Искаш ли да ти разкажа за човека, който подаряваше живот? Да, това е истина. Имаше един такъв човек, дали обаче някой си спомня за него, не знам. Той искаше да го помнят, но май нямаше кой.

Живееше далеч, рядко някой му ходеше на гости. Имаше малка, но уютна стая. По стените ù беше изписал живота си. Всяка мисъл, всяко желание можеше да видиш там. Незнайно защо, аз и  не попитах, но и той не би ми отговорил, в ъгъла на неговия дом имаше едно петно – черно, мръсно като катран. Всеки ден ставало по-голямо, ми каза. Та вървя си аз с този човек и чудесата сами стават. Минават се ден, два и едно момиче намери и обувката, и принца, друго пък започна да се усмихва повече. Този човек беше като вълшебник. Минеш ли покрай него, вълшебният му прашец те даряваше с нов живот.

Един ден го търсих да се разходим заедно, но него го нямаше. Отидох до дома му, никой не отговаряше. След време се реших и бутнах вратата. Беше отворено, сама влязох. Мога да ти кажа само какво видях, но не и да ти разкажа какво е станало с него.

Черното петно беше погълнало стаята, красивите истории бяха само прашинки по пода. Човекът беше изчезнал заедно със своето чудо. Остана само отражението му, заключено в моето огледало.

17 януари 2009г.

час на смъртта 00:27