнали от плачене. Може и за всяка сълза, ако искаш? Може да ти подаря и още един, защото вече не мога да погледна друг мъж или да му повярвам. И когато някой друг се опита да бъде мил с мен, вече ще подлагам всяка дума и всяко действие под съмнение, защото в съзнанието ми беше споменът от вчера как ме целуваше, как изпиваше сълзите ми, как ме докосваше нежно и повтаряше, че не искаш никоя друга, защото съм ти напълно достатъчна и когато е запален огънят в теб, трудно изгасва.

Ама той вече беше изгаснал, де. Още преди да скъсаш с мен, се беше влюбил в друга, виждаше се. Разбира се. Нали тя беше интересната вече, аз бях завоювано протеже. Не смяташе за нужно да ми звъниш вече всеки ден, да ме питаш как съм или просто да поговориш с мен. Нали си ги знам тези неща, а и нали си зает, разбирам те! Нали всеки път ми казваше, че си толкова зает с работата, че камо ли да имаш време да погледнеш друга. Предпочиташе да ходиш на дискотека само с приятелите си вече. Разбирам те. Нямаше нужда вече от мен, а от вниманието на другото момиче. Тя те е харесала също. Че как няма? Нали знам какво ще ù кажеш, какво ще направиш, за да я спечелиш. Нали ти знаеш как да се обличаш и блестиш на фона на приятелите си? Е разбира се, нали си най-добрият и заслужаваш най-доброто, защото ти не нараняваш и всички теб прецакват! Започна да си качваш снимки с нея, да пишеш статуси, намекващи, че си правил секс и не стоиш на сухо, за да дозабиеш хубаво ножа в тялото на човека, с който до вчера си правел любов и чиято ръка си държал. Но какво ти пука? Нали не изпитваш нищо вече, пука ти единствено за другата, там е тръпката сега. Продължи да говориш за мен глупости, за да се почувстваш още по-добре и по-добър. Браво, достойна постъпка - получаваш още един медал! Никой друг не успя да ме съсипе така. Чак мен успя да убедиш, че съм постъпила грешно някъде спрямо теб!

Честито, любов моя! Утре, като станеш, си сложи всичките медали на врата, носи ги гордо пред всички хора и се хвали с тях. Как, по колко, къде, защо, всичко им обясни... Нека да знаят как си ги спечелил, да ти се радват, да те боготворят! Утре ме подмини по улицата или в коридора на университета, за да се чувстваш още по-яко. Нали си имаш медалите вече. Аз съм забравена история... нищо, че до вчера беше в тялото и сърцето ми. :) Нали няма друго, за което да ти пука всъщност? Медалите и момичетата, които никога не те оставят да си починеш... Хихи, нали така беше, коте? Няма да се притеснявам за теб и да те мисля. :)

Но спокойно, създадена съм за ръцете ти, толкова идеално пасвах там. според теб. И докато лежах в прегръдките ти, продължаваше да ме убеждаваш, че аз съм твоето малко ангелче. И като такова, всичко трябва да ти простя. Е да, разбира се, нали не съм тъпа и безчувствена като онези манекенки, с които си бил. Ти на кафе не си можел да си говориш с тях, за какво друго да става въпрос. Те само парите ти са обичали, не като мен да те обикнат и да ценят държанието и жестовете. Тук пак получаваш медал, защото извоюва нещо различно, освен материална любов. Трябва да те боготворя и аз за всичките спечелени медали, които платих с части от душата си, сълзите си, счупеното доверие и нежеланието да обичам отново, за да си ги носиш сега така гордо и да бъдеш щастлив... с друга, по-добра от мен. :)